Навуходоносор II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Навуходоносор II
цар на Вавилон
Навуходоносор II 
Роден: 630 г. пр.н.е.
Починал: 7 октомври 562 г. пр.н.е. (68 г.)

Навуходоносор II е вавилонски цар, син на Набопаласар, основател на Нововавилонското царство.

Навуходоносор e най-значимият владетел на това царство, който разширява значително територията на държавата.

Счита се, че той построява Висящите градини на Вавилон – едно от седемте чудеса на света.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името му на акадски Nabû-kudurri-ußur означава „Бог Наву, закриляй моя първороден син“. На иврит се пише נבוכדראצר, а в Септуагинтата – Ναβουχοδονοσορ.

Навуходоносор II е известен и с италианското име „Набуко“, по едноименната опера на Джузепе Верди.

Историята с кивота[редактиране | редактиране на кода]

След превземането на Йерусалим и сриването на Соломоновия храм от Навуходоносор II, кивотът изчезва и оттогава за неговото местонахождение в продължение на повече от 2500 години се носят неизброими на брой взаимоизключващи се легенди, като най-популярната, но и недостоверна е, че той е в Етиопия, отнесен още от Савската царица.

Навуходоносор в Библията[редактиране | редактиране на кода]

В Библията Навуходоносор е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит, от една страна, като безбожен тиранин, който впоследствие се разкайва, а, от друга страна, е представен от пророците като божий инструмент за наказание на Израел за неговите грехове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]