Наум Петров Буфчето
Тази статия е за революционера от Буф. За революционера от Песочница, Леринско вижте Наум Петров.
| Наум Петров Буфчето | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1905 г.
|
| Наум Петров Буфчето в Общомедия | |
Наум Петров, известен като Буфчето[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Наум Петров е роден в 1878 година в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Внук е на участника в Кресненско-Разложкото въстание поп Константин Буфски, а брат му Кръстю Буфчето е четник във ВМОРО. Още в 1878 година семейството му се изселва в Кюстендил в новооснованото Княжество България. Получава основно образование в Кюстендил и става работник в бояджийската работилница в града.[2]
През януари 1903 година влиза в четата на Борис Сарафов и заминава с нея за Битолско. Взима участие в събранието в корията над Буф, на което се взима решение за въстание.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за районен (централен) войвода на Буфкол. В началото на въстанието събира 80 души четници от селата Раково, Битуша, Клабучища, Драгош, Обсирено, Велушина, Света Петка и Градешница[3]. След края на въстанието се оттеля в Свободна България, но в 1904 година се завръща в Македония и отново става Буфски районен войвода. Негов четник е Васил Саатчията.[4] Поръчва бомби в Битоля, но при един инцидент те избухват и няколко дейци на ВМОРО загиват. При последвалите претърсвания на турските власти някои легални дейци на организацията напускат Македония.[5]
На 29 октомври четата на Наум Петров прави неуспешен опит за убийството на гръцкия митрополит Йоаким Пелагонийски.
Буфчето загива в сражение с турски войски на 21 ноември 1905 година.[6][7][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
- ↑ а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 523.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 64.
