Назъм Хикмет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Назъм Хикмет
USSR stamp N.Hikmet 1982 6k.jpg
съветска пощенска марка
Роден 20 януари 1902 г.(1902-01-20)
Солун, Османска империя
Починал 3 юни 1963 г. (на 61 г.)
Москва, СССР
Професия поет, писател, сценарист, драматург
Националност Флаг на Турция Турция
Сайт Информационен сайт
Назъм Хикмет в Общомедия

Назъм Хикмет Ран (на турски: Nâzım Hikmet Ran) е турски поет, писател, сценарист, драматург и обществен деятел. Той е основоположник на турската революционна поезия и е лауреат на „Международната награда на мира“ (1950 година). Понякога е наричан „комунист романтик“[1] или „романтичният революционер“. Много често е арестуван заради политическите си убеждения и прекарва голяма част от живота си или в затвора или в изгнание. Поезията му е преведена на повече от 50 езика.

Женен е 4 пъти. Умира от сърдечен удар.


Назъм Хикмет и България[редактиране | edit source]

“Назъм Хикмет в България “ е заглавието на издадената през 1955 година книга състояща се от 130 страници. Автора е Блага Димитрова, а оригиналното заглавие на книгата е “Назъм Хикмет и България” .

Книгата е преведена на турски от Хюсеин Карахасан и е издадена от Държавно Издателство “Народна просвета” в София с тираж от 2000 броя. На вътрешната страна на корица на книгата има подзаглавие “Пътеписи”. Българското правителство, дава задача на Назъм Хикмет да спре изселващите се на големи групи турци от България в Турция в началото на 50–те години на миналия век. С тази цел през 1951 година Назъм Хикмет, заедно с автора на книгата Блага Димитрова и отговорни лица от комунистическата партия, посещава турските села в България. Според записките на Димитрова,

Назъм Хикмет е организирал 20 митинга с участието на 150 хиляди души, 10 пъти е държал реч пред народа, срещнал се е в 12 различни места с активисти на партията. Книгата на Блага Димитрова всъщност представлява пътепис на тези пътувания. В книгата на Зекерия Сертел, “Последните години на Назъм Хикмет” възложената му задача и пътуването му е отбелязано по следния начин: “Малко след като се върна в Москва, Назъм Хикмет получи покана от София. Българската Комунистическа партия и правителство канеха Назъм Хикмет в София.” А целта на поканата е описана така:

“Българската Комунистическа Партия и правителството, не знаеха как да решат проблема с местните турци. По това време населението на България беше 6 милиона. От това население 600 хиляди или една десета бяха турци. Този голям брой притеснява Българската Комунистическа партия и държава от два аспекта. Живеещите в България турци са свързани с език, религия, обичаи и емоционално с Турция….Трябва да се отърват от тях.

Освен това турците в България, не приемат революцията, по никакъв начин не влизат в колхозите, опитват се да запазят независимостта си, опълчват се срещу натиска оказван от правителството и партията.О своя страна българското правителство не ги приема. Докато в българските села се подава електричество, турските се оставят без електричество. Тези взаимни неразбирателства пораждат един голям проблем. В крайна сметка българското правителство решава да разреши проблема, като изсели всички турци намиращи се на територията й. Отваря границата си с Турция и обявява че всеки желаещ може да замине…”

Това решение вдига накрак всички турски села. Всички турци тръгват да се изселват в Турция. Към Турското Консулство в София има наплив от хората, които желаят да се изселят в Турция.Българското правителство вижда че 600 хиляди турци са решили да поемат пътя към Турция. Пътищата, улиците на София, влаковете са пълни с изселници. Да, но оттеглянето в един момент на една десета от населението може да преобърне цялата българска икономика.

Поради тази причина, това всеобщо намерение за изселване плаши БКП и правителство. Разбират, че са взели погрешно решение. Решават да спрат това изселване, но вече не е лесно да върнеш в родните им места изселващото се население и да го накараш да повярва в искреността на правителството. Тогава се взима решение да се възползват от влиянието на Назъм Хикмет върху турското население/ стр.42-44/. Блага Димитрова започва книгата си със следните думи на Назъм Хикмет:

“Много бих искал да дойда във вашата държава.Там живеят 500 хиляди турци, трябва да се срещна и да разговарям с тях.” Назъм Хикмет казва това на група българи с които се среща дни след като пристига в Москва.

Според Димитрова, тук не става въпрос за поканата на българското правителство, а за желанието на Назъм Хикмет. Блага Димитрова, продължава книгата си със съдържанието на едно досие дадено на Назъм Хикмет. Според досието за турците е направено много(стр.45). Въпреки това, Димитрова, си припомня сцените от изселването през пролетта на 1950 година. Пътувахме с една група приятели към Добруджа където щяхме да четем харесвани произведения. Влакът с който пътувахме спираше за по 2-3 минути на малките гари в Лудогорието. А тези гари бяха оживени като гнездо на мравки. Сякаш всички села се бяха изсипали на гарата, виждаше се едно море от черни фереджета и цветни чалми( стр.6,7).

Интересното в книгата на Блага Димитрова, са думите за Турция на Назъм Хикмет отправени към турците в България с цел да се предотврати тяхното изселване в Турция. Ето и някои от тях:

"Братя и сестри!Избягах от собствената си родина. Моята родна страна Турция е поробена от Американците. В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора. В свободна България, в щастливата родина на Димитров, вдишвам въздуха на свободата. Но аз не съм спокоен. Защото, тука има хора които искат да оставят свободата, щастието на децата си, щастието което създава социалистическия труд и искат да влязат в затвора от който аз трудно се спасих."

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Saime Goksu, Edward Timms, Romantic Communist: The Life and Work of Nazim Hikmet, St. Martin's Press, New York ISBN 0-312-22247-5


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.