Нагорнокарабахски конфликт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нагорно-карабахски конфликт
Конфликт: между арменци и азери
Период 1991 - 12 май 1994
Място Нагорни Карабах
Резултат „Замразяване“ на конфликта при условия, изгодни за арменската страна, подписване на Бишкекски протокол за примирие, прекратяване на бойните действия, де факто самостоятелност на Нагорни Карабах.
Територия Нагорни Карабах, Армения, Азербейджан
Воюващи страни
Flag of Nagorno-Karabakh.svg Република Нагорни Карабах
Flag of Armenia.svg Армения[1]
Flag of the CIS.svg ОНД наемници
Flag of Azerbaijan.svg Азербейджан
Flag of Afghanistan 1992 free.png Афганистански муджахидини[2]
Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg Чеченски доброволци[3]
Flag of the CIS.svg ОНД наемници
Командири
Flag of Nagorno-Karabakh.svg Самвел Бабаян,
Flag of Nagorno-Karabakh.svg Монте Мелконян,
Flag of Armenia.svg Хемаяг Хероян,
Flag of Armenia.svg Вазген Саргсян,
Flag of Armenia.svg Аркадий Тер-Татевосян,
Flag of the CIS.svg Анатоли Заневич
Flag of Azerbaijan.svg Искандер Хамидов,
Flag of Azerbaijan.svg Сурет Хюсеинов,
Flag of Azerbaijan.svg Рахим Газиев,
Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg Шамил Басаев[3]
Сили
20 000 72 000
Жертви и загуби
5 856 25 000 - 30 000

Нагорно-карабахският конфликт (1991 - 1994) е военен конфликт между азербейджански и арменски въоръжени формирования за контрол над областта Нагорни Карабах, населена с арменци, но намираща се в състава на Азербайджан.

Предистория[редактиране | edit source]

Нагорни Карабах (по-долу се споменава със съкратеното НК), населен предимно с арменци, в началото на ХХ век 2 пъти (1905 - 1907 и 1918 - 1920) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти (вижте История на Нагорни Карабах). През 1921 г. с постановление на Политбюро на ЦК РКП (болшевики) е включен в състава на Азербайджанската ССР, създавайки Нагорно-карабахска автономна област. Това предизвиква недоволство сред арменците. В продължение на десетилетия ръководството на Арменската ССР опитва да присъедини Нагорни Карабах към Армения. До средата на 1980-те год. такива желания остават в тайна, а всички действия в това направление веднага са туширани от съветската власт.

Карта на Нагорни Карабах

Съвсем други възможности предоставя новата политика за демократизация на съветското общество, водена от Михаил Горбачов - генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Още в началото на октомври 1987 г. на митинги, проведени в Ереван - столицата на Армения, (посветени на екологични проблеми), прозвучават призиви за приобщаване на Нагорни Карабах към Армения, които са поети от масите и по-късно се повтарят в многократни обръщения към съветското ръководство.

В края на 1987 - началото на 1988 г. в региона се усилива недоволството на арменското население от своето икономическо-социално положение. Заедно с тези брожения започва подписка за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения. Тези настроения се подсилват от разпространени съобщения за пренебрежително отношение към арменското население в Азербайджан и многократни провокации от страна на азерите. Ръководствата на Азербайджанската ССР и Компартията на Азербайджан, от своя страна, опитват да потушат проблемите, използвайки познатите командно-бюрократични методи, с надеждата да нормализират нещата, използвайки силови подходи.

През съветския период (1987-1991)[редактиране | edit source]

Нагнетяване на напрежението[редактиране | edit source]

  • Август 1987 г. Карабахските арменци изпращат в Москва петиция, подписана от десетки хиляди хора, с молба Нагорни Карабах да бъде присъединен към Арменската ССР.
  • Септември-октомври 1987 г. Първият секретар на Шамхорския районен комитет на Компартията на Азербайджан М. Асадов влиза в конфликт с жители на арменското с. Чардахлу (Северен Карабах, в пределите на Нагорни Карабах) във връзка с протести на жителите на селото против смяната на директора на местния колхоз - арменец, с нов директор от азерски произход;[4]. В Ереван във връзка с това започват протестни демонстрации[5]. През ноември 1987 г. в защита на идеите за присъединяването на НК към Армения се изказва съветникът на Михаил Горбачов Абел Аганбегян[5].
  • Зимата на 1987 - 1988 г. Азербайджански жители на Кафанския район на Арменската ССР едновременно влизат в Азербайджан. Според азербайджански данни това става под натиск, който им е оказан от арменски екстремисти с цел изгонване на азерите от района.[5]. [6] [7]. Други източници твърдят, че първите междунационални конфликти в Армения произтичат още в края на ноември 1988 г., като в дадения случай бягството е следствие на пуснати слухове сред населението с цел провокация. За жертви и пострадали данни няма[8][9][10]
  • Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“, „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На 11 февруари в Степанакерт пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано - първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската КГБ, МВД, прокуратурата, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда.
Файл:AzeriArtillery.jpg
Азерската артилерия обстрелва позиции на арменските части
  • Нощта на 12 февруари. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от Баку ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени екстремистко-сепаратистките процеси, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.
  • 12 февруари. В актовата зала на градския комитет на КПАз на Степанакерт се провежда партийно събрание с участието на представители на ЦК на партията от Баку, местни партийни функционери, директори на предприятия, ръководители на държавни учреждения, профкомитети членове на компартията. Събранието се води от Василий Коновалов, първия секретар на областния комитет на КПАз Борис Кеворков, първия секретар на бюрото на градския комитет на КПАз Завен Мовсесян. Мовсесян и Кеворков, изказвайки се в началото на събранието, заявяват, че зад събитията в Карабах стоят „екстремисти“ и „сепаратисти“, които няма шанс да поведат след себе си народа. Василий Коновалов, продължавайки тази мисъл, заявява, че организаторите са известни и ще бъдат изолирани от обществото, сепаратизъмът трябва да бъде осъден, а Карабах да остане неделима част от Азербайджанската ССР.

Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до Аскеран и районният партиен актив сащо поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местния партиен актив в Гадрутския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат екстремизма, но и активно го поддържат.

  • 13 февруари. В Степанакерт се провежда първият митинг, на който са издигнати искания за присъединяването на Нагорно-карабахската автономна република (НКАО) към Армения. Разрешение за провеждане на митинга е дадено от градския комитет, определяйки целта му като „искане за присъединение на НКАО към Армения“. М. Асадов безуспешно се опитва да попречи на провеждането на митинга. На Асадов се приписват 2 израза, които произнася, опитвайки се със заплахи да попречи на местното ръководство на Нагорни Карабах: „Ние ще превърнем Нагорни Карабах в арменско гробище“ и „100 хил. азербайджанци са готови по всяко време да нахлуят в Нагорни Карабах и да започнат битка“. [9] [11]. В това време, както твърдят участници в събитията, изпълнителната власт на автономната област се опитва да наложи контрол над взривоопасната ситуация. Ръководството създава към себе си „Съвет на директорите“, в който влизат ръководителите на главните крупни предприятия в района и отделни активисти. Съветът приема решение да проведе сесии на градските и районните съвети, след което да проведе сесия на областния съвет на народните депутати.[12]
  • 14 февруари. Азербайджанското партийно ръководство прави обръщение към населението на НКАО чрез областния вестник „Советский Карабах“, в което протичащите събития се определят като „екстремистки и сепаратистки“, инспирирани от арменски националисти. В резултат на намесата на Съвета на директорите обръщението така и не е публикувано.[12]
  • 20 февруари. Провежда се извъредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО, която се обръща към върховните съвети на Арменската ССР, Азербайджанската ССР и СССР с молба да обмислят и да решат в положителен смисъл въпроса с предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Арменската ССР.
  • 21 февруари. Политбюро на ЦК на КПСС приема постановление, съгласно което искането за включването на Нагорни Карабах в състава на Арменската ССР се представя като прието под натиска на екстремисти и националисти и противоречи на интересите, както на Азербайджанската ССР, така и на Арменската ССР. Постановлението се ограничава с общи призиви към нормализация на обстановката, изработване и осъществяване на мерки по дългосрочна програма за социално-икономическо и културно развитие на автономната област. Заявява, че централните органи на властта, въпреки изострената обстановка, ще ръководят изпълненията на решенията в това постановление и че „прекрояване на границите няма да има“.

Първа кръв[редактиране | edit source]

  • 22 февруари. В арменския населен пункт Аскеран произтича стълкновение с използване на огнестрелно оръжие между групи азербайджанци от гр. Агдам, запътили се към Степанакерт „за въвеждане на порядък“, и местното население. Загиват 2 азербайджанци, 1-ият от тях в крайна сметка е убит от милиционер-азербайджанец. Избегнати са по-големи кръвопролития.[13] По същото време в Ереван протича демонстрация. Броят на демонстрантите в края на деня достига 45-50 хил. души. В ефира на централното съветско новинарско телевизионно предаване „Время“ изтича новината за решението на областния съвет на НКАО, в която се казва, че решенията на съвета са инспирирани от екстремисти и националистически настроени лица, което още повече увеличава негодуванието на арменската общност.
  • 26 февруари. В Ереван се провежда митинг, в който участват почти 1 млн. души. В същия ден започват първите митинги в гр. Сумгаит.
  • 27 февруари. По телевизията прави обръщение намиращият се по онова време в Баку заместник главен прокурор на СССР А. Ф. Катусев, който съобщава за гибелта на 2-та азери в сблъсъка до Аскеран от 22 февруари.

Основна статия: „Сумгаитски погром

  • 27 - 29 февруари. Избухва погромът в гр. Сумгаит - първият масов взрив на етническо насилие в новата съветска история.[14] По официални данни на Главната прокуратура на СССР в хода на тези събития загиват 26 арменци и 6 азери[15]. Арменски източници говорят за намаляване на броя на жертвите.[16] Стотици граждани са ранени, мнозина стават жертви на насилие и издевателства, хиляди стават бежанци.

Своевременно разследване на причините и обстоятелствата за погрома, установяване на виновниците и наказване на преките участници в насилието, както и преследване на провокаторите не се случва. Това бързо води до ескалация на конфликта.

  • Пролет-есен на 1988 г. Постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на министрите на СССР и ЦК на КПСС, прието през март с.г. по повод междунационалния конфликт в Нагорно-карабахската автономна област, не води до стабилизация на положението. Най-радикално настроените представители на страните в конфликта отхвърлят всякакви компромисни предложения. Мнозинството членове на областния съвет на депутатите и областния комитет на партията продължават да искат предаването на НКАО от Азербайджан на Армения, за което са оформени решения в съответствие с решенията на сесията на областния съвет и пленума на областния комитет на партията, които са огласени от Хенрих Погосян.

В НКАО (особено в Степанакерт) е разгърната масова идеологическа обработка на населението: ежедневни многолюдни шествия, митинги, събрания в трудови колективи, организации, училища. Създадена е неформалната организация Комитет „Крунк,“ който е оглавен от директора на Степанакерския комбинат за строителни материали Аркадий Манучаров. Неговите обявени цели са изучаване на историята на Нагорни Карабах, неговата връзка с Армения, възстановяване на паметници и старини. На дело обаче функциите на комитета са организирането на масови протести. С Указ на Върховния съвет на АзССР комитетът е разпуснат, но той продължава да функционира.

В Армения се разраства движение за подкрепа на арменското население в НКАО. В Ереван е създаден комитет „Карабах“, лидерите на който призовават към усилен натиска на държавните органи с цел предаването на НКАО на Армения. Едновременно в Азербайджан продължават призивите към "решително въвеждане на порядък" в НКАО. Общественното напрежение и националната вражда между азери и арменци ескалира с всеки изминал ден. През лятото и есента зачестяват случаите на насилие в НКАО, нараства потокът бежанци и в двете посоки.

  • В НКАО са изпратени представители на централната власт и държавните органи на СССР. Някои от проблемите, натрупвани през годините, стават достояние на обществото. ЦК КПСС и Съветът на министрите на СССР за кратък срок приемат с постановление „Програма от мерки по ускоряването на социално-икономическото развитие на Нагорно-карабахската автономна област на Азербайджанската ССР в периода 1988—1995 г.“
  • Май. По инициатива на Шушинския райком на КПАз започва депортация на арменското население от гр. Шуши.
  • 14 юни. Върховният съвет на Армения дава съгласие за включването на Нагорно-карабахската автономна област в състава на Арменската ССР.
  • 17 юни. Върховният съвет на Азербайджан приема решение, че Нагорни Карабах трябва да остане в състава на републиката: "В отговор на обръщението на Върховния Съвет на Армения Върховният съвет на Азербайджанската ССР, изхождайки от интересите за съхраняването на сложното национално-територилно устройство на страната, установено от Конституцията на СССР, ръководейки се от принципите на интернационализма, интересите на азербайджанския и арменския народи, други нации и народности в републиката, счита предаването на НКАО от Азербайджанската ССР в състава на Арменската ССР за невъзможо"[17].
  • Юли 1988 г. В Армения се провеждат многодневни срещи с колективи на предприятия, организации, учебни заведения, масови митинги. В резултат от стълкновения между митингуващи и военнослужещи от Съветската армия на ереванското международно летище „Звартноц“ загива митингуващ. Католикос Вазген I прави обръщение по републиканската телевизия с призив за мъдрост, спокойствие, чувство на отговорност на арменския народ, за прекратяване на бунтовете. Призивът остава нечут. В Степанакерт вече няколко месеца не работят предприятията и организациите, всеки ден се провеждат шествия по улиците на града и масови митинги, обстановката са нажежава още повече. Както съобщава кореспондентът на „Известия“, от Армения постъпва мощна подкрепа за разбунтувалите се арменци. Самолетните полети от Ереван до Степананкерт са по 6-8 на ден[18].
  • По съобщение на ТАСС "сложната, напрегната обстановка в Арменската ССР продължава да предизвиква масови преселвания на азери от Армения в Азербайджан.

Както се съобщава от специалната комисия, създадена при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР, азербайджанците, пристигащи от Армения, временно са настанени в 43 района на републиката. Най-голям е потокът от бежанци, пристигащи в Нахичеванската АССР, в Шамхорски, Кубински, Казахски и Ждановски райони". По изчисления в средата на юли в Азербайджан от Армения са пристигнали около 20 хил. души (повече от 4 хил. семейства). В същото време ЦК на КПАз се опитва да нормализира обстановката в местата с пристигащи азербайджанци от Армения.

И в Арменската ССР продължават да пристигат бежанци от съседен Азербайджан. По данни на местните власти на 13 юли в Армения са пристигнали 7265 човека (1598 семейства) от Баку, Сумгаит, Мингечаур, Казах, Шамкор и др. населени места.[19].

  • 18 юли. В Кремъл се състоява заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР, на което са разгледани решенията на върховните съвети на Арменската и Азербайджанската ССР за Нагорни Карабах и е прието постановление по въпроса. В него е отразено, че е разгледана молбата на Върховния съвет на Арменската ССР от 15 юни 1988 г. за преминаване на Нагорно-карабахската автономна област в състава на Арменската ССР (във връзка с решението на Съвета на народните депутати на НКАО) и решението на Върховния съвет на Азербайджанската ССР от 17 юни 1988 г. за неприемливостта на предложението за предаване на НКАО в състава на Армянската ССР. Президиумът на Върховния съвет счита за невъзможно изменението на границите от установеното на конституционална основа национално-териториално деление на Азербайджанската ССР и Арменската ССР.
  • Септември. Няколко арменци са убити близо до с. Ходжали в Нагорни Карабах. Завършена е депортацията на арменското население от гр. Шуши. На 20 септември в НКАО и Агдамски район на АзССР е въведено военно положение и е назначен комендантски час. В Армения властта взима рашение да се разпусне комитетът "Карабах". Въпреки опитите на партийните и държавни органи да овладеят ситуацията ефект няма. В Ереван и няколко други града на Армения са разпространени призиви за организирането на митинги и стачки. На 22 септември е спряна работата в редица предприятия, градският транспорт е парализиран в градовете Ереван, Ленинакан, Абовян, Чаренцаван, а също така и в Ечмиадзински район. В Ереван към въвеждане на порядък по улиците освен милицията е повикана на помощ и армията.[20].
  • Ноември-декември 1988. В Азербайджан и Армения произтичат масови погроми, съпроводени с насилие и убийства сред мирното население. По различни данни на територията на Армения в погромите загиват между 20 и 30 азербайджанци[21][22][23].

По данни на арменската страна в Армения в резултат на правонарушения на национална почва за 3 год. (1988 - 1990) загиват 26 азербайджанци, в това число от 27 ноември до 3 декември 1988 г. - 23, през 1989 г. - 1 човек, през 1990 - 2 души. В същото време в стълкновения с азери на територията на Армения загиват 17 арменци[8].

Танков мемориал, близо до град Шуши

В Азербайджан най-тежки погроми върху арменското малцинство стават в градовете Баку, Кировабад, Шемах, Шамхор, Мингечаур и в Нахичеванската АССР. В редица градове в Азербайджан и Армения е въведено военно положение. В същото време паниката, обхванала малцинствата от двете страни, се превръща в масов поток от бежанци.

  • Зимата на 1988 г. Провежда се депортация на населението от арменски произход, живеещо в селата в арменските райони на АзССР, в това число от северните райони, които не са част от НКАО - Ханларски, Дашкесански, Шамхорски и Кедабекски райони на АзССР. Така арменското население на територията на Азербайджан се оказва концентрирано в Нагорни Карабах.

1989[редактиране | edit source]

  • 12 януари 1989 г. С решение на съветското правителство в НКАО е въведено за първи път в СССР пряко управление с образуването на Комитет за особено управление на Нагорно-карабахската автономна област под председателството на Аркадий Волски, завеждащ отдел в ЦК на КПСС. Дадени са пълномощия на областните партийни и държавни органи за ограничаване на конституционните пълномощия на гражданите. Комитетът е създаден, за да предотврати по-нататъшното изостряне на обстановката и да подпомогне стабилизирането на района. Както показва историята, само пълномощията се оказват недостатъчни за изпълнението на тези задачи.
  • В Армения и Нагорни Карабах е въведено извънредно положение. По решение на съветското ръководство са арестувани членове на така наречения комитет „Карабах“ (включително бъдещият президент на Армения Левон Тер-Петросян).
  • Юли. В Азербайджан е образувана опозиционна партия - Народен Фронт на Азербайджан.
  • 26 юли г. Във връзка с проведени от азерските власти репресии към арменското население в Шаумяновски район на републиката Съветът на народните депутати взима решение да приобщи района към Нагорни Карабах.
  • 16 август г. В НКАО се състоява конгрес с представители на населението. Приема се обръщение към народа на АзССР, в който се изказва загриженост и тревога от засилващото се отчуждаване между азери и арменци, прерастващо в национална вражда, и се съдържа призив за взаимно признаване и спазване на правата един на друг. Обръщението съдържа и текст към коменданта на „особения район“, офицерите и войниците от Съветската армия и подразделенията на милицията с предложение за активно сътрудничество за преодоляване на ситуацията. Конгресът избира Национален съвет (с председател В. Григорян), който има за цел да осъществи практически решенията на конгреса от 20 февруари 1988 г. Изготвено е обръщение към Съвета за сигурност на ООН с молба за съдействие и осигуряване на защита на населението в арменския край. Обръщението остава без отговор.
  • Ръководството на Азербайджанската ССР решава да приложи крайни мерки към Нагорни Карабах, предприемайки икономическа блокада на областта, прекратявайки доставките на стоки от първа необходимост (продоволствия, горива, строителни материали). Ограничава преминаването на товари, превозвани с желозопътен и автомобилен транспорт през своя територия. НКАО остава практически изолирана от външния свят. Много предприятия са затворени, бездейства транспортът, селскостопанската продукция не се извозва. Населението се оказва на границата на глада.
  • 28 ноември. ВС на СССР приема постановление за дейността на „Комитета за особено управление“, съгласно който, в частност, Азербайджан е длъжен да "създаде на паритетни начала с НКАО републикански организационен комитет и да въстанови Съвета на народните депутати на НКАО". В създадения организационен комитет не влиза нито 1 представител на НКАО, дейността на Съвета на народните депутати не е възобновена, не са изпълнени исканията, заложени в Указа по осигуряване на статута на реална автономия на Нагорни Карабах, съблюдаване на законността, охрана на живота и безопасност на гражданите и недопускане на изменение в националния състав на НКАО[24]. По-късно именно този орган, при съдействие на милицията и войската, разработва и осъществява операциите по депортацията на арменското население на Нагорни Карабах, както и от близките райони. Сесия на Съвета на народните депутати на НКАО самостоятелно провъзгласява възобновяване на своите дейности и не признава Републиканския организационен комитет, което води до създаването в НКАО на 2 центъра на властта, всеки от които признава исканията само на 1-та от враждуващите групи.
  • 1 декември. Върховният съвет на Арменската ССР и Националният съвет на НКАО, "основовайки се на общочовешките принципи за самоопределяне на националността и отзовавайки се на законното стремление на насилствено разделените части на арменския народ", на съвместно заседение приемат постановление за обединение на Армения и Нагорни Карабах. Това решение предизвиква ответни силови действия от страна на АзССР.

1990[редактиране | edit source]

Корица на «Карта на семейството на бежанеца»
  • Януари 1990 г. Взаимни артилерийски обстрели на арменско-азербайджанската граница.[25]
  • 13 - 20 януари. Погроми срещу арменци в Баку, където в началото на годината остават да живеят около 35 хил. арменци. Централните органи на властта в СССР проявяват престъпна мудност в приемане на решения с цел спиране на насилието. Няколко седмици след началото на погромите в Баку влизат военни части, за да предотвратят превземането на властта от антикомунистическия „Народен Фронт на Азербайджан“. Тази акция води до множество жертви и пострадали сред населението на Баку, което се опитва да попречи на влизането на войските (по-късно тези дни са наречени „Черният януари“).
  • 15 януари. Президиумът на Върховния съвет на СССР въвежда извънредно положение в НКАО, граничните райони от Азербайджанската ССР, Гористки район на Арменската ССР, а също така в пограничните райони на границата между СССР и Азербайджанската ССР. Образувана е „Военна комендатура“ в районите с извънредно положение, отговаряща за осъществяването на този режим. Под подчинение на Военната комендатура са войските и части на МВР на СССР в районите.
  • В ситуация, когато държавните силови структури демонстрират безпомощност и неспособност да се справят с усилващите се прояви на насилие, все по-голяма роля в разгарянето на конфликта имат паравоенни формирования, подкрепяни от местното население, което вижда в тях защитници и отмъстители за нанесените обиди.

В течение на 1990 и първата половина на 1991 г. в резултат на постепенно разрастване на спиралата на насилие и растящата активност на паравоенните има все повече жертви сред мирното население, военните, милиционерите и самите паравоенни. В места с компактно арменско население на територията на Азербайджан (НКАО и прилежащите към нея райони) проникват въоръжени групи от територията на Армения. Отчетени са многобройни случаи на нападения над мирни граждани, кражби на добитък, залавяне на заложници, нападения над войскови наряди с използване на огнестрелно оръжие. За противодействие на арменските паравоенни формирования през есента на 1990 г. в НКАО и прилежащите ѝ райони са въведени подразделения на специалните части ОМОН от Министерството на вътрешните работи (МВР) на Азербайджанската ССР. [26].

  • На 25 юли е издаден Указ на президента на СССР "За забраняване на създаването на незаконни формирования, противоречащи на законодателството на СССР, и изземване на оръжия в случай на незаконно притежаване". Широкомащабна операция по изпълнение на Указа в НКАО и приграничните райони в Азербайджан е проведена чак в края на април - началото на юни 1991 г. от части на МВР на Азербайджан, вътрешни войски на МВР на СССР и Съветската армия.

1991[редактиране | edit source]

  • На 24 април. Арменски въоръжени формирования обстрелват с ракети тип „Алазан“ азербайджанския град Шуши - районен център на Шушинския район на НКАО. В Шуши са разрушени няколко дома, ранени са 3 граждани. [27].
  • 30 април. Начало на така наречената операция „Колцо“, осъществена от войсковите части на Съветската армия с поддръжка на части на МВР на АзССР. Официално операцията е проведена с цел „разоръжаване на арменските "незаконни паравоенни формирования" и паспортна проверка в Нагорни Карабах“. Операцията води до стълкновения и жертви сред населението. Операцията е прекратена след Августовския пуч от 1991 г. в Москва, насочен срещу президента на СССР Михаил Горбачов. В резултат на операция „Колцо“ са депортирани жителите на 24 арменски села в Нагорни Карабах.
  • 1 май. Сенатът на САЩ единодушно приема резолюция, осъждаща престъпленията, извършени от властите на СССР и Азербайджан, насочени срещу населението на Нагорни Карабах.[28]
  • 28 август. Азербайджан провъзгласява независимост от СССР. В декларация "За въстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република" се казва: "Азербайджанската република се явява приемник на съществувалата от 28 май 1918 г. до 28 април 1920 г. Азербайджанска република".[29]
  • 2 септември. На съвместна сесия на Нагорно-карабахската областна управа и Шаумяновския районен съвет на народните депутати се провъзгласява образуването на Нагорно-карабахска република (НКР) в границите на Нагорно-карабахската автономна област (НКАО) и населеният с арменци прилежащ Шаумяновски район на Азербайджанската ССР. По мнение на депутати при взимането на това решение са се ръководили от законите на СССР от 3 април с.г.: "За въвеждане на ред и решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзни републики от състава на СССР".[30]
  • Есента на 1991 г. Агдамското отделение на Народния фронт на Азербайджан създава Агдамски батальон от опълчение под командването на Багиров.
  • 25 септември. Започва обстрел на гр. Степанакерт с установки „Алазан“. Ескалацията на военните действия се разгаря на територията на цялата НКР[31].
  • 23 ноември. Азербайджан анулира автономния статут на Нагорни Карабах.[32].
  • 27 ноември. Държавният съвет на СССР приема постановление за антиконституциония характер на Указа на Азербайджанската република от 23 ноември за анулиране статута на автономия на Нагорни Карабах.
  • Декември. Създадена е Национална армия на Азербайджан.
  • 10 декември. В самопровъзгласилата се Нагорно-карабахска република се провежда референдум за независимост.

Ход на войната[редактиране | edit source]

1992[редактиране | edit source]

Файл:Armenianshushi.jpg
Членове на „Дашнакския батальон“ пред арменската църква в Шуши след превземането на града, май 1992 г.
  • 1 януари 1992 г. Агдамският батальон под командоването на Якуб Рзаев, съпроводен от 6 танка и 4 БТР-а, атакуват арменското с. Храморт. [3]. Впоследствие в това направление са изпратени азербайджански части за самоотбрана.
  • 6 януари. Провъзгласена е декларация за независимост на Нагорно-карабахската република (НКР).
  • 13 януари. При обстрел на гр. Шаумяновск азери използват реактивна установка за залпов огън „Град“ [4]
  • 21 - 22 януари. Арменски въоръжени формирования унищожават базата на азербайджанските части от ОМОН, разположена в гр. Степанакерт.[5] [6].
  • 31 януари. Разгърнато е масирано настъпление на азерските паравоенни части на територията на НКР с използване на тежко въоръжение [33].
  • 14 февруари. Похитени са 7 въртолета и с тях е създадена азербайджанска въртолетна ескадрила.
  • 25 - 26 февруари. Арменски въоръжени формирования завземат гр. Ходжали. Тази акция е съпроводена с множество жертви сред мирното население на града.[34] По данни на азербайджанските власти арменците зверски убиват 613 човека, сред които много жени и деца.
  • 10 април. Азербайджанският батальон „Гуртулуш“ под командването на Шахин Тагиев завзема с. Мараг, намиращо се в Мартакертски район [7]. След завземането на селото азерите започват издевателства над населението - събития, които са наречени Клане в Мараг.Започва насилие между арменци и азерски турци броя на умрелите азерски турци и арменци са хиляди (най вече азерци)
  • 9 май. Щурм на гр. Шуша.
  • 18 май. Арменски паравоенни части завземат гр. Лачин, откривайки коридор за съобщения между Карабах и Армения.
  • 12 юни. Лятно настъпление на азерските войски. Установен е контрол над Шаумяновски район и част от Мартакертски и Аскерански райони. Азербайджанските сили плътно се приближават до районния център Аскеран.
  • Септември-октомври. Безуспешен опит на азербайджанската армия, начело със Сурет Хюсейнов [8], да прережат Лачинския коридор.
  • 17 ноември. Разгърнато е настъпление на армията на НКР по линията Кичан - Вагуас, която води до решителен прелом във войната в полза на Нагорно-карабахската република[35].

1993[редактиране | edit source]

  • Март 1993 г. Начало на арменската офанзива в Келбаджар.
  • 5 април. Арменските военни формирования след ожесточени бойни действия влизат в Омарския превал. Азербайджанските войски, понасяйки тежки загуби, прехвърлят Муравдагския горен хребет, изоставяйки територията на Келбаджарски район. Арменците заемат кръстопътя, свързващ Келбаджар с Гянджа.
  • 27 юни. Арменски формирования завземат гр. Мардакерт.
  • 23 юли. Арменски формирования след 40-дневни боеве завземат гр. Агдам.

Основна статия: „Битка за град Агдам

  • 22 август. Арменски батальон под командоването на Мирзи Абаев завзема гр. Физули.
  • 23 - 25 август. Арменски части влизат в районния център Джебраил и взимат под свой контрол територията на едноименния район.
  • 31 август. Арменски части завземат гр. Кубатли.
  • 23 - 24 октомври. Арменските войски преминават в контранастъпление в южното направление на фронта. Взет е стратегически важният пункт Горадиз. Превземайки го, арменските части изолират от Азербайджан Зангелански район и части от Джебраилски и Кубатлински райони.
  • 28 октомври. Арменски формирования с поддръжката на танков батальон (25 танка) завземат железопътната гара Миндживан.
  • 1 ноември. Арменски части взимат под свой контрол районния център Зангелан. Зангеланският полк на азерската армия се изтегля през Аракс в Иран.

1994[редактиране | edit source]

  • 6 януари 1994 г. Азербайджан превзема железопътната гара Горадиз. [9]
  • 20 януари. 2 от 3-те задействани в Калбаджарско направление бригади на азерската армия, пробивайки фронтовата линия, превземат 14 населени пункта и шосето от Мардакент за Келбаджар.
  • 12 - 18 февруари. Битка за Омарски превал.
  • 15 февруари. Азербайджанците си връщат контрола над Горадиз и част от Физулински район (без гр. Физули)[36].
  • 10 април. Арменските военни формирования започват Тертерската операция. На основния участък от настъплението са убити 1500 военнослужещи, унищожени са 30 единици бронирана техника (вкл. 17 танка) от състава на Степанакертския мобилен полк и други части на „Армията за отбрана на НКР“. Азербайджанските войски, под командоването на генерал Елбрус Оруджаев, заемат укрепения район на гр. Тертер и оказват яростна съпротива.
  • 16 април6 май. Арменското командване, в резултат на неуспешните атаки на позициите около гр. Тертер, въвежда във военните действия 5-та мотострелкова бригада и отделно мотострелковия батальон „Тигран Мец“, принуждавайки азербайджанските подразделения към отстъпление. Под контрола на арменските формирования преминават учасъци от територия с няколко населени пункта на север от гр. Агдам и на запад от Тертер. Загубите на двете страни, в крайната фаза на бойните действия, са съществени. Само за седмица (14 - 21 април) загубите на азербайджанската армия в района на Тертерското направление са 2000 военнослужещи (600 от които убити). Арменските войски залавят 28 единици бронирана техника (8 танка, 5 БМП, 15 БТР).
  • 5 май. Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан подписват в гр. Бишкек „Бишкекски протокол за примирие“.

Елмар Хюсейнов: "Ние загубихме войната за това, защото воювахме не за своя земя. Нашите бежанци не желаят да се връщат за това, защото това не е тяхна земя…".''[37].

Резултат от военното противопоставяне[редактиране | edit source]

В крайна сметка в конфликта победител става арменската страна. Въпреки численото преимущество на азерската армия в бойна техника и жива сила азерската армия губи във войната.

Загуби[редактиране | edit source]

Армения[редактиране | edit source]

Загубите на арменската страна наброяват 5856 убити, от тях 3291 са граждани на непризнатата Нагорно-карабахска република, а осталите са граждани на Република Армения и малка част са доброволци от арменската диаспора.

По неофициални данни загиват 1264 мирни жители, изчезнали са безследно 596 души (вкл. 179 жени и деца) през периода 1988 - 1994 г.

Азербайджан[редактиране | edit source]

Загубите на азербайджанската страна са около 25 000 убити, в това число военнослужещи от Националната армия на Азербайджан, войски на МВР, бойци от ОМОН, както и наемници.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карабахский конфликт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

  1. ЦРУ. The CIA World Factbook: Transnational Issues in Country Profile of Azerbaijan. // Посетен на 2007-02-14. Military involvement denied by the Armenian government.
  2. Cooley, John K.. Unholy Wars: Afghanistan, America and International Terrorism. London, Pluto Press, 2002. ISBN 0-7453-1917-3. с. 150–151.
  3. а б Griffin, Nicholas. Caucasus: A Journey to the Land Between Christianity and Islam. Chicago, University of Chicago Press, 2004. ISBN 0-2263-0859-6. с. 185–186.
  4. Събитията в село Чардахлу
  5. а б в ВВС от Карабах: хронология на конфликта
  6. Горбачев-фонд. Научно-информационный центр / Хроника перестройки / 1988
  7. Том де Ваал: „Черната градина“
  8. а б Константин Воеводски: „Перестройка в карабахском зеркале“ (Опит за сравнителен анализ).
  9. а б Сумгаит…Геноцид…Гласност?
  10. Across Frontiers, winter–spring 1989, p. 22-23.
  11. А. Василевски. «Туча в горах» — «Аврора», 1988, № 10.
  12. а б Ашот Бегларян, „Перелом“. 12 февруари 1988 г. - отправна точка в съвременния етап от развитието на Карабахското движение
  13. Хронология на конфликта.
  14. Том де Ваал, автор на книги за историята на карабахския конфликт, казва, че "СССР в мирно време никога не е преживявал това, което се случва в Сумгаит." См.: [http://news.bbc.co.uk/hi/russian/in_depth/newsid_4651000/4651717.stm
  15. Публикувано във вестник „Известия“, на 3 март 1988 година
  16. Непълен списък с жертвите в Сумгаит
  17. Сесия на Върховния съвет на съюзните републики: Азербайджанска ССР. Вестник „Известия“, 19 юни 1988 г.
  18. А. Казиханов. „Командировка в Степанакерт“, в-к „Известия“, 12 юли 1988 г.
  19. „За положението около НКАО“, в-к „Известия“, 16 юли 1988 г.
  20. „Към положението около Нагорни Карабах“. Статия във вестник „Известия“, 24 септември 1988 г.
  21. Статия във вестник „Труд“ № 020 от 1 февруари 2001, „10 бала по скалата на Политбюро“.
  22. А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 3. Новые обстоятельства, новые люди, новые обязательства
  23. А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 5. Азербайджан, Армения, Карабах.
  24. Мемориал - Хронология на конфликта
  25. Мемориал - Хронология на конфликта
  26. Мемориал - Хронология на конфликта
  27. [1]
  28. „Съветски Карабах“, 25 май 1991 г., №97: Решение на Сената на САЩ
  29. Конституционен акт на Азербайджанската република „За въстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република“
  30. Закон "За въвеждане на ред и решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзни републики от състава на СССР"
  31. Ксения Григориевна Мяло: "Русия и последните войни на ХХ век (1989—2000)"
  32. Ксения Григориевна Мяло: "Русия и последните войни на ХХ век (1989—2000)"
  33. Ксения Григориевна Мяло. "Русия и последните войни на ХХ век (1989—2000)"
  34. Мемориал, посветен на събитията в Ходжали в нощта срещу 25-ти и на 26-ти февруари 1992 г.
  35. Ксения Григориевна Мяло. "Русия и последните войни на ХХ век (1989—2000)"
  36. [2]
  37. Елмар Хюсейнов, в-к „Монитор“, брой 5, 1997 г.