Найджъл Шорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Найджъл Шорт
Nigel Short
Nigel Short (2005).jpg
Найджъл Шорт, 2005
Информация
Държава Флаг на Великобритания Великобритания
Роден 1 юни 1965 г. (1965-06-01) (48 г.)
Лей, Англия
Звание гросмайстор (1984)
ЕЛО 2642 (октомври 2008)
Най-високо ЕЛО 2712 (април 2004)
Място в света 85-то
Място в държавата 2-ро

Найджъл Дейвид Шорт (на английски: Nigel David Short) е британски гросмайстор. През 1993 г. играе мач за световната титла по класически шах на Професионалната шахматна асоциация срещу Гари Каспаров, който губи. Върховият му коефициент ЕЛО е 2712 точки от април 2004 г. [1] [2] ЕЛО-коефициентът му към 24 септември 2008 г. е 2655 т. [3]

Освен професионалната си кариера като шахматист, Шорт също пише за шах и работи като треньор. [4]

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Участва на четири световни първенства за младежи от 1980 г. до 1983 г. През 1980 г. заема второто място след Гари Каспаров. [1] През 1977 г. става най-младият шахматист, участвал на първенството по шах на Великобритания. [5]

През 1984 г. получава гросмайсторска титла. [1]

Мач за световната титла[редактиране | edit source]

През 1993 г. Шорт участва в турнира на претендентите, за излъчване на противник на тогавашния световен шампион Гари Каспаров. Шорт побеждава Спелман, Гелфанд, Карпов и Тиман и получава правото да играе с Каспаров за световната титла. [5]

Каспаров и Шорт са недоволни от организацията на мача, поради липсата на град-домакин, неналичието на диалог между ФИДЕ и играчите и комисионната от 20% от наградния фонд, която ФИДЕ иска да получи. Поради тези причини двамата решават да изиграят мача извън юрисдикцията на ФИДЕ. За целта организират Професионалната шахматна асоциация, под чиято егида се организира мача за световната титла. ФИДЕ реагира като взима титлата от Каспаров и обявява мач за титлата на ФИДЕ между Тиман и Карпов. [5]

Мачът между Каспаров и Шорт се играе в Лондон, който е наблюдаван от един милион зрители в предаването на живо по телевизията. Мачът се състои от 20 партии. Каспаров печели с 12.5 - 7.5 т. като печели шест партии. Шорт успява да спечели една партия, а 13 завършват реми. [5]

Успехи[редактиране | edit source]

Тук са споменати само част от успехите на Найджъл Шорт. [1]

  • Първенство на Великобритания - победител през 1984, 1987 и 1988 г.
  • Първенство на Англия - победител през 1991 г.
  • Турнир в Амстердам 1991: Разделя 1-во място с Валери Салов, пред Каспаров и Карпов.
  • Турнир в Будапеща 2003: 1-во място
  • Турнир в Тайюан 2004: 1-во място
  • Първенство на Общността на нациите - победител през 2004 г.

Спорове[редактиране | edit source]

През януари 2007 г. Найджъл Шорт казва в интервю пред индийски вестник, че е възможно Веселин Топалов да е играл нечестно на световното първенство през 2005 г. в Сан Луис. Също така критикува вицепрезидентът на ФИДЕ Зураб Азмайпарашвили. Комисията по етика към ФИДЕ го наказва за използването на думата dunderhead (тъпанар, глупак), но сваля останалите обвинения. [6]

През 2008 г. по време на турнира във Вайк ан Зее, Иван Чепаринов отказва да се ръкува с Шорт преди партията поради интервюто от предишната година. На Шорт е дадена служебна победа, която по-късно е отменена и партията се играе. Шорт печели. [7] [8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Биография от Supreme Chess, посетен на 24.09.2008
  2. Статия в Chessbase от 1 юни 2005
  3. Профил в сайта на ФИДЕ
  4. Интервю в LatestChess от 21 юни 2007
  5. а б в г www.chessgames.com
  6. Решение на комисията по етика от 29 юли 2007, видяно на 25 септември 2008 г.
  7. Статия в Топспорт от 20 януари 2008, видяна на 25 септември 2008 г.
  8. Статия в Топспорт от 20 януари 2008, видяна на 25 септември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт.
Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“.