Найден Геров
Тази статия е за българския просветен деец. За композитора вижте Найден Геров (композитор).
|
||||||||||
Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895–1904).
Биография [редактиране]
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година, отново в Копривщица от 1836 година — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По това време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845).[1]
Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Св. Св. Кирил и Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 година подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“.[1] През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание. По време на въстанието през 1876 година развива дейност в защита на българския народ.
Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст.
Неговият племенник Теодор Панчев е и издател на неговия архив и сътрудник при отпечатването на речника.
Бележки [редактиране]
- ↑ а б Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 208.
Външни препратки [редактиране]
- Биографични бележки по живота на Найден Геров www.koprivshtitza.com
- Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906, с. 13 сл.
- Произведения
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Т. I. А - Д. Пловдив, 1895
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Т. II. Е - К. Пловдив, 1897
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Т. III. Л - О. Пловдив, 1899
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Т. IV. П. Пловдив, 1901
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Т. V. Р - Я. Пловдив, 1904
- Речник на българския език. Съст. Н. Геров. Допълнения. Пловдив, 1908
- Из архивата на Найден Геров. Кн. I. Кореспонденция с частни лица А-Л. Под редакцията на Т. Панчев. София, 1911
- Из архивата на Найден Геров. Кн. II. Кореспонденция с частни лица М-Я. Под редакцията на Т. Панчев. София, 1914
