Наративна терапия
Наративната терапия е форма на психотерапия, използваща наратив. Тя е първоначално разработена през 70-те и 80-те на 20 век, основно от австралийския психолог Майкъл Уайт и неговият приятел и колега, Дейвид Епсон, от Нова Зеландия.
Тяхният подход става доминиращ в Северна Америка през 90-те с публикацията на книгата им „Наративни средства за терапевтични резултати“ (Narrative Means to Therapeutic Ends) [1], която е последвана от множество книги и статии за преди неповлияващи се случаи на анорексия нервоза, СДВХ, шизофрения и много други проблеми.
През 2007 Уайт публикува Карти на наративна практика (Maps of Narrative Practice),[2] - презентация на шест начина на ключови разговори.
Терминът "наративна терапия" има специфично значение и не е съвсем същият като наративна психология, естествено, както и други видове терапии, които също използват истории. Конкретно наративния терапевт сътрудничи на клиента в процеса на развиване на по-богати (или по-"дебели") наративи. В този процес наративния терапевт задава въпроси, за да генерира ясни и ярки описания на житейския опит и събитията в нега, които дотогава не са били включени в сюжета на проблематичната история. Процесът на екстернализация [1] помага на хората да обмислят тяхните отношения с проблемите, а от там и мотото на наративната терапия „Не човекът е проблемът, проблемът е проблемът.“ Така наречените силни страни или положителни качества и свойства са също екстернализирани, помагайки на хората да се ангажират в конструкцията и представянето, влизането в действие на едни желани и предпочитани идентичности / идентификации.
Виж още [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б White, M. & Epston, D. (1990). Narrative means to therapeutic ends. New York: WW Norton.
- ↑ White, M. (2007). Maps of narrative practice. NY: W.W. Norton.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Narrative therapy“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
