Найо Тицин
| Найо Тицин | |
| български журналист | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Съпруга | Александрина Пендачанска |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
Найо-Тицин Атанасов Нейков, повече известен само като Найо Тицин, е български журналист, сценарист, фотограф, кинодокументалист, филмов продуцент.
Работи като журналист във вестник „Стандарт“ и в Българската национална телевизия, по-късно е пресаташе (PR) на партия „Демократи за силна България“,[1] а след това на „Продължаваме промяната“.[2]
Имена[редактиране | редактиране на кода]
Нейков е записан при рождението му с лично име Найо-Тицин, съставено от прякора Найо на баща му и фамилията на майка му Тицин. Когато става непълнолетен (на 16 години), при издаването на първия му личен паспорт (1986) е записан като Найотицин, тъй като не разрешавали личното име да е съставено от 2 имена. Предишното изписване Найо-Тицин на личното му име е върнато със следващия му паспорт през 1991 г.[3]
В обществото Нейков е известен с личното си име без дефис – Найо Тицин, широко възприемано като съчетание от 2 имена: лично и фамилно.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 юни 1970 г. в София, където завършва специалност „Пиано“ в музикалното училище, а след това и в Консерваторията.[1][4] Син е на художника график Атанас Нейков.
Започва кариерата си като журналист във вестник „Стандарт“ през 1993 г. След това става репортер в новините на БНТ.
Печели награда „CANON България“ за фотоизложбата си „Ню Йорк в цифри“ през 2002 г. Създава със своя приятел от детинство Димитър Коцев – Шошо продуцентска компания „СПОТЛАЙТ“ през 2003 г.
Покрай работата си като журналист се запознава с Иван Костов през декември 1994 г. Става пресаташе на оглавяваната от Костов партия „Демократи за силна България“ през 2004 г.[5]
Започва да режисира и продуцира документални музикални филми от 2006 г. Отличен е със специалната награда Golden artist за филма си „В търсене на Дон Жуан“.[5]
Печели конкурсна сесия на БНТ за сезонен сериал на съвременна тематика през 2012 г. Продуцентската му къща „СПОТЛАЙТ“ става изпълнителен продуцент на сериала „Четвърта власт“.[6] Премиерата на сериала на 29 септември 2013 г. предизвиква широк обществен отзвук в България.[7]
Участва в протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски през 2013 г. На 3 юли с.г. се появява в зоната за сигурност пред Народното събрание с маска на Волен Сидеров и в усмирителна риза. Полицията го задържа за кратко и, след като му съставя предупредителен протокол, го пуска. Пред медии Тицин заявява, че неговата цел е била камерите да снимат как полицията извежда Сидеров от парламента в усмирителна риза.[8]
Изпълнителен продуцент е на ТВ сериала Алфа, стартирал излъчване по bTV през февруари 2024 г.
Създава филмовия фестивал Master of Art през 2016 г.[9][10]
Преподавател е по публична реч в Нов български университет.[11]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за оперната певица Александрина Пендачанска, с която имат 2 дъщери – Елена Валери-Виолета Найо-Тицин Нейкова (с прякор Ная) и Сара-Мария Найо-Тицин Нейкова.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Найо Тицин – журналист Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. // Events.bg.
- ↑ Кирил Петков: Найо ми каза да кажа на Борисов, че правителство ще има, когато има симетрия // bntnews.bg. 15 февруари 2024.
- ↑ а б Найо Тицин: През 90-те ме кръстиха Найотицин, като антибиотик, blitz.bg, 03.01.2009 г.
- ↑ Теодора Бързакова, Една прегръдка за документалното кино. Найо Тицин и фестивалът Master of Art, „Свободна Европа“, 2 април 2020.
- ↑ а б Цветанка Колева, „Найо Тицин – журналистът с много ръце“ // Съюз на българските журналисти, 7 юли 2013 г.
- ↑ static.bnt.bg // Архивиран от оригинала на 2012-12-02. Посетен на 2013-10-13.
- ↑ „Четвърта власт“, сайт на БНТ
- ↑ Любомир Денов, „Найо Тицин изигра Волен Сидеров в усмирителна риза“ // в-к „24 часа“, 3 юли 2013 г.
- ↑ „Master of Art Film Festival 2016“.
- ↑ „Master of Art - документални филми за изкуството“, БНТ, 31 март 2016 г.
- ↑ Найо Тицин в електронния каталог на Нов български университет.
|
