Нар Хавас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нар Хавас (Naravas, Ναραύας) е един от лидерите на наемниците след Първата пуническа война.

Първоначално Нар Хавас се присъединява към армията на наемниците предвождана от Спендий. В най-критичния момент на избухналата в Северна Африка жестока битка между бивши работодатели и наемници, Нар Хавас променя своята лоялност към доскорошните се "братя по оръжие" и се присъединява към пуническия лагер предвождан и командван от Хамилкар Барка.

В 239 г. пр.н.е. Нар Хавас пристига в лагера на Барка с 2000 нумидийски конници. Тази безценна подкрепа вероятно спасява от унищожение Картаген от бившата си наемническа армия.

Картагенската армия ведно с Нар Хавас успява да надвие наемниците предвождани от либиеца Мато в битката на Баградас (река). След битката, Нар Хавас овладява антична Утика.

Според някои исторически данни, Нар Хавас е женен за третата дъщеря на Хамилкар Барка. Въпреки че, нейното име е неизвестно, Гюстав Флобер я кръщава Саламбо в популярния му исторически роман от 1862 г.

Източници[редактиране | edit source]