Мианмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Мянма)
Направо към: навигация, търсене
Знаме на Мианмар Файл:Coat of Arms of Myanmar..svg
(знаме) (герб)
Национален девиз:
Местоположение на Мианмар
Официален език бирмански
Столица Найпидо
Най-голям град Янгон
председател Тан Шве
министър-председател Со Вин
Площ
- oбщо
на 39-то място
678 500 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота
на 24-мо място
54 020 464
80 д/км2
БВП
- общо (2005)
- на човек
на 63-то място
$ 74 104 млн
1371$
Валута кият (MMK)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
от Великобритания
4 януари, 1948
Национален химн Химн на Мианмар
Интернет домейн .mm
Телефонен код +95

Мианмарският съюз (също Мианмар или Мианма, преди - Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и с Индия на северозапад. Страната има над 2000 км брегова ивица на Индийския океан (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианма (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица - от Рангун на Янгон).

Съдържание

[редактиране] История

Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е държавата Паган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията - всяка под своята власт. Около 17 век държавата Ава успява и обединява териториите и на останалите държави, което прави Бирма една най-големите държави в Югоизточна Азия. Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни - съответно първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г. е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 - 1945 г. Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага сурови[източник?] реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза. На парламентарните избори през 1990 г.опозиционната Национална лига за демокрация печели мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта. Мианмар е член на ООН от 1948 г.

[редактиране] Политика

Мианмар се управлява от военния Държавен съвет на мира и развитието. Председател на съвета се нарича Старши генерал Тан Шве. Неговото правителство извършва военния преврат през 1989 и сменя официалното име на държавата на Мианма, както се произнася думата на най-широко говореното наречие в страната. Вследствие на моноетническата ориентация на това ново название (което не отчита националните малцинства), а също и поради факта, че смяната на наименованието е инициирана от военното правителство, названието «Мианма» не се признава от някои международни политически организации и големи средства за масова информация, които продължават да използват името «Бирма».

Режимът на генерал Тан Шве се характеризира с авторитарно управление, преследване на националните малцинства в страната, отсътствие на граждански свободи. Във външната си политика ръководството на Мианмар активно си сътрудничи с международните организации, участва в икономически форуми, провежда кампании за борба с корупцията.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Мианмар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.

Административните области и щатите на Мианмар
Административни области
  1. Иравади
  2. Баго
  3. Магуе
  4. Мандалай
  5. Сикайн
  6. Танинтайи
  7. Янгон
    Щати
  8. Чин
  9. Качин
  10. Кая
  11. Кайин
  12. Мон
  13. Ракхайн
  14. Шан

[редактиране] Стопанство

Родина на тигъра, бамбук, биволи, маймуни и птици, тропическата гора се експлоатира заради ценната ѝ дървесина (главно тиково дърво). Бирма изнася също така ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Изнася се и Опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.

[редактиране] География

Мианмар е държава разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 км. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад - планините Аракан Йома, на север - крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази - 5881 m, на изток - платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.

[редактиране] Население

Страната има население 51 милиона жители. Гъстотата на населението е 76,2 жит. на кв. км. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота - мъже - 57 г., жени - 62 г.

[редактиране] Религия

81,6% - будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуисти - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%

[редактиране] Култура

[редактиране] Език

Официалният език е бирмански. Други - английски, каренски, шански.

[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти
На други езици