Налягане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е част от серията статии на тема
Термодинамика
Machine-thermoacoustique.png
Енталпия . Ентропия . Топлина

Налягането (с означение p) е физична величина, характеризираща големината на натиска (нормалната съставяща на силата), който действа върху единица площ. Налягането е скаларна величина. Съгласно определението в ISO 31 налягане наричаме отношението на силата към площта на повърхнината:


p = \frac{F}{S}\ 
или p = \frac{dF}{dS}

където:

p е налягането,
F е нормалната сила,
S е площта.

Единицата за налягане в SI е паскал или нютон на квадратен метър. В областта на флуидите се допуска употребата и на единицата bar (1 bar = 100 kPa).

Механичното напрежение също се мери в нютони на квадратен метър, но напрежението зависи и от посоката. Съществуват нормално напрежение (с означение σ - сигма) и тангенциално напрежение (с означение τ - тау).

Абсолютно и манометрично налягане [редактиране]

  • Абсолютно налягане
  • Манометрично налягане е това, което показва манометърът. Нарича се още ефективно налягане и се бележи с pe. То е разликата между абсолютното налягане p и атмосферното налягане pamb (т.е. налягането на околната среда) в този момент и на даденото място. Ефективното налягане може да е съответно положително или отрицателно в зависимост от това дали е по-голямо или по-малко от pamb:

Навсякъде в техниката под „налягане“ се разбира „манометрично (ефективно) налягане“, освен ако изрично не е отбелязано друго. Във физиката е точно обратното - почти винаги се работи с абсолютни налягания.

Абсолютното налягане можем да получим като алгебричен сбор от две измервания - на атмосферното налягане и на манометричното налягане. Съществуват и манометри, които измерват направо абсолютното налягане, като техният чувствителен елемент е поставен във вакуумирана камера.