Нарцис (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Нарцис.

Тази статия е за героя от древногръцката митология. За цветето вижте Нарцис (цвете).
Нарцис
„Нарцис“ на Караваджо
Характеристики
Описаниегерой от древногръцката митология
РодителиКефис
Нарцис в Общомедия

Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Той бил много красив юноша от областта Беотия (намира се в дн. Централна Гърция, на ок. 100 km от столицата Атина). Син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи (Лавриона?). Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.[1]

Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Оттук има три версии. Според едната, отхвърлените жени поискали да го накажат, и богинята на отмъщението Немезида чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Според другата версия, един от херувимите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И третата версия е,[1] че самата нимфа Ехо се обърнала към Афродита, богинята на любовта, с думите:

Дано да се влюбиш и ти някой ден и тази, която обикнеш, да ти отвърне със същото, което стори на мен

Афродита чула нейните молби, като го наказала да се влюби в своето отражение и успяла.

Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Името на Нарцис е станало нарицателно и символизира гордост и самовлюбеност. Зигмунд Фройд пръв използва този термин в психологията, като смята, че нарцисизмът, в известна доза, е присъщ на всеки човек от самото му раждане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кун, Николай, Легенды и мифы древней греции, Москва – 1957, издание четвертое, Государственное учебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР; прев. Никола Мънков – София, Наука и изкуство, 1979, с.35 – 38