Натриев хипохлорит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Натриев хипохлорит
Sodium-hypochlorite.png
Обща информация
Наименование по IUPAC натриев хипохлорит
Други имена белина
Молекулна формула NaClO
SMILES -
Моларна маса 74,44 g/mol
Външен вид бели кристали
CAS номер [7681-52-9]
Свойства
Плътност и фаза 1,11 g/cm³ твърдо вещество,
Разтворимост във вода 29,3 g/100 ml (0°C)
Точка на топене 18°C (пентахидрат)
Точка на кипене 101°C (разлагане)
Киселинност (pKa) -
Основност (pKb) -
Хирално въртене [α]D
Вискозитет - cP при -°C
Структура
Молекулярна форма -
Координационна
геометрия
-
Кристална структура -
Диполен момент - D
Опасности
Основни опасности Hazard C.svg Hazard N.svg
Точка на възпламеняване -°C
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Твърдо състояние
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Други аниони натриев хлорид, натриев хлорид,
натриев сулфат, натриев карбонат
Други катиони калциев хипохлорит (хлорна вар)
Сродни съединения калиев хлорат калиев перхлорат
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки


Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. Той се използва в бита в различни дoмакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на мухъл, избелване на бельо (белина) и др.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:

 \mathrm{ 2 \ NaOH + Cl_2 \longrightarrow NaCl + NaClO + H_2O }

При по-високи температури (над 40-50°C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорат и натриев хлорид.

 \mathrm{ 3 \ NaClO \longrightarrow 2\ NaCl + NaClO_3  }

В индустрията се получава при т.нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид. При това на катода се получава натриева основа, а на анода хлор, които реагират по горе описаното уравнение.


Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Съединението е много силен окислител, и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7 ). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.

Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор, хлорен диоксид и др., поради това се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол - солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.