Надежда Радулова
| Надежда Радулова | |
| българска поетеса и преводачка | |
 Надежда Радулова през 2008 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | поезия, превод |
| Дебютни творби | „С мъничко зелено в усмивката“ (1994) |
| Награди | „Иван Николов“ (2001) за млад автор на годината „Кръстан Дянков“ (2009) „Николай Кънчев“ (2015) „Иван Николов“ (2020) за поезия |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
Надежда Цветанова Радулова е българска поетеса и преводачка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Надежда Радулова е родена на 24 април 1975 г. в Пазарджик в семейството на художника Цветан Радулов. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ с профил английски език (1994), а след това българска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999).
През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейския университет в Будапеща и The Open University в Лондон. Академичните ѝ интереси са в областта на сравнителното литературознание и пол/родовите изследвания.
Доктор по филология с дисертация на тема: „Палимпсестът като фигура на женствеността: прочит на модернизма през поетиката на Хилда Дулитъл, Джийн Рис и Марина Цветаева“ (2006).
Участвала е във фестивала „Литература в действие“ (2002; 2003) и в авторското четене „Треви за летене“ (2003) в Центъра за академични изследвания (София).
Публикува във вестниците „Литературен вестник“ и „Литературен форум“, алманах „Тракия“, списанията „Витамин Б“ и „Страница“, антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура „алтера“ (2005 – 2010) и в издателство „Просвета“ (2011 – 2014).
Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[1]
Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2014 г.[2][3]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
- С мъничко зелено в усмивката. Велико Търново: Абагар, 1994.
- Дървото. Пазарджик, 1994.
- Онемяло име. София: Лице, 1996.
- Алби. Пловдив: Жанет 45, 2000 (Национална награда за поезия „Иван Николов“ през 2001)[4]
- Памук, стъкло и електричество. Пловдив: Жанет 45, 2004.[5]
- Бандонеон. Пловдив: Жанет 45, 2008.
- Когато заспят. Пловдив: Жанет 45, 2015.[6][7][8]
- Малкият свят, големият свят. Пловдив: Жанет 45, 2020.
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Андрю Шон Гриър. Изповедите на Макс Тиволи. София: Обсидиан, 2005.
- Марина Левицка. Кратка история на тракторите. София: Обсидиан, 2006.
- Филип Рот. Човешкото петно. София: Алтера, 2009.
- Сам Савидж. Фирмин. Пловдив: Жанет 45, 2009.
- Джон Максуел Кутси. Живот и страдания на Майкъл К. Пловдив: Жанет 45, 2010.
- Джаки Кей. Тромпет. София: Алтера, 2010.[9]
- Джийн Рис. Безкрайното Саргасово море. София: Алтера, 2012.[10], [11]
- Силвия Плат. Джони Паник и библията на сънищата. Разкази, други съчинения и откъси от дневници София: Лист, 2020 [12]
Съставителство[редактиране | редактиране на кода]
- Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки). (Заедно с Миглена Николчина). София: Алтера, 2007.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Носителка е на Националната награда „Иван Б. Николов“ (2001) за млад автор на годината.
- Носителка е на Националната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2009 г.[13]
- Награда „Николай Кънчев“ (2015).[14]
- Награда Иван Николов (2020) за поезия [15]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ Осем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2014 г.
- ↑ Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
- ↑ Владимир Сабоурин, „Надежда Радулова, Екстатичната прозрачност на утрините“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 39а, 2000, с. 5.
- ↑ Миглена Николчина, „Lege, noli me tangere“, рец. в „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
- ↑ 6 стихотворения от книгата „Когато заспят“, Диаскоп комикс, 3 декември 2015 г.
- ↑ Катя Атанасова, „През обръча на езика“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 януари 2016 г.
- ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Надежда Радулова. Когато заспят“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г.
- ↑ Откъс от Тромпет на Джаки Кей, Литературен клуб, електронна публикация на 17 февруари 2011 г.
- ↑ Ангел Игов, „Потайните кътчета – в канона и в ума“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2694), 28 септември 2012 г.
- ↑ Ангел Игов, „Внимавай да не се изгубиш из Карибите“, рец. в „Sofia Live“, 14 август 2012 г.
- ↑ Светослав Тодоров. Литература на първа линия // Капитал. 15 януари 2021. Посетен на 24 февруари 2021.
- ↑ „Надежда Радулова спечели наградата за превод „Кръстан Дянков“, Медиапул, 20 ноември 2009 г.
- ↑ „Ани Илков и Надежда Радулова с наградата „Николай Кънчев“, ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2015 г.
- ↑ Надежда Радулова с Националната награда за поезия „Иван Николов“ // kulturni-novini.info. 18 декември 2020. Посетен на 24 февруари 2021.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворения и статии на Надежда Радулова в LiterNet
- Надежда Радулова, Стихотворения, Литературен вестник, бр. 9, 6 март 2002 г.
- Надежда Радулова в блога Чат.пат литература
- Биосправка за Надежда Радулова на сайта на Фондация Елизабет Костова Архив на оригинала от 2019-04-21 в Wayback Machine.
|
