Нахуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нахуа ( ацтеки ) са етническа група, която населява предимно източните, централни, югозападни и югоизточни територии на Република Мексико.

Под наименованието нахуа се отнасят още подгрупите читонахуа, морунахуа, чандинахуа, максонахуа или т. нар още кухаренъо, живеещи изолирано във високите части на планините. В много райони представители на нахуа са наричани с различни имена – “шарас”., “раркенахуа”, “ябашта”.

В началото на 1990-те год. техният брой е приблизително 1,2 млн души, а днес те наброяват почти 2 млн души.

Социална организация и племенно устройство[редактиране | edit source]

Основна социална единица при нахуа е семейството – ядро на всяка общност, в основата на която е т. нар. “домашна група”. Домашната група интегрира всички членове на фамилията и ги приобщава в дейностите, свързани с препитанието. В зависимост от работата се извършва деление по възраст и пол.

Особено важен момент в социалната организация при нахуа е практикуването на т. нар. “manovuelta” (взаимна помощ) при мъжете за трудовите дела. При жените също е характерна “manovuelta”, но в приготовленията за празниците, в които се канят роднини, приближени и приятели, за да помогнат в приготвянето на храната.

Физически тип[редактиране | edit source]

Физическият тип на нахуа наподобява в голяма степен физическите типове на повечето индиански народи в Мексико и целият район като цяло. Те се характеризират със светлокафява кожа, ръст достигащ не повече от 170 – 175 см, тъмни коси и очи. Особено характерни са големите леко сплеснати носове. За жените е типична склонността към напълняване.

Език[редактиране | edit source]

Езикът нахуатл (nahuatl) принадлежи, според повечето автори, към лингвистичната група юто – нахуа на [[ацтеко – тоноанското езиково семейство]]. Историческите извори дават различен произход на езика и днес съществуват единствено хипотези как е възникнал той. Името на езика произлиза от глагола “nahuati” – “говоря високо”. Нахуатл означава също “звучен”. Нарича се още “нахуа”, “нахоа”, нахуайи”, “мексика” и “масехуайи” (или селски). Говорещите нахуатл пристигат в местността Valle de Mexico в средата на първото хилядолетие пр. Хр. Първите нахуа говорят диалекта нахуат (nahuatl), при който вместо съчетанието tl, присъства единствено буквата t. Серия от миграции на югоизток оставя следи от този диалект в южните части на щата Веракрус, както и в отделни територии на Централна Америка. През 900г сл.Хр. една нова вълна от имигранти, говорещи нахуатл, прониква по териториите на големите цивилизации в Мезоамерика. Възможно е нахуатл да е бил езикът, или един от езиците, на огромния град, намирал се в Теотихуакан, а по – късно и в империята на толтеките Днес езикът се говори от повече от 1 млн души в Централно Мексико.

Писменост[редактиране | edit source]

Един от най – големите културни остатъци от древните представители на нахуа е регистърът с текстове от книги. Тези книги, които днес се наричат “codices” са били направени от фина еленска кожа или хартия, като били копирани върху паравани. В тях се намира първата писменост на нахуа Най – общо писмеността на нахуа може да се определи като съвкупност и единство от пиктографски, идеографски и фонетични елементи

Космогония и религия[редактиране | edit source]

Виждането на нахуа за Вселената е базирано на принципа на двойнствеността. С този принцип се обяснява многообразието на Космоса, неговите закони и движение. Елементите, които съпоставят земния свят и свръхестественото, са възприети именно от тази гледна точка. Търси се връзката между противоречия като студ – топлина, ден – нощ, мъж – жена, горе – долу, раждане – смърт. Това разделение се възприема като организиращ и регулиращ принцип на тяхната Вселена. Съхраняването и почитането на космичните закони се осъществява чрез ритуали и принушения на специални места и в определени случаи.

Природата притежава свръхестествена сила и се разглежда като пазителка на космичните сили и силите на боговете, които ги закрилят. Земята, изворът на живота, е считана едновременно за мъжко и женско начало. Нейният най – важен плод е царевицата, която се асоциира с мъжа, защото между тях съществува аналогия по отношение на техния жизнен цикъл. За царевицата се полагат особени грижи и защита, като тя е важна част от повечето ритуални практики. Слънцето, първото небесно божество, е това, което дарява живот.

Традиции[редактиране | edit source]

Носия и облекло[редактиране | edit source]

В действителност, традиционното облекло се облича единствено по време на празници или по – специални случаи. Дрехите на мъжа се състоят от типичен къс панталон, риза, пояс, най – често червен, омотан около кръста. Жените са облечени в вродирани с цветя бели блузи, чинкуете (вид рокля) с многоцветен колан и често полагат на главите си красиви шалове. Типични за нахуа са сандали, ушити от здрави конопени конци.

Косите на жените са винаги прибрани, вързани на плитка или кок, често украсени с цветя или малки бели мъниста.

Тази част от населението, които все още живеят в първобитни селища по високите части на планините, носят традиционните индиански облекла, ошити от кожи с прикрепени разноцветни дървени мъниста. Често, в предвид на по – студения климат, слагат дълги наметала с процеп за главата.

Здраве и медицина[редактиране | edit source]

Нахуа вярват, че всяка болест и неразположение са провокирани от нарушение в природата или от неспазване на природните закони. “Знахарите”, мъже или жени, могат да излекуват всеки болен, посредством прилагането на определени терапии, лечебни растения или чрез магия и заклинания. Те вярват, че познават Закона на Вселената, а възтановяване здравето на едно човешко същество е свързано с “възтановяване” нарушенията в природните закономерности.

Повечето видове лечения, които се прилагат при болести, са предавани от поколения на поколения.

Традиционна кухня[редактиране | edit source]

При проготовленията на храната нахуа се стремят да използват всичко, което природата им е дала, цялото и богатство. Храната е изключително разнообразна и приготвена предимно от растителни продукти. Според Едуардо Ернандес, типичната кухня на нахуа се базира на хранителни продукти каквито са царевицата, фасула, чили и граха. Това от своя страна е свързано с районите, в които живеят и културите, които отглеждат.

Поминък[редактиране | edit source]

Основните занаяти, с които се занимават нахуа са текстил, кошничарство, керамика, рисуване върху хартия, направена от смокинево дърво. В Буенависта де Куийар населението изработва различни продукти от кожа.

Жените са тези, които се занимават с шиенето на дрехи, грънчарство и керамика. Всяка една ушита дреха е фино бродирана. Всяка бродерия разкрива разнообразни и многоцветни геометрични и флорестични елементи.

Керамичните предмети намират приложение както в дома и бита на населението, така и във всички ритуали, жертвопринушения, празници.

Части от стила и формите в изкуството на нахуа могат да се видят в Музея на изкуствата към Принстънския университет (Princeton University Art Museum). Различните фигури и изработени изображения са били вдъхновени от глината и от това, че тя е продукт на природата. С оглед на голяма прецизност, с която са изработвали лицата на богове, изкуствоведите оценяват голямата тежест на изкуството на нахуа.

Връзки с други етнически групи[редактиране | edit source]

  • В района на Бокасиера още от векове нахуа съжителстват с тотонако, отомие и тепехуа.
  • В щата Гереро нахуа съжителстват още смикстеки, тлапенеки и амусги, локализирани предимно в планината или по брега.
  • В повечето от районите нахуа доминират сред останалите групи. Има територии, в които делът на нахуа е най – нисък, но с годините се е извършил процес на асимилация на езика и днес въпреки този малък процент на това население, повече от 70% от всички групи в района говорят нахуатл.