Наратив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Наратив е термин в литературната теория и критика, също и във философията и семиотиката. Думата в българския език е чуждица, но в най-общия си смисъл терминът се превежда като история, разказ. Често се употребява в естетиката (наративи- сенсибилизиращи, ориентировъчни, съхранителни). В българската литература се използва терминът "нарация" (narration), чиито превод буквално е "повествование".

"Narrative" във френската и в англииската научна терминология се използва по различен начин - във френската като прилагателно със значение "повествователна", а в английската се разбира като текст, за който е характерно обективно описание на поредица от хронологични и причинно-следствено свързани събития.

Понятието е въведено през 1966 с "Природата на наратива", от американските литературни теоретици Робърт Келог и Робърт Едуард Скоулз, където те дават следното определение - "всички тези литературни произведения, които се различават по две характеристики- присъствието на сюжет и присъствието на разказвач".

Терминът "наратив" и до днес е разбиран като повествователен текст, епически текст.

Според речника на Фаулър английското понятие "narrative" е дадено като "подробен разказ на поредица от факти и събития и установяване на някаква връзка помежду им".

Причина за попадането на термина "наратив" в българската научна терминология донякъде е в следсвтие липсата на специфичен термин за "епически текст", синоним на термините "лирически текст" и "драматичен текст".

В своя тесен смисъл наративът е разбиран като вербален текст , който се характеризира с обeктивно описание, без значение устно или писмено, на поредица от хронологични събития.

В широкия си смисъл наративът се разглежда като семиотично представяне на серия от събития, които са смислово свързани по темпорален и причинно-следствен начин. Пример за това са пиеси, филми, романи, дневници, хроники, комикси, кинопрегледи.

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]