Национален археологически институт с музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален археологически
институт с музей
Archaeological-museum-ifb2.jpg
Сградата на музея в София
Местоположение София, България
Тематика археология, история
Основан 1892 г.
Обект на БТС 68
Работно време
Лятно работно време април – октомври
10.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: без почивен ден)
Зимно работно време ноември – март
10.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директор доц. д-р Людмил Вагалински
Адрес ул. "Съборна" №2, София 1000
Телефон Дир.: (02) 986 76 52
Тел. централа: (02) 988 24 06
Факс: (02) 988 24 05
http://www.naim.bg
National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей - най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2009). [1]

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници, 3 - от Националния фонд за научни изследвания.[1]

Съдържание

[редактиране] Структура

Към 2009 година АИМ включва няколко подразделения:[1]

[редактиране] Научни звена

[редактиране] Специализирани звена

  • Редакционно-издателска група
  • Научен архив
  • Административни звена

[редактиране] История

[редактиране] Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки - Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.[1]

Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела - Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.


Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.[1]

[редактиране] Директори на Археологическия музей

[редактиране] Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС - проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Д. Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. (“Държавен вестник”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски" № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

[редактиране] Директори на Българския археологически институт

[редактиране] Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура - днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.[1]

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

[редактиране] Директори на Археологическия институт с музей

[редактиране] Периодични издания

  • Списание Археология (излиза от 1959)
  • Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/

Поредици:

  • Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
  • Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
  • Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
  • Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
  • Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
  • Сборник Плиска-Преслав
  • Сборник Преслав
  • Проблеми на прабългарската история и култура
  • Приноси към българската средновековна археология
  • Царевград Търнов
  • Studia praehistorica

[редактиране] Източници

  1. ↑ а б в г д е Официален сайт. // Археологически институт с музей. Посетен на 18 март 2009.
  • С.Георгиева - В. Велков, Библиография на българската археология (1879-1966), С. 1974.
  • Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
  • Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005. София 2005.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Национален археологически институт.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%81_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9&oldid=4343692“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици