Нагиб Махфуз
| Нагиб Махфуз نجيب محفوظ | |
| египетски писател | |
 | |
| Роден |
11 декември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кайро, Египет |
| Религия | ислям |
| Националност |  Египет |
| Учил в | Каирски университет |
| Работил | писател държавен служител |
| Литература | |
| Период | 1932 – 2005 |
| Жанрове | роман, разказ |
| Направление | романтизъм, реализъм |
| Награди |  Нобелова награда за литература (1988) |
| Повлиян | Таха Хусейн,[1] Джеймс Джойс,[2] Марсел Пруст[3] |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Нагиб Махфуз в Общомедия | |
Нагиб Махфуз (на арабски: نجيب محفوظ; правопис по Американската система BGN Naguib Mahfouz) е египетски писател.
Много от книгите му са забранени в Близкия изток заради обвинения в богохулство. През 1988 г. получава Нобелова награда за литература.
Заедно с Тауфик Ал-Хаким е смятан за най-модерния египетски писател и един от най-големите новатори в романи, написани на арабски език. Творбите му са свързани около неспособността на човек да избегне съдбата и социалните конвенции, и изследват темите на екзистенциализма.[4] Махфуз публикува около 50 новели, 350 къси разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси през 70-годишната му кариера. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски и чуждестранни филми.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в мюсюлманско семейство от средната класа с по-нисък статус в квартал Gamaleyya на Кайро. Кръстен е на професор Нагиб паша Махфуз (1882 – 1974 г.), известен коптски лекар, който го изражда. Махфуз е седмото и най-малкото дете от пет момчета и две момичета. През 1924 г. семейството се мести в друг известен квартал на Кайро – el-Abbaseyya, сравнително ново предградие на столицата. И двете места стават фон на много от творбите на Махфуз. Бащата на Махфус, описван като „старомоден“, е държавен служител, а Махфуз в крайна сметка върви по стъпките му. В детството си Махфуз чете много. Майка му от ранна възраст го води при пирамидите и в други музеи, свързани с древноегипетската история, която по-късно се превръща в основна тема в първите му три книги.[5]
Семейството на Махфуз е вярващо в мюсюлманската религия и му дава строго ислямско възпитание. В интервю той допълва че е закърмен от религиозния климат у дома по време на детските си години. Той заявява, че „никой не би си помислил, че един ден ще излезе творец от това семейство“.[5]
Египетската революция от 1919 г. оказва силен ефект върху Махфуз, въпреки че тогава той е само на седем години. От прозореца той често вижда британски войници, които стрелят по демонстрантите, мъже и жени. По-късно той отбелязва „Може да се каже, че едно нещо, което най-разтърси сигурността на детството ми беше революцията от 1919 година“. След завършване на средното си образование, Махфуз постъпва в университета Крал Фуад I (днес Каирски университет), където учи философия и се дипломира през 1934 г. През 1936 г. решава да стане професионален писател.
Държавни постове[редактиране | редактиране на кода]
Махфуз напуска академичните среди и започва кариера в Министерството на религиозните въпроси. Скоро след това, поради атеизма си се премества в Министерството на културата, като длъжностното лице, отговорно за филмовата индустрия.[6]
Бил е и дългогодишен държавен служител в Министерството на даренията, а след това, като директор на Бюрото за цензура в изкуството, директор на Фондацията за подкрепа на киноиндустрията и накрая като консултант в Министерството на културата. През 1969 г. става и редактор на водещия вестник „Ал Ахрам“. Пенсионира се през 1972 година.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Махфуз остава ерген до 43-годишна възраст. Причината да не сключи брак е негово убеждение, че многобройните ограничения, с които би се сблъскал, ще затруднят литературното му бъдеще. През 1954 г. се жени за египтянка, която му ражда 2 дъщери.
Публикувал е 34 романа, над 350 кратки разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски филми. Много от романите му са издавани като поредица в Ал-Ахрам, а негови писания редовно се публикуват в седмичната колона. Преди да получи Нобелова награда само няколко от романите му били издавани Запад.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- 1939: Cheops (عبث الأقدار), (на немски 2007, ISBN 3-293-20380-9)
- 1945: Das junge Kairo (на немски 2011, ISBN 978-3-293-00432-0)
- 1947: Die Midaq-Gasse (زقاق المدق), (на немски 1985, ISBN 3-293-20008-7)
- 1950: Anfang und Ende (بداية ونهاية), (на немски 2002, ISBN 3-293-20228-4)
- 1956: Zwischen den Palästen (بين القصرين), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 1, ISBN 3-293-20065-6)
- 1957: Palast der Sehnsucht (قصر الشوق), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 2, ISBN 3-293-20075-3)
- 1957: Zuckergässchen (السكرية), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 3, ISBN 3-293-20080-X),
- 1959: Die Kinder unseres Viertels (اولاد حارتنا), (на немски 1990, ISBN 978-3-293-20378-5)
- 1961: Der Dieb und die Hunde (اللص والكلاب), (на немски 1993, ISBN 3-293-20027-3)
- 1964: Die Spur (الطريق), (на немски 1991, ISBN 3-293-00177-7)
- 1965: Der Rausch (الشحاذ), (на немски 2005, ISBN 978-3-293-20327-3)
- 1966: Das Hausboot am Nil (ثرثرة فوق النيل), Edition Orient, (на немски 1982, ISBN 3-922825-06-0)
- 1966: Geschwätz auf dem Nil (ثرثرة فوق النيل), Edition Orient, (на немски-арабски 2009, ISBN 978-3-922825-76-0)
- 1967: Miramar (ميرامار), (на немски 1989, ISBN 3-293-00150-5)
- 1974: Karnak-Café (الكرنك), (на немски 2009, Doria Kilias, Unionsverlag, Zürich ISBN 978-3-293-00400-9; Taschenbuch 2010: ISBN 978-3-293-20501-7)
- 1975: Ehrenwerter Herr, 1975 (حضرة المحترم), (на немски 2004, ISBN 3-293-20297-7)
- 1977: Das Lied der Bettler (ملحمة الحرافيش), (на немски 1995, ISBN 3-293-00219-6)
- 1981: Die Nacht der tausend Nächte (ليالي ألف ليلة), (на немски, ISBN 3-293-20158-X)
- 1983: Die Reise des Ibn Fattuma (رحلة ابن فطومه), (на немски 2004, ISBN 3-293-00337-0)
- 1985: Echnaton: Der in der Wahrheit lebt (العائش في الحقيقة), (на немски 1999, ISBN 3-293-00267-6)
- 1985: Der letzte Tag des Präsidenten (يوم قتل الزعيم), (на немски 2001, ISBN 3-293-00288-9)
- 1994: Echo meines Lebens (أصداء السيرة الذاتية ), (на немски, ISBN 3-293-20185-7)
- Die Moschee in der Gasse, Erzählungen, (на немски 1978, ISBN 3-379-00517-7)
- Die segensreiche Nacht, Erzählungen, (на немски 1994, ISBN 3-293-20036-2)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Eine Übersicht über die wechselseitige Beziehung zwischen Nagib Machfus und Salama Moussa“; Internet Archive
- Nagib Mahfuz und die arabische Literatur: Im Schatten des Übervaters[неработеща препратка] Qantara.de
- „Übervater“ des arabischen Romans, Nachruf unter Berücksichtigung Machfus' Philosophie, Unsere Zeit (Zeitung), 8. September 2006
- „Arabische Prosa als Lebens-Geschichte“Архив на оригинала от 2010-12-08 в Wayback Machine., Neue Zürcher Zeitung, 28. August 2006, Hartmut Fähndrich
- „Zuschauer der Schiffbrüche: Nagib Machfus ist tot“, FAZ, 30. August 2006, mit Video, Fotos, Zitaten und Buchbesprechungen
- „Naguib Mahfouz, 94, Nobel Laureate in Literature, Dies“, New York Times, 31. August 2006, mit links zu NYT-Buchbesprechungen
- Biography Nour El Sherif Архив на оригинала от 2010-07-26 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.alquds.co.uk
- ↑ www.alquds.co.uk
- ↑ m.youm7.com
- ↑ Haim Gordon. Naguib Mahfouz's Egypt: Existential Themes in His Writings // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 26 април 2007.
- ↑ а б Rasheed El-Enany, Naguib Mahfouz: The Pursuit of Meaning, Routledge, 1992, ISBN 0-415-07395-2, Google Print, p. 7.
- ↑ Ilan Pappé, The Modern Middle East, Routledge, 2005, ISBN 0-415-21409-2, Google Print, p. 189.
|
