Наполеон Луи Бонапарт (1804–1831)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наполеон Луи Бонапарт (1804–1831)

Наполеон Луи Бонапарт (на френски: Napoléon-Louis Bonaparte, на нидерландски: Napoleon Lodewijk II), * 11 октомври 1804 в Париж, † 17 март 1831 във Форли) е принц на Франция (1804), принц на Холандия (1806), велик херцог на Великото херцогство Берг и Клеве през 18091813 г. и крал на Холандия от 1 до 13 юли 1810 г. Той е племеник на Наполеон I и брат на по-късния Наполеон III.

Той е вторият син на Луи Бонапарт (крал на Холандия от 5 юни 1806 г.) и кралица Хортенза дьо Боарне (1783-1837), дъщеря на виконт Александър дьо Боарне (екзекутиран 1794 г.) и Жозефин дьо Боарне, която през 1796 г. се омъжва за Наполеон I.

На 3 март 1809 г. Наполеон I издига своя четиригодишен племеник Наполеон Луи Бонапарт пер декрет за велик херцог на Берг и понеже е още непълнолетен, е негов регент. Формално на 5 години той последва баща си, след неговото отказване от трона на 1 юли 1810 г., като суверен на Кралство Холандия като крал Lodevijk II до отказването му на 13 юли 1810 г.

След битката при Лайпциг той загубва на 1 декември 1813 г. и титлата велик херцог. През 1815 г. след битката при Ватерлоо той отива в изгнание. На 10 ноември 1826 г. той се жени за братовчедката си имперската принцеса Шарлота Бонапарт (1802–1839) във Флоренция. Тя е дъщеря на Жозеф Бонапарт (крал на Неапол (1805—1808) и Испания (1808—1813)) и Джулия Клари. Те нямат деца.

На 17 март 1831 г. той умира от шарка във Форли, в Емилия-Романя, Италия. Той е погребан както по-късно и баща му в гробището Saint-Leu-la-Forêt на около 20 км северо-западно от Париж.

Източници[редактиране | edit source]