Нанчо Калчев
| Нанчо Калчев | |
| български печатар и революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Нанчо Калчев (Калчов) Стоянов е български печатар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Нанчо Калчев е роден около 1867 година в ресенското село Дърмени, тогава в Османската империя. Учи в Дърмени и в българското класно училище във Фенер. Работи с брат си Кръсте като словослагател в печатницата на баща си Калчо Стоянов в Цариград. По-късно работи като словослагател в печатницата на Коне Самарджиев в Солун. В началото на 1894 година Калчев, заедно с Лазар Гюров е въведен в редовете на ВМОРО от Даме Груев, който е коректор в същата печатница. Чрез Австрийската поща получава и разнася револючионна литература – вестници, списания и книги.[1]
Калчев подпомага Гемиджиите и предоставя нает с негово съгласие склад за прокопаване на тунел за атентат срещу Отоман Банк в Цариград. След разкрития на властите в 1901 година Нанчо и баща му са осъдени на 101 години[2][3] и заточени в Синоп. Баща му умира по време на заточението, а Нанчо заболява от туберкулоза. След амнистия след Младотурската революция в 1908 година Нанчо Стоянов се завръща в Цариград и възстановява печатницата, но умира през 1910 година.[4] Наследник на печатницата е съдружникът му Димитър Бандулов.[5]
Павел Шатев го описва така:[6]
| „ | Нанчо Стоянов беше 30-годишен, женен, с висок ръст, руси коси и мустаци, продълговато лице. По характер той беше тих и смирен. Веднъж ангажиран, той беше толкова изправен в работата си и често, когато от него се искаше някаква услуга, той по цели дни спокойно не можеше да заспи, докато не извърши услугата, без да създава опасности и риск. <...> Нанчо носеше най-голям риск, като наш укривател и ятак. | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тараков, Т., Бисерков, М. Спомени на един малко известен съратник на Дамян Груев // Македонски преглед (1). 2000. с. 127-129.
- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 47, 131, 134.
- ↑ Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 81, 205, 209.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 52. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 436–437.
| ||||||||||||||||||||||
