Напояване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Система за напояване в Ню Джърси, САЩ

Напояването е изкуствено увеличаване на влажността на почвата, най-често с цел да се подпомогне растежа на земеделски култури особено в райони с неблагоприятен климат. В по-редки случаи напояването се използва в земеделието и с други цели – защита на растенията срещу измръзване,[1] предотвратяване на растежа на плевели при зърнени насаждения[2] или предотвратяване на консолидацията на почвата.[3]

История[редактиране | edit source]

Устройство за добив на вода задвижвано от животинска тяга, Горен Египет, рисунка, 1840
Пример за напоителна система от Индийския субконтинент. Художествено изображение на езерото Дал, Кашмир, Индия.
Тунел, част от Турфанската водна система близо до Турпан, Уйгурия.

Археологическите проучвания показват, че напояването на земеделските култури е възникнало в райони, където естествените валежи са недостатъчни за да могат да поддържат влажността на почвата, която от своя страна да осигури разтежа и зреенето на съответните култури.

Целогодишно напояване на земеделските култури се е практикувало в Месопотамската равнина. С това се е постигало редовно поливане на култивираните растения през целия вегетационен период. Използвана е система от иригационни канали осигуряваща вода до различни земеделски участъци.[4]

Древните египтяни са практикували напояване на участъци като са се възползвале от ежегодните преливания на река Нил. Древните жители се възползвали от преливането на реката като изпълвали площи, заобиколени от диги. С водите от Нил е носена и ценна утайка, която служи за изхранване на растенията.[5] Съществуват доказателства за това, че по времето на фараона Аменемхет III от Дванадесетата династия (около 1800 г. пр.н.е.) са използвани водите от естествено езеро на оазиса Фаюм като резервоар за съхранение на излишната вода, която се е използвала по време на сухия сезон.[6]

Жителите на Древна Нубия разработват форма за напояване на земята като използват устройство наподобяващо на воденично колело, наречено сакиа. Напояването в Нубия започва преди повече от две хиляди години.[7] Жителите на Нубия, която днес е част от Судан разчитали на прииждащите води на река Нил.[8]

В Субсахарска Африка напояването на земеделски земи се използва от културите, развили се в поречието на река Нигер. Съществуват сведения, че това е започнало също преди около повече от две хиляди години като населението е разчитало на сезонното прииждане на реката и направляване на водите и с цел добив на реколта.[9][10]

Съществуват свидетелства за това, че терасирането на площи с цел напояване на земеделските култури е съществувало още в Предколумбова Америка, Древна Сирия, Индия и Китай.[5] В долината Зана, намираща се в Перуанските Анди архиолозите са открили останки от три напоителни канала. Радиовъглеродното датиране сочи, че са от 4 хилядолетие пр.н.е., 3 хилядолетие пр.н.е. и 9 век. Тези канали са най-ранните доказателства за съществуването на напоителни системи в Новия свят. Вероятно следи от канал от 5 хилядолетие пр.н.е. съществуват под този от 4-то.[11] Сложни напоителни системи и системи за съхранение на вода са създадени и от представителите на Индската цивилизация на територията на днешен Пакистан и Северна Индия, включително водните резервоари в Гирнар от 3 хилядолетие пр.н.е. и системата от ранни напоителни канали от около 2600 г.пр.н.е.[12] За нуждите на селското стопанство е изградена широка мрежа от напоителни канали.

В Персия, ечемик се е отглеждал още през 6 хилядолетие пр.н.е. в райони, където естествените валежи не са достатъчни за израстването и зреенето на реколтата.[13] Персия е и страната, в която от 8 в.пр.н.е. са развити и усъвършенствани специални поливни системи, наречени Qanat. Това са древни напоителни системи, някои от които продължават да се използват и днес. От района на Персия методът е разпространен към Средния Изток, Северна Африка и цялото Средиземноморие, и дори Северна Америка. Системата представлява мрежа от вертикални кладенци и леко наклонени тунели издълбани в скалите и стръмните хълмове с цел да събират и отвеждат повърхностните води.[14] Нория представлява водно колело с глинени съдове по него и задвижвано от дебита на потока или животинската сила. За първи път тази система се е използвала от римските заселници в Северна Африка. Около 150 г. пр.н.е. глинените съдове са пригодени с клапи, които позволяват равномерно пълнене, независимо от силата на водата.[15]

Най-ранните напоителни системи в Шри Ланка датират от около 300 г.пр.н.е. от времето на управлението на крал Pandukabhaya и продължават да се развиват през следващите столетия като се превръщат в един от най-сложния комплекс от напоителни съоръжения в древния свят. Освен изграждане на подземни канали жителите на Шри Ланка успяват да създадат и редица изкуствени водоеми, които да служат като резервоари на ценната за реколтата вода. Благодарение на сложните инженерни решения в този сектор, често са наричани „майстори на напояването“. Повечето от тези напоителни системи, все още съществуват невредими до момента. Системата е екстензивно възстановена и допълнително удължена по време на царуването на Parakrama Bahu (1153–1186).[16]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Frost protection: fundamentals, practice, and economics – Volume 1 (PDF). // Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2005.
  2. Williams, J. F. и др. Managing Water for Weed Control in Rice. // UC Davis, Department of Plant Sciences. Посетен на 2007-03-14.
  3. Arid environments becoming consolidated
  4. Hill, Donald: A History of Engineering
  5. а б p19 Hill
  6. Amenemhet III. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2014-12-21.
  7. Ancient civilizations of Africa By G. Mokhtar, Unesco. International Scientific Committee for the Drafting of a General History of Africa. Page 309
  8. The Earth and Its Peoples, Volume I: A Global History, to 1550 By Richard Bulliet, Pamela Kyle Crossley, Daniel Headrick, Steven Hirsch. Pages 53-56.
  9. Traditional technologies
  10. Africa, Emerging Civilizations In Sub-Sahara Africa. Various Authors; Edited By: R. A. Guisepi
  11. Tom Dillehay, Eling HH Jr, Rossen J. Preceramic irrigation canals in the Peruvian Andes. // Proceedings of the National Academy of Sciences 102 (47). 2005. DOI:10.1073/pnas.0508583102. с. 17241–4.
  12. Rodda, J. C. and Ubertini, Lucio (2004). The Basis of Civilization – Water Science? pg 161. International Association of Hydrological Sciences (International Association of Hydrological Sciences Press 2004).
  13. The History of Technology – Irrigation. Encyclopædia Britannica, 1994 edition.
  14. Qanat Irrigation Systems and Homegardens (Iran). // Globally Important Agriculture Heritage Systems. UN Food and Agriculture Organization. Посетен на 2007-01-10.
  15. Encyclopædia Britannica, 1911 and 1989 editions
  16. de Silva, Sena. Reservoirs of Sri Lanka and their fisheries. // UN Food and Agriculture Organization, 1998. Посетен на 2007-01-10.

Вижте още[редактиране | edit source]