Найден Геров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България.
[редактиране] Биография
Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895–1904).
Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив от 1834 – 1836 г., в Копривщица от 1836 г. — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. Приел руско поданичество, Найден Геров се завръща в Копривщица и от 1846–1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Свети Методий“.
По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.
От 1857 г. Найден Геров е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание.
По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.
Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. на седемдесет и седем годишна възраст, заемайки достойно и авторитетно място в езиковото ни строителство.
