Мианмар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||
| Национален девиз: | |||||
| Официален език | бирмански | ||||
| Столица | Найпидо |
||||
| Най-голям град | Янгон | ||||
| председател | Тан Шве | ||||
| министър-председател | Со Вин | ||||
| Площ - oбщо |
на 39-то място 678 500 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 24-мо място 54 020 464 80 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 63-то място $ 74 104 млн 1371$ |
||||
| Валута | кият (MMK) |
||||
| Часова зона{{{лятно часово време}}} | {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}} | ||||
| Независимост от Великобритания |
4 януари, 1948 | ||||
| Национален химн | Химн на Мианмар | ||||
| Интернет домейн | .mm |
||||
| Телефонен код | +95 |
||||
Мианмарският съюз (също Мианмар или Мианма, преди - Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и с Индия на северозапад. Страната има над 2000 км брегова ивица на Индийския океан (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианма (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица - от Рангун на Янгон).
Съдържание |
[редактиране] История
Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е държавата Паган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията - всяка под своята власт. Около 17 век държавата Ава успява и обединява териториите и на останалите държави, което прави Бирма една най-големите държави в Югоизточна Азия. Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни - съответно първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г. е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 - 1945 г. Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага сурови[източник?] реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза. На парламентарните избори през 1990 г.опозиционната Национална лига за демокрация печели мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта. Мианмар е член на ООН от 1948 г.
[редактиране] Политика
Мианмар се управлява от военния Държавен съвет на мира и развитието. Председател на съвета се нарича Старши генерал Тан Шве. Неговото правителство извършва военния преврат през 1989 и сменя официалното име на държавата на Мианма, както се произнася думата на най-широко говореното наречие в страната. Вследствие на моноетническата ориентация на това ново название (което не отчита националните малцинства), а също и поради факта, че смяната на наименованието е инициирана от военното правителство, названието «Мианма» не се признава от някои международни политически организации и големи средства за масова информация, които продължават да използват името «Бирма».
Режимът на генерал Тан Шве се характеризира с авторитарно управление, преследване на националните малцинства в страната, отсътствие на граждански свободи. Във външната си политика ръководството на Мианмар активно си сътрудничи с международните организации, участва в икономически форуми, провежда кампании за борба с корупцията.
[редактиране] Административно деление
Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.
-
-
- Административни области
-
[редактиране] Стопанство
Родина на тигъра, бамбук, биволи, маймуни и птици, тропическата гора се експлоатира заради ценната ѝ дървесина (главно тиково дърво). Бирма изнася също така ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Изнася се и Опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.
[редактиране] География
Мианмар е държава разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 км. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад - планините Аракан Йома, на север - крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази - 5881 m, на изток - платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.
[редактиране] Население
Страната има население 51 милиона жители. Гъстотата на населението е 76,2 жит. на кв. км. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота - мъже - 57 г., жени - 62 г.
[редактиране] Религия
81,6% - будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуисти - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%
[редактиране] Култура
[редактиране] Език
Официалният език е бирмански. Други - английски, каренски, шански.
[редактиране] Външни препратки
Азербайджан4 • Армения4 • Афганистан • Бангладеш • Бахрейн • Бруней • Бутан • Виетнам • Грузия4 • Израел • Източен Тимор5 • Индия • Индонезия3 • Ирак • Иран • Йемен2 • Йордания • Казахстан1 • Камбоджа • Катар • Кипър4 • Киргизстан • Китай • Кувейт • Лаос • Ливан • Малайзия • Малдиви • Мианмар • Монголия • Непал • ОАЕ • Оман • Пакистан • Папуа Нова Гвинея5 • Русия14 • Саудитска Арабия • Северна Корея • Сингапур • Сирия • Таджикистан • Тайланд • Туркменистан • Турция14 • Узбекистан • Филипини • Шри Ланка • Южна Корея • Япония
Зависими територии:
Акротири и Декелия4 • Кокосови острови • Коледен остров
Непризнати държави:
Абхазия4 • Нагорни Карабах4 • Палестина • Северен Кипър4 • Тайван • Тамил Илам • Южна Осетия4
Египет (Синай)


