Нантски едикт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нантски едикт

Нантският едикт е официална декларация, подписана от френския крал Анри IV на 13 април 1598 г. С него се признава правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения. Издаването на Нантския едикт слага край на религиозните войни, довели до опустошаване на Франция през втората половина на 16-ти век.

На протестантите се дава правото да имат около 150 населени места-убежища, от които 51 с гарантирана за тях сигурност и около 3500 крепости.

Предистория[редактиране | edit source]

Нантският едикт не е първия документ, който си поставя за цел да разреши политическия конфликт, следствие на Реформацията и противопоставянето на католици и протестанти във Франция. Шарл IX обнародва на 17 декември 1562 Сен-Жерменския едикт, който дава религиозна свобода на протестантите да провеждат своите богослужения в предградията. Амбоазкият едикт от 19 март 1563 ограничава тези права само за благородниците, както и примирието от Сен-Жермен от 8 август 1570, което признава свободата на вероизповеданията, свободата на богослуженията и четири укрепени места : Ла Рошел, Коняк, Монтобан и Ла Шарите-Сюр-Лоар.