Пилос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Наварин)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Гърция. За носа в Чукотка вижте Наварин (нос).

Знаме на ГърцияПилос
Πύλος
изглед към пристанището на града
изглед към пристанището на града
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Пилос
Пилос на картата на Гърция
Координати: 36°32′24″ с. ш. 21°24′36″ и. д. / 36.5400, 21.4100
Данни
Област Пелопонес
Дем Пилос
Географска област Пелопонес
Население 5 402 (2001)
Надм. височина 3 m
Пощ. код 24 001
Тел. код 27 230
Герб
Герб на Пилос

Пилос или Наварин (на гръцки: Πύλος) е древен град в Месения, някогашна резиденция на цар Нестор, което е видно от руините на огромен дворец от микенска Гърция (1700 - 1200 г. пр.н.е.).

История[редактиране | edit source]

През 425 г. пр.н.е. Пилос е превзет от атиняните след голяма морска битка между Древна Атина и Спарта (виж сражение при Пилос), след което според Тукидид древния град е изоставен.

Намира се на Наваринския полуостров, най-западния от трите на Пелопонес. По името му е кръстен малкия му залив край бреговете на южен Пелопонес - Наваринския. Местоположението на града е изключително удобно и стратегическо в Средиземно море, поради и което градът през средновековието е владян от византийци, венецианци, генуезци и османци.

В ново време при Наварин се водят следните битки:

Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на гръцката война за независимост в годините 1821/29.

На местния разговорен език името му е Неокастро (Neókastro). Населението на града възлиза на 5 402 жители през 2001 г.

През 1939 г. ученият Карл Беген отива в Месения, за да търси останките на древният град Пилос, описан от Омир. Скоро след започване на разкопките са открити масивни структури и голямо количество керамика.

Дворецът на Нестор[редактиране | edit source]

Останките от Двореца на Нестор датират от 1400 г. пр. Хр. Сградата може да се раздели на четири части – основна, югозападна, работилница и винарна. По-голямата част е изградена от чакъл, но може да наблюдава и използването на цели каменни блокове – например при изграждането на външните фасади. За разлика от Тиринт, Пилос няма силни външни укрепления. Дървеният материал се е използвал изготвяне на рамки на стените, за обособяване на врати и прозорци, както и за подпори на тавана.

Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена с посоките на света. По-голямата част от облицовката на външните стени са ограбени, но на места облицовката е запазена с височина около 80 cm. Предполага се, че стените са били с височина три метра и половина. Входът на двореца (стаи 1 и 2) оформя буквата “H”, и от двете му страни има останки от веранда. Учените предполагат, че от едната страна на верандата е имало помещение, което е служело за пост на охраната. В архивните помещение (7 и 8 от ляво на входа) са открити множество плочки с линеално писмо В, открити са подредени на рафтове или кошници. 300 плочки са намерени в огромен питос, повечето описват приходите и разходите на двореца. Стените на верандите са украсени със стенописи – процесии от човешки фигури, заедно със животните, изобразяване на сградите и седналите жени.

Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питоса в чакалнята е съхранявал вино.

В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие(стая 5) и порта(стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери 13х11м, огнището в центъра е с размери 4 метра в диаметър, заобиколен от четири колони. Геометричната и криволинейната украса също може да се наблюдава и при украсата на огнището. Тронът се намира в средата на дясната стена, а до него да двата малко басейна. Украсата на стените изобразява грифони и лъвове, както и с мъжки фигури свирещи на лира в източният ъгъл.

Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 - 34) в източното крило не е известна. Стълбищата водят до външен двор.

Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известен като „залата на царицата”. Декорацията се състои от стенописи изобразяващи лъвове и грифони. В задната част на малката тронна зала, без да са пряко свързани, е банята (43). Банята е оборудвана с два големи съда, най-вероятно за вода и олио, а във ваната е намерен киликс.

В следствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери.

Североизточната част на двореца включва работилници и със сигурност ковачница, тъй като в стая 100 са намерени над 500 бронзови стрели.

В северният ъгъл на двореца е винарната – стая 104 и 105, където са намерени няколко реда с питоси и списъци носещи символи на виното.

Текстове от Пилос[редактиране | edit source]

В Пилос е намерен богат архив от текстове на Линеар Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават имена на персонал и места в района. Те показват наличието на добре организирана бюрокрация, която съхранява подробна документация за всички стопански дейности на кралството. Също така показват, че в микенската цивилизация е имало ясна изградена йерархия – начело е бил царят, следван от „ръководителят на народа”, който имал по-скоро религиозна функция, а след него са т.нар. последователи. Царството било разделено на две провинции – едната Пилос, а другата Рекуторо. Всяка провинция е била разделена области, управлявани от губернатори (korete). Провинциите са били задължени да изпращат суровини и материали към столицата. Бронзовите ковачи от царството са имали специален социален статус и са били освободено от плащането на данъци.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

http://www.odysseyadventures.ca/articles/mycenae/article_mycenae02-pylos.html CW Blegen и М. Rawson, Двореца на Нестор в Пилос в Западна Месения, кн. I

Източници[редактиране | edit source]