Наука и техника в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математика, физика, информационни технологии, астрономия и медицина, а български учени за направили значителни открития и постижения в тези области.

История[редактиране | edit source]

До 1989 г.[редактиране | edit source]

След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се три нива на научни институции.

  • Българска академия на науките (БАН), която през 1980-те год. има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство” над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
  • Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те год. се оформят „научноизследователски сектори” (НИС), работещи по договори със стопанските организации
  • Приложни научноизследователски институти и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.

Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за индустриализация на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети[1]). В наукоемките производства като електроника, точно машиностроене, компютърно оборудване, роботика, фармацевтика България заема водещо място сред останалите социалистически страни.

В периода 1959-1987 г. науката се ръководи от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи научната и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.

От 1990 г.[редактиране | edit source]

При прехода към пазарна икономика с унищожаването на стопанските обединения (ДСО) в началото на 1990-те год. „ведомствената наука” изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават автономия. Намалява търсенето на изследователски услуги, което фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от 1/3.

Най-съществената промяна след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. Днес в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове. [1]

От есента на 2009 г. започва ожесточен дебат за стратегията за развитието на науката в България и в частност за необходимостта от реформи в БАН. През септември 2010 г. Министерският съвет приема Национална пътна карта за научна инфраструктура като стъпка за развиване на качествени научни изследвания[2]. В пътната карта се определят 7 български национални научноизследователски комплекса, които да бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Законова уредба[редактиране | edit source]

Към края на 2009 г. действащите закони и други нормативни документи, които уреждат въпроси, свързани с научните изследвания в България, са[3]:

  • Закон за научните степени и научните звания, приет през 1972 г.
  • Закон за БАН, приет през 1991 г.
  • Закон за висшето образование, приет през 1995 г.
  • Закон за насърчаване на научните изследвания, приет през 2003 г.
  • Закон за държавния бюджет.
  • Закон за авторското право и сродните му права, приет през 1993 г.
  • Закон за патентите и регистрация на полезните модели, приет през 2006 г.
  • Иновационна стратегия на Република България, приета през 2004 г.
  • Закон за Селскостопанската академия, приет през 1999 г. и изменен през 2008 г.

През май 2010 г. е приет Закон за развитие на академичния състав, който отменя Закона за научните степени и научните звания. [4] Подготвят се и изменения в Закона за БАН (вж. Реформи в БАН), както и национална Стратегия за научни изследвания (към март 2011).

Научни постижения[редактиране | edit source]

Космически изследвания[редактиране | edit source]

Космическият скафандър "Сокол", разработен от Института за космически изследвания (ИКИ) на БАН и използван от космонавтите Георги Иванов и Александър Александров

Българският астроном Георги Мандушев е сред откривателите на една от най-големите планети извън Слънчевата система, откривани досега - TrES-4.[5] ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на ИндияЧандраян-1“ и поставеният от тях уред RADOM-7 успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд "Научни изследвания" не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.

Компютърни науки и информатика[редактиране | edit source]

Български компютър "Витоша", 1960-те.

Компютърните науки са сред най-развитите научни браншове в страната. Американският физик Джон Атанасов, който е с български произход, изобретява първия електронен цифров компютър - специализирана изчислителна машина, която става известна като Компютър на Атанасов-Бери (1937-1942).

В началото на 1980-те год. като част от социалистическия икономически блок Съвет за икономическа взаимопомощ страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър „Правец“. Към 2007 г. България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.[6][7]

Водещи международни компании като Apple Inc. и Hewlett-Packard имат представителства в България. Такъв пример е компанията Hewlett-Packard, която през 2006 г. създава своя център за глобална поддръжка на Европа, Близкия изток и Африка в София.[8] През 2005 г. компанията SAP AG установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 г. IBM подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции.

През септември 2008 г. в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) суперкомпютри в света - Blue Gene/P.[9], който е и най-мощният суперкомпютър в Източна Европа (вкл. Русия). Използва се от учени от Софийския университет и БАН за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.

Физика[редактиране | edit source]

Академик Георги Наджаков е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху фотоелектретите. През 1937 г. Наджаков прави голямото си откритие — установява неизвестно до този момент явление — под едновременното въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Българско участие в ЦЕРН[редактиране | edit source]

Над 90 български учени участват в проекта на ЦЕРН, целящ чрез Големия адронен ускорител (свръхмощен ускорител на частици) да разширят познанията в областта на физиката на елементарните частици и дори да се опитат да възстановят условията, при които е възникнала Вселената.[10] Учени от ИЯИЯE участват в експеримента Компактен мюонен соленоид (на английски: Compact Muon Solenoid, CMS) основно в две направления - в изграждането на адронния калориметър и йонните камери[11]. Данните, набрани от този експеримент, дават основание за оповестяване на вероятното откриване на Хигс бозона през юли 2012.

Други открития[редактиране | edit source]

През 2009 български учени създават и успешно тестват препарат, който ефективно спира почвената ерозия и повишава плодородността ѝ.[12]

Българска антарктическа мисия[редактиране | edit source]

Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.

Други[редактиране | edit source]

Според организацията Менса българите са на второ място в света по резултати от тестовете ѝ за интелигентност, а студентите - на второ място по резултати от SAT.[13][14] Съобразно тестовете на Менса, проведени през 2004 г., за най-умна жена (и сред най-умните хора) е определена българката Даниела Симидчиева, която постига коефициент на интелигентност 200.[15]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б „За реформата в българската наука“, Иван Чалъков
  2. Национална пътна карта за научна инфраструктура, приета с Решение № 692 от 21 септември 2010 г. на Министерския съвет
  3. Науката в България в началото на ХХІ век, София 2009, изд. „проф. Марин Дринов“
  4. Закон за развитие на академичния състав
  5. Българин е съоткривател на най-голямата планета, 8 август 2007
  6. http://www.sharedxpertise.com/file/2251/forget-india-lets-go-to-bulgaria.html
  7. http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
  8. Hewlett Packard Opens Global Support Center in Sofia, Sofia News Agency, 6 юни 2006
  9. Вече си имаме и суперкомпютър, Dir.bg, 9 септември 2008
  10. Българи разкриват раждането на Вселената, 21 декември 2007
  11. БАН с голям принос в търсенето на „хигс” бозона. // Посетен на 17 юли 2012.
  12. BG учени създадоха лек за болни почви, 24 часа, 14 юни 2009
  13. http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
  14. http://www.ambsofia.um.dk/da/menu/Eksportraadgivning/Markedsmuligheder/Sektoranalyser/Outsourcing/
  15. [1]