Надо Чекарели
| Надо Чекарели | |
| италиански художник от Сиенската школа, работил в Сиена ок 1330 – 1360-те г. | |
| Роден |
1320 г.
|
|---|---|
| Починал | 1347 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Направление | Сиенска школа |
| Надо Чекарели в Общомедия | |
Нàдо Чекарèли (на италиански: Naddo Ceccarelli; * в Сиена, Сиенска република, † ок. 14 век) е италиански художник от Треченто, представител на Сиенската школа, работил в Сиена приблизително през 1330 – 1360-те г.[1][2]
Творби и стил[редактиране | редактиране на кода]
Стилът на работата му свидетелства, че той е непосредствен последовател на Симоне Мартини. В картините му не личи никакво влияние от братя Амброджо и Пиетро Лоренцети или Джото[3], във връзка с което голяма част от изследователите убедено считат, че той работи в групата на Симоне Мартини и Липо Меми, участвайки в многото поръчки за работилницата. Някои специалисти[4] считат, че през 1336 г. Чекарели съпровожда Симоне Мартини в пътуването му до папския двор в Авиньон, а след неговата смърт се завръща в Сиена. Тази хипотеза няма документално потвърждение. В архивните документи, отнасящи се към този период, са забелязани имена на още двама художници с фамилия Чекарели, но едва ли може да се асоциират с Надо. В първия случай това е името на Францискус Чекарели, който се среща в документите в Перуджа от 1366 – 1368 г., а второто име е това на Петрус Чекарели, който по всяка вероятност е брат на Надо и изписва триптих за църквата на кармелитите в Авиньон, и във връзка с това става причина за хипотеза относно пътуването на Надо Чекарели в Авиньон[5].
Наред с двете подписани работи на Надо, на неговата четка се приписват:
- три неголеми „Разпятия“ (Музей на изящните изкуства, Бостън; Галерия „Уолтърс“, Балтимор и Музей „Фицуилям“, Кеймбридж);
- малък „Диптих“ (Сиена, Национална пинакотека), на едната част на който е изобразено „Разпятие с трите Марии“, а на другата „Мадона с Младенеца на трон със св. Екатерина Александрийска и Йоан Кръстител“[6];
- диптих „Поклонение на влъхвите/Благовещение“ (Музей на изкуствата, Тур);
- неголям триптих „Мадона с младенеца и светци/Благовещение“ (Музей Крайслер, Норфолк);
- няколко творби „Мадоната с Младенеца“.
Други негови работи се намират в музеите и колекциите в Будапеща, Дрезден, Флоренция, Сиена, Балтимор и Оксфорд.[7] Основно това са неголеми произведения, като например табернакул с изображение „Мадоната и Младенеца“ от Музей „Уолтърс“, Балтимор (ок. 1350 г. 62×43,5×9,4 см).[8] В сила е фактът, че дата има само на едно от произведенията на Чекарели (1347 г.). Затова да се построи стройна хронология на творенията на художника е невъзможно. Така датировката на приписаните на него произведения е изключително условна.[9]
Галерия от творби[редактиране | редактиране на кода]
-
Опечален мъж, ок. 1347 г., Музей „Лихтенщайн“, Виена -
Мадоната с Младенеца. 1347 г. Частна колекция -
Табернакъл „Мадоната с Младенеца“, Музей „Уолтърс“, Балтимор -
„Разпятие“, Музей на изящното изкуство, Бостън -
Диптих „Поклонение на влъхвите/Благовещение“, Музей на изкуствата, Тур -
Триптих „Мадоната с Младенеца и светци/Благовещение“, Музей на изкуствата „Крайслер“, Норфолк -
„Мадоната с Младенеца“. Музей Ашмолеан, Оксфорд -
„Благовещение на Богородица“. Колекция „Ноортман“, Маастрихт, Нидерландия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ M. Boskovits, s.v. Ceccarelli, Naddo, in DBI, XXIII, 1979, pp. 207 – 209;
- ↑ C. De Benedictis, La pittura senese 1330 – 1370, Firenze 1979, pp. 28, 40, 82, 83;
- ↑ Giulietta Chelazzi Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. pp. 101 – 103
- ↑ E. Carli, La pittura senese del Trecento, Milano 1981, p. 234; J. Polzer, The Master of the Rebel Angels Reconsidered, ArtB 63, 1981, pp. 563 – 584
- ↑ P. Leone de Castris, Problemi martiniani avignonesi: il 'Maestro degli Angeli Ribelli', i due Ceccarelli ed altro, in Simone Martini, "Atti del Convegno, Siena 1985", Firenze 1988, pp. 225 – 231.C. De Benedictis
- ↑ M. Laclotte, Le 'Maître des Anges rebelles', Paragone 20, 1969, 237, pp. 3 – 14
- ↑ M. Laclotte, Les peintres siennois à Avignon, in L'art gothique siennois, cat. (Avignon 1983), Firenze 1983, pp. 98 – 101; M. Lonjon, Naddo Ceccarelli, ivi, pp. 191 – 192;
- ↑ De Benedictis, Naddo Ceccarelli, Commentari 25, 1974, pp. 139 – 154
- ↑ C. De Benedictis, Pittura e miniatura del Duecento e del Trecento in terra di Siena, in La pittura in Italia. Il Duecento e il Trecento, Milano 1986, I, pp. 325 – 363: 358 – 359
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чеккарелли, Наддо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |