Надежда Измирлиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надежда Измирлиева
българска учителка
Родена
Надежда Димитрова Измирлиева
1901 г.
Починала
1993 г. (92 г.)

Учила вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Семейство
БащаДимитър Измирлиев
Братя/сестриТома Измирлиев
Христо Смирненски
Други родниниВеселин Измирлиев (племенник)
Костенец. В десния ъгъл правият е Христо Смирненски. От ляво надясно прави – Веселин Матеев, Матей Матеев, Радослав Габровски, Надежда Измирлиева, Милка Габровска, Радослав Цветков с вечно обръснатата глава и Драгомир Матеев. Седнали – Ламби Цветков, Неделчо Бранев, Радка Матеева, Борис Хаджиилиев и най-отдолу Паша Тодорова.

Надежда Димитрова Измирлиева по съпруг Димитрова е българска просветна и комунистическа деятелка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1901 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Димитър Христов Измирлиев. Сестра е на Христо Смирненски. По време на Междусъюзническата война в юни 1913 година бяга със семейството си в Свободна България. Учи в Учителския институт в Шумен. Попада под влияние на левичарските идеологически течения и участва в комунистическите студентски акции. Участва в дейността на Международната организация за подпомагане на революционерите. Жени се за Тодор Димитров, брат на лидера на БКП Георги Димитров. В периода 1931 - 1944 година учителства в различни селища в България.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е директорка на училище „Петър Берон“ в София. Надежда Измирлиева е сред инициаторите за създаването на музея „Георги Димитров“ в София, в който работи до 1957 година.[1]

Умира в 1993 година.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 - ?)
 
Христо Хаджидельов
(? - 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 - 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Янаки Илиев
(1881 - 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 - ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Исторически преглед, том 45, бр. 7 - 12, Българско историческо дружество, София, 1989, стр. 90.
  2. Червенков, Вълко. Вълко Червенков за себе си и своето време. София, ЛиК, 2000. ISBN 954-607-351-2. с. 24.