Нанси Хюстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нанси Хюстън
Nancy Huston
Нанси Хюстън през 2008 г.
Нанси Хюстън през 2008 г.
Родена16 септември 1953 г. (70 г.)
Професияписател, преводач
Националност Канада
 Франция
Активен период1981 -
Жанрлюбовен роман, драма
НаградиОфицер на ордена на Канада
СъпругЦветан Тодоров (1979 – 2014)
Уебсайт
Нанси Хюстън в Общомедия

Нанси Хюстън (на английски: Nancy Huston) е канадско-френска преводачка и писателка на бестселъри в жанра съвременен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Нанси Хюстън е родена на 16 септември 1953 г. в Калгари, Албърта, Канада. Отраства до петнадесетгодишна възраст, след което семейството се премества в Уилтън, Ню Хемпшир, САЩ. Учи в колежа „Сара Лорънс“ в Ню Йорк, от където има възможност да прекара една година от следването си в Париж. Пристига в Париж през 1973 г. и получава магистърска степен по лингвистика и семиотика от Търговския университет на Париж (HEC Paris) с дисертация с ръководител философа Ролан Барт.[1][2][3][4][5]

През 70-те години е активист на движението на жените без да достига до крайности, а през 80-те преподава в Института за феминистки изследвания на Колумбийския университет в Париж. След смъртта на Барт тя се насочва към писателската кариера.[1][2][3][4][5]

През 1979 г. се омъжва френско-българския теоретик и философ Цветан Тодоров. Имат две деца. Развеждат се през 2014 г.[1][2][3][4][5]

Първият ѝ роман „Les variations Goldberg“ е издаден през 1981 г. Той става бестселър и е номиниран за наградата „Фемина“.[1][2][3][4][5]

Романът ѝ „Cantique des plaines“ от 1993 г. е удостоен с Голямата награда за книга на френски език.[1][2][3][4][5]

През 1996 г. е удостоена с наградата „Гонкур“ за студенти за романа си „Instruments des ténèbres“. За романа си „Разломи“ от 2006 г. е удостоена с наградата „Фемина“. През 2007 г. е удостоена с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.[1][2][3][4][5]

Писателката пише своите произведения предимно на френски език, като прави собствени преводи на по-голямата част от тях от френски на английски език.[1][2][3][4][5]

Нанси Хюстън живее от 2013 г. с швейцарския художник Гай Оберсон в Париж.[1][2][3][4][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Нанси Хюстън на удостояването ѝ с титлата „доктор хонорис кауза“ от Университета на Лиеж, 2007 г.

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Les variations Goldberg (1981) – издаден и като „The Goldberg Variations“[1][2][3][4][5]
  • Histoire d'Omaya (1985) – издаден и като „The Story of Omaya“
  • Trois fois septembre (1989)
  • Cantique des plaines (1993) – издаден и като „Plainsong“
  • La Virevolte (1994) – издаден и като „Slow Emergencies“
  • Instruments des ténèbres (1996) – издаден и като „Instruments of Darkness“
  • L'empreinte de l'ange (1988) – издаден и като „The Mark of the Angel“
    Целувката на ангела, изд.: „Меридиани“, София (2002), прев. Радосвета Гетова
  • Prodige: polyphonie (1999) – издаден и като „Prodigy“
  • Limbes/Limbo (2000)
  • Visages de l'aube (2001) – с Валери Уинкел
  • Dolce Agonia (2001)
  • Une adoration (2003) – издаден и като „An Adoration“
  • Lignes de faille (2006) – издаден и като „Fault Lines“
    Разломи, изд.: Парадокс, София (2009), прев. Весела Антонова
  • Infrarouge (2010)
  • Danse noire (2013)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Véra veut la vérité (1994) – с Леа Хюстън и Вили Глазо[1][2][3][4][5]
  • Dora demande des détails (1997) – с Леа Хюстън и Паскал Бужо
  • Les souliers d'or (1998)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Angela et Marina (2002) – с Валери Грейл
  • Jocaste reine (2009)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Jouer au papa et à l'amant (1979)[1][2][3][4][5]
  • Dire et interdire: éléments de jurologie (1980)
  • Mosaïque de la pornographie: Marie-Thérèse et les autres (1982)
  • Journal de la création (1990)
    Дневник на сътворението, изд.: ИК „Колибри“, София (2008), прев. Радосвета Гетова
  • Tombeau de Romain Gary (1995)
    Надгробен камък за Ромен Гари, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2006), прев. Зорница Китинска
  • Pour un patriotisme de l'ambiguïté (1995)
  • Nord perdu: suivi de Douze France (1999)
  • Nord perdu: suivi de Douze France (2002)
  • Professeurs de désespoir (2004)
  • Passions d'Annie Leclerc (2007)
  • L'espèce fabulatrice (2008)
  • L'espèce fabulatrice (2008)
  • Reflets dans un œil d'homme (2012)
    Отражения в мъжки поглед, изд.: „Изток-Запад“, София (2014), прев. Зорница Павлова
  • Françoise Pétrovitch (2013)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 Sacres – документален, съсценарист и автор
  • 1999 Отведи ме – сценарий
  • 1998 Voleur de vie – автор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“, за издания на английски език, без някои със самостоятелен превод
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Информация в „Encyclopædia Britannica“
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта на Международния фестивал в Берлин
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л ((fr)) Биография и библиография в „Babelio“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нанси_Хюстън&oldid=12174563“.