Надежда Михайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Надежда Михайлова
български политик
Надежда Михайлова 
Родена: 9 август 1962 г. (1962-08-09) (51 г.)
София, България
Народен представител в:

XXXVII НС   XXXIX НС   XL НС   

Надежда Николова Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009[1], повече известна като Надежда Михайлова) е български политик, министър на външните работи (1997–2001), председател на Съюза на демократичните сили (СДС) от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. На Изборите за Европейски парламент през 2009 е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 е водач на кандидат-депутатската листа на Синьо единство, но не успява да стане евродепутат.

Биографични данни[редактиране | edit source]

Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ "Иван Денкоглу". Завършва испанския профил на 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1983 г. Надежда сключва брак с Камен Михайлов и имат две дъщери - Нина и Виолета. През 2006 г. Надежда и Камен се развеждат.[2]

На 3 октомври 2009 Надежда Михайлова се омъжва за Светлин Нейнски. Евродепутатката и бизнесменът са сключили граждански брак в посолството на България в Мадрид.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 е избрана за депутат в 37-то Народно събрание (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-то Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997-2001) в правителството на Иван Костов. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.

През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в Ловеч Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна.[3]

През 2001 г. е избрана за народен представител в 39-то Народно събрание, където е председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. - на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на 11 март 2002 г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента Петър Стоянов. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание.

Михайлова е обвинявана от някои в клиентелизъм заради съмненията за участие на бившия ѝ съпруг, Камен Михайлов, в нечисти приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на "Автотранссервиз" - бившите гаражи на ЦК на БКП.[4]

През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.

От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.

Кавалер на Националния орден на Почетния легион - удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката Никола Саркози за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието ѝ е връчено на 7 октомври 2008 в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.

От 2009 до 2014 е евродепутат.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2533091
  2. Надежда изпя: Развод ми дай. // Вестник "Стандарт", 2007-01-06.
  3. Вестник "Монитор"
  4. Скандален екшън за главата на един паяк. // Вестник "КЕШ".

Външни препратки[редактиране | edit source]