Национален военен университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален военен университет
„Васил Левски“
Vasil-Levski-National-Military-University-3.jpg
Централният вход и ректоратът
Основаване 1878
Началник вр.и.д. полк. Христо Атанасов[1]
Местоположение Велико Търново, България
Уебсайт www.nvu.bg
Национален военен университет
„Васил Левски“
в Общомедия

Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище със седалище във Велико Търново, България.

Макар че получава статут на висше училище едва през 1924 г., като продължител на основаното през 1878 г. Военно училище в София то е висшето учебно заведение с най-дълга история в България.

История[редактиране | edit source]

Трето българско царство (1878-1944)[редактиране | edit source]

Създаване на военното училище
Още през лятото на 1878 г. Временното руско управление започва подготовката за създаване на военно училище в Пловдив. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар княз Дондуков-Корсаков предприема в най-кратък срок създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска. В края на месец май 1878 г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на военно-учебната команда(юнкерска рота), състояща се от първите 42 младежи, е назначен капитан Стрижевски, а за негови помощници подпоручик Любавски и прапорщик Никола Бонев(българин на руска служба). Командата е настанена в бившия турски конак в Пловдив, а висшето командване и организирането на занятията се поема от гвардейски капитан Николай Флейшер (със заповед №14 от 1 септември 1878 г. назначен за началник на училището). Първите произведени български офицери с чин прапорщик са Рачо Петров, Христо Попов, Стефан Александров и Петър Тантилов.

След Берлинския конгрес
След подписването на Берлинския договор то е преместено в София, където на 26 ноември 1878 г. е официалното му откриване. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Централен военен клуб. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия специална подотовка по съответния род войска - пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). Първият випуск на училището е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска подпоручиците Анастас Бендерев и Тодор Увалиев.
Първият випуск на военното училище по-късно е наречен "Генералски випуск", тъй като от завършилите 163 юнкери, 36 от тях достигат до генералско звание.
Със заповед по военното ведомство №156 от 1880 г. се нарежда да се премине към 3-годишен курс на обучение, съответно първи подготвителен клас и втори и трети специални класа. Впоследствие през 1881 г. се преценява, че е необходимо обучението да премине на 4-годишен период. На 30 август 1881 г. княз Александър Батенберг на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището.
През 1892 г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект Антонин Колар, в югоизточния край на града, в която днес се намира Военната академия „Г. С. Раковски“. Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.

След Съединението 1885 г.
Важна роля в бъдещото развитие на училището изиграва акта на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В навечерието на Сръбско-българската война в знак на несъгласие с водената от Българското правителство политика, руския цар Александър II изтегля руските войски от България, включително и всички руски офицери от военното училище. На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището ротмистър Анастас Бендерев.
Преди началото на Сръбско-българската война завършилите училището са 462 български офицери, които са недостатъчни за окомплектоването на 110 хилядната Българската армия, която се готви за войната със Сърбия. Поради тези причини със заповед №90 на военното министерство от 9 септември 1885 г. 71 юнкера от 7-ми випуск са произведени предсрочно със звание портупей-юнкери и са разпределени за командири по бойните части. Тази първа война за младите български офицери, наречена още войната на капитаните, се явява бойното кръщене за българския офицерски корпус. Общо в сръбско-българската война загиват 16 възпитаника на училището, сред които капитан Маринов командир на Трети пехотен бдински полк и най-младия загинал офицер - брата на Христо Ботев портупей-юнкер Боян Ботйов.

След края на войната военното училище започва да търси свой собствен път на развитие, съобразен с българските традиции и боен опит. До преврата срещу княз Александър I Батенберг е запазен 4-годишния курс на обучение. Детронацията на княза, в която се включват група русофилски настроени юнкери и офицери начело с началника на училището майор Петър Груев, ротмистър Анастас Бендерев и капитан Радко Димитриев оказват изключително негативно влияние върху престижа на военното училище.
След контрапреврата извършен от Стефан Стамболов с Указ №181 от 1886 г. училището е разформировано, отнети са му знамето, част от юнкерите участвали в тези събития са уволнени, други са дадени под съд, а трети са разжалвани. Пак през същата година с Указ №187 училището е възстановено, но без знаме и шефство. Официално ново бойно знаме е връчено едва през 1925 г. от цар Борис III.

С установяването на княз Фердинанд I за цар на България настъпва успокоение сред юнкерските и офицерските среди, като през 1889 г. князът поема шефството над училището. През 1889 г. към училището е открита и първата школа(курс) за подготовка на запасни офицери в състав от 130 души и е придадена фелдшерска рота за обучение на войскови фелдшери. През 1890 г. е проведен и първият щаб-офицерски курс за 115 офицери с чин капитан. В началото на 1900 г. настъпва т.нар. кадетски период за обучение в училището по модела на военните училища на великите сили, като започват да се приемат младежи на 12-годишна възраст със срок на обучение 7 години, от които 5 години гимназиален клас и 2 години специален клас. Този модел на обучение просъществува до 1909 г., когато кадетската гимназия е закрита и отново е въведен 3-годишен срок на обучение.[2]

Балкански войни 1912 - 1913 г.
При създалата се политическа обстановка на Балканите в навечерието на Балканската война на 17 септември 1912 г. княз Фердинанд I издава Указ №5 за обявяване на обща мобилизация, а на 20 септември училището е разформировано. Всички офицери са изпратени по бойните подразделения. По бойните части за командири са изпратени и портупей-юнкерите от 33-ти випуск и юнкерите от 34-ти випуск. Юнкерите от подготвителния клас на 35-ти випуск са освободени в домашен отпуск до второ нареждане. На 31 август 1913 г. след края на войните и общата демобилизация на българската войска училището започва отново да функционира с началник подполковник Иван Луков. През двете войни загиват 302-ма възпитаници на военното училище от всички випуски, произведени до 1913 г., един от които е героят от битката при Бунархисар полковник Иван Петров командир на 5-ти пехотен дунавски полк.

Първа световна война 1915 - 1918 г.
Важен момент от живота на училището е влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. С Указ № 7 от 10 септември 1915 г. на Цар Фердинанд I е обявена обща мобилизация на въоръжените сили на Царство България. За разлика от Балканската война сега училището преминава към военновременен състав и продължава да функционира без прекъсване. Предвид развитието на войната и нарастващата нужда от офицери за почти 600-хилядната българска армия започва форсирана подготовка на офицерски кадри. Още на 25 август 1915 г. предсрочно са произведени в чин подпоручик 435 портупей-юнкери от 35-ти випуск на училището и са изпратени по бойните части. На 10 септември 1915 г. юнкерите от 36-ти випуск са произведени в чин офицерски кандидат и също са изпратени на фронта. В съкратени срокове на 10 март 1916 г. е произведен и 37-ми випуск и изпратен по бойните части, като този начин на обучение продължава до производството на 40-ти випуск. От 15 март 1916 г. към училището се придава и школата за запасни подпоручици, като от този момент получава наименованието "Военно на Негово величество и Школа за запасни подпоручици". Школата за запасни подпоручици се отделя от военното училище на 1 ноември 1918 г. и започва да се развива самостоятелно. През този период (1915 -1918 г.) за войската са подготвени и изпратени в строя 1400 офицерски кандидати и 6030 подпоручици от ШЗО. През Първата световна война загиват 563 възпитаници на военното училище. На 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира и на престола се възкачва синът му Цар Борис III, пред когото на 5 октомври 1918 г. юнкерите полагат клетва за вярност и училището се наименува Военно на Н.В. Борис III училище.

След Ньойския договор 1919 - 1938 г.
Въпреки славните победи на Българската армия, след злощастния край на Първата световна война и налагането над България на Ньойския диктат започва тотално намаление на войската, включително и във военното образование. Съгласно клаузите на договора от училището са уволнени 308 портупей-юнкери и юнкери. През 1920 г. са закрити Военната академия, Школата за запасни подпоручици, Санитарното и Ветеринарното подофицерско училище. Така в началото на 20-те години остава да функционира само едно единствено военно-учебно заведение. През 1924 г. с Указ № 12 на цар Борис III училището получава статут на специално висше учебно заведение, а на 12 септември 1925 г. при производството на 44-випуск царят връчва официално на неговия началник подполковник Дамян Велчев второто бойно знаме на училището. От 1928 г. в училището започват да се обучават и първите офицери за авиацията и флота. На 6 май 1937 г. цар Борис ІІІ връчва на училището третото бойно знаме, а на 12 юни 1937 г. царят издава Указ № 164, с който към училището отново се открива Военна гимназия. В периода до 1938 г. постепенно се възвръща престижът на офицерската професия, като едновременно се преосмисля цялостната система на военното образование в България, съобразно нуждите на армията и развитието на военното дело.

Втора световна война 1939 - 1945 г.
След ревизията на клаузите на Ньойския договор, с актът на Солунското споразумение се създава възможност на училищното ръководство съвсем легално да подготвя кадри за всички родове войски без ограничения. Нещо повече - установява се практика наши юнкери да се обучават в чуждестранни висши военни учебни заведения, като се изпращат групи от юнкери летци, моряци и пехотинци в Италия, Полша, Унгария, Германия и други страни.
Този период е белязан с най-големите превратности в историята на училището, свързани с настъпилите политически промени преди и след края на Втората световна война. Първото от тях е влизането на България в Тристранния пакт(1 март 1941 г.), при което още на 28 февруари юнкерите са изведени на полеви лагер, а кадетите са пуснати в безсрочен домашен отпуск. След 10-тина дни всички отново са върнати за занятия в училището. Второто важно събитие е смъртта на Цар Борис III на 28 август 1943 г. и полагането на клетва пред неговия наследник Цар Симеон II. И третото е смяната на властта на 9 септември 1944 г.
Една от целите на англо-американските бомбардировки през 1944 г. е и военното училище, което е силно засегнато от тях. За целта още преди това личния състав на училището е разсредоточен, съответно кадетите са изпратени за продължаване на обучението в гр. Шумен. В училището остават само юнкерите от 63-ти до 65-ти випуск, които спасяват училището от пожарите вследствие бомбардировките на 29 и 30 март 1944 г. След тази дата цялото училище е предислоцирано на лагер в гр. Банкя и прекарва там до 9 септември 1944 г., когато на власт в България идва Отечествения фронт. Настъпилите промени засягат и военното училище. Стараната ни от съюзник на Германия застава на страната на Съветския съюз и се включва във военните действия срещу изтеглящите се от Гърция и Югославия германски войски.

Училището в периода на социализма (1944-1989)[редактиране | edit source]

1944 - 1958 г.
След 9 септември 1944 г. настъпва коренна промяна както за Българската армия, така и за военното образование в България. Дошлото на власт Отечествено-фронтовско правителство поема курс на революционно преустройство на военното училище от царско на Н.В. в социалистическо по модела на военните училища в Съветския съюз. Предвид включването на България във Втората световна война на страната на настъпващите войски на Съветския съюз и необходимостта от офицери за войската предсрочно са произведени 64-ти и 65-ти боен дравски випуск. За всички завършили военното училище до 1945 г. се въвежда названието "царски офицери".
Идеята за патрон на училището да се приеме името на Апостола на свободата Васил Левски принадлежи на новоназначения началник на училището генерал-майор Христо Стойков, като същата се приема от министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев и на 18 февруари 1945 г. със заповед №45 военното училище започва да се назовава Народно военно училище Васил Левски. С назначаването на заместник-началник на училището по политическата част се поставя началото на партизирането на българското офицерство. С налагането на новата политика на комунистическата партия училището вече трябва да подготвя верни не само на народа, но и на партията офицерски кадри. След 1945 г. за повишаване на военно-теоретичната подготовка на офицерите от НОВА във военното училище се организират 1-годишни курсове за бивши партизани. Много от тези курсисти впоследствие стават строителите на новата БНА, по-известните от които са: Кирил Косев, Васил Зикулов, Атанас Семерджиев, Иван Врачев, Иван Добрев, Велко Палин и др.
Новата власт започва масова чистка и уволнения сред юнкерите и кадетите от военното училище, като в последния 68-и випуск от постъпилите преди 9 септември 1944 г. 168 кадети, остават само 18 души. Попълнен с предани на новата власт юнкери, този випуск става първия редовен випуск с 3-годишен срок на обучение в народното военно училище и е наречен "Първи Димитровски випуск". На 30 април 1948 г. със заповед №233 на министъра на войната генерал-лейтенант Георги Дамянов са произведени 340 юнкери пехотинци, артилеристи, сапьори, свързочници и кавалеристи. В този випуск за първи път завършват офицери с политически профил. Новото обучение въвежда пълния набор от политическите дисциплини :марксизъм-ленинизъм, политическа икономия и история на БКП.
След Втората световна война в резултат на загубите на офицери и масовите преследвания и уволнения на царските офицери недостигът на командири за БНА рязко нараства, което налага прием на много по-голям брой юнкери за обучение за всички родове войски. Тъй като училището няма капацитет да събере толкова много обучаеми започва обособяването на самостоятелни училища за различните родове войски. Ето защо през 1946 г. от него е отделено Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски“, а през 1948 г. - Народното военноартилерийско училище „Георги Димитров“. В този период военните училища в България достигат до 17 броя, като освен изброените се откриват още: народно военно пехотно, танково, инженерно, свързочно, кавалерийско, военно-въздушно техническо, военно-въздушно за щурмани, военно-политическо, за военни преводачи, тилово, химическо, медицинско, гранично, ПВО, суворовско училище . Отделно от това през 1946 г. се създава и народното военно-морско училище „Н.Й.Вапцаров" за кадрите на флота. Във всички училища със заповед №225 на министъра на народната отбрана от 15 октомври 1948 г. се премахва званието "юнкери" и възпитаниците на военните училища вече се наричат "курсанти"

1958 - 1989 г.
С разпореждане № 00599 от 19 юли 1958 г. Народното военно училище е преместено от София във Велико Търново и се разполага в сградите на бившия Осемнадесети пехотен етърски полк. В началото на 70-те години започва изграждането на новия район на военното училище, представляващ комплекс от многофункционални обвързани сгради задоволяващи нуждите на едно съвременно военноучебно заведение. Първата копка е направена на 12 октомври 1972 г. от министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, а първата сграда т.нар. "Учебен корпус" е открита на 14 октомври 1974 г. На 15 септември 1979 г. официално е открито новото военно училище и от 1980 г. всички курсанти вече се обучават там.
След 1954 г. започва реорганизация на военно-образователната система, като постепенно всички училища са закрити и обучението на курсантите се концентрира в Народното военно училище "Васил Левски", с изключение на офицерските кадри за артилерията и ПВО, ВВС и ВМС. През различните периоди от време срока на обучение на курсантите варира от 3 до 5 години, като след 1959 г. се преминава към висш петгодишен курс на обучение и се разработват учебни планове в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование. След тази година военното училище се преименува на Висше народно военно училище "Васил Левски", а завършващите 4 и 5 годишния курс на обучение във ВНВУ придобиват висше образование с граждански инженерни и хуманитарни специалности, в зависимост от профила в който се обучават.
Учебният процес се води в много добри условия в изцяло нови оборудвани кабинети, тренажори, полигони, лаборатории и стрелбища. По модела на останалите граждански Висши учебни заведения започват да функционират катедри с цивилни и военни преподаватели по всички военни, инженерни и хуманитарни предмети изучавани в училището. Преди 10 ноември 1989 г. във ВНВУ "Васил Левски" се подготвят офицери за всички специалности на сухопътните войски и войските на МВР: мотострелкови, танкови, автомобилни, свързочни, инженерни, химически, тилови, политически, гранични, войсково разузнаване, народна милиция и вътрешни войски. Едновременно с това се обучават чуждестранни курсанти от Африка, Близкия изток, Азия и Южна Америка. Голяма част от кадрите на ВНВУ се реализират и в останалите структури на отбраната и националната сигурност, а завършилите чуждестранни курсанти в последствие заемат висши военни и държавни постове в своите страни.

Национален военен университет[редактиране | edit source]

От 1991 до 2002 г. училището носи името Висше военно общовойсково училище „Васил Левски“, след което през 2002 г. 3-те военни училища са обединени в Националния военен университет „Васил Левски“. Националният военен университет “Васил Левски” е създаден с решение на 39-тото Народно събрание от 14.06.2002 г. чрез преобразуване на Висшето военно общовойсково училище “Васил Левски” – гр. Велико Търново, Висшето во­енно училище за артилерия и противовъздушна отбрана “Панайот Волов” в гр. Шумен и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” – гр. Д. Мит­рополия.
В резултат на настъпилите промени в обществено-политическия живот на страната и поетапното намаляване състава на Българската армия, особено след приемането на България за член на НАТО военно-образователната система също претърпя значителни промени. Редуцирането на армията и отпадането на наборната военна служба постепенно намали и необходимостта от офицери за войската. Голяма част от курсантите, завършващи военното училище не успяха да се реализират в редовете на армията, друга част от завършилите напуснаха Българската армия по собствено желание или бяха съкратени, а трети напуснаха училището и продължиха образованието си в граждански ВУЗ-ове. В периода до създаването на Националния военен университет престижът на военното училище беше силно накърнен, което доведе до силен отлив на желаещи младежи да се посветят на офицерската професия. Наложи се дори в училището да се обявят "нулеви" години без прием на курсанти. Това наложи реформа в учебните планове и приема на курсанти, като освен курсанти във военното училище започна прием на студенти по граждански специалности. След приемането на страната ни в НАТО военното образование в България започна да се преустройва съгласно стандартите за подготовка на офицери по модела на страните членки на пакта.
Академичната част на Националния военен университет се състои основно от трите факултета:

  • Факултет Общовойскови в гр. Велико Търново
  • Факултет Артилерия, ПВО и КИС в гр. Шумен
  • Факултет Авиационен в гр. Долна Митрополия

Факултет Общовойскови в гр. Велико Търново
Състои се от 9 катедри, както следва:
* Организация и управление на тактическите подразделения от сухопътни войски
* Комуникационни и информационни системи
* Управление на ресурси и технологии
* Стопанско управление и логистично осигуряване
* Разузнаване
* Инженерно осигуряване
* Природо-математически науки
* Национална и регионална сигурност
* Езиково обучение и физическа подготовка

Факултет Артилерия, ПВО и КИС в гр. Шумен
Състои се от 5 катедри, както следва:
* Организация и управление на тактическите подразделения от полевата артилерия
* Организация и управление на тактическите подразделения за комуникационните и информационни системи
* Организация и управление на тактическите подразделения от Противовъздушната отбрана, Зенитноракетни войски и Радиотехнически войски
* Комуникационна и компютърна техника
* Информационна сигурност

Факултет Авиационен в гр. Долна Митрополия
Състои се от 5 катедри, както следва:
* Организация и управление на тактическите подразделения и авиационно въоръжение
* Лидерство и чуждоезиково обучение
* Авиационна техника и технологии
* Електротехника, автоматика и информационни технологии
* Електроника, комуникационна и навигационна техника в авиацията

От 2007 г. към Националния военен университет функционира Професионален сержантски колеж, наследник на бившите сержантски училища.

Наименования[редактиране | edit source]

  • Софийско военно училище (от 1 септември 1878 - 1979)
  • Военно на Негово Княжеско Височество училище (1979 - 1908)
  • Военно на Негово Величество училище (1908 - 1944)
  • Народно военно училище (1944 - 18 февруари 1945)
  • Народно военно училище „Васил Левски“ (18 февруари 1945 - 1950)
  • Народно военно пехотно училище „Васил Левски“ (1950 - 1955)
  • Народно военно училище „Васил Левски“ (1955 - 1959)
  • Висше народно военно училище „Васил Левски“ (1959 - август 1991)
  • Висше военно общовойсково училище „Васил Левски“ (август 1991 - 14 юни 2002)
  • Национален военен университет „Васил Левски“ (14 юни 2002)

Началници[редактиране | edit source]

Общежитията към университета

Званията на началниците на училището и университета са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1 капитан Николай Флейшер 1 септември 1878 - 21 май 1879
2 капитан Константин Рябинкин 31 май 1879 - 12 януари 1882
3 полковник Арнолд Ремлинген 12 януари 1882 - 19 март 1884
4 полковник Всеволод Сахаров 20 март 1884 - 8 октомври 1885
5 ротмистър Анастас Бендерев 10 октомври 1885 - 28 октомври 1885
6 майор Петър Груев 23 декември 1885 - 9 август 1886
7 капитан Христофор Хесапчиев 28 август 1886 - 28 януари 1887
8 майор Рачо Петров 28 януари 1887 - 1 юли 1887
9 майор Върбан Винаров 24 юли 1887 - 27 октомври 1887
10 подполковник Стефан Паприков 27 октомври 1887 - 5 юни 1891
11 подполковник Рачо Петров 5 юни 1891 - 2 ноември 1891
12 подполковник Кирил Ботев 2 ноември 1891 - 1 март 1897
12 подполковник Павел Христов 1 март 1897 - 29 май 1897
13 подполковник Михаил Савов 1 юли 1897 - 18 март 1903
14 подполковник Васил Петев 21 март 1903 - 4 юни 1903
15 генерал-майор Стефан Ильев 4 юни 1903 - 9 януари 1904
16 подполковник Васил Петев 9 януари 1904 - 14 март 1905
17 полковник Атанас Назлъмов 14 март 1905 - 1 ноември 1907
18 генерал-майор Вичо Диков 2 ноември 1907 - 2 април 1910
19 генерал-майор Кирил Ботев 3 април 1910 - 1 януари 1912
20 полковник Никола Жеков 18 март 1912 - 19 септември 1912
21 полковник Иван Луков 27 септември 1913 - 9 март 1914
22 полковник Стефан Тасев 9 март 1914 - 10 септември 1915
23 полковник Георги Стойнев 16 септември 1915 - 12 септември 1917
24 полковник Атанас Каишев 17 септември 1917 - 23 септември 1918
25 полковник Петър Мидилев 29 октомври 1918 - 7 ноември 1919
26 полковник Стефан Нойков 24 ноември 1919 - 13 юни 1920
27 полковник Славейко Василев 16 юни 1920 - 18 октомври 1920
28 полковник Илия Каблешков 4 ноември 1920 - 10 януари 1923
29 полковник Христо Христов 10 януари 1923 - 13 юни 1923
30 полковник Дамян Велчев 14 юни 1923 - 5 септември 1928
31 генерал-майор Сотир Маринков 5 септември 1928 - 30 януари 1929
32 полковник Михаил Йовов 31 януари 1929 - 18 май 1934
33 полковник Крум Колев 19 май 1934 - 11 април 1935
34 полковник Димитър Стоянов 11 април 1935 - 28 октомври 1935
35 полковник Васил Бойдев 28 октомври 1935 - 12 октомври 1936
36 полковник Никола Хаджипетков 12 октомври 1936 - 17 февруари 1937
37 полковник Никола Михов 17 февруари 1937 - 19 април 1941
38 полковник Александър Попдимитров 28 април 1941 - 19 септември 1942
39 полковник Иван Сапунджиев 19 септември 1942 - 9 септември 1944
40 полковник Христо Стойков 10 септември 1944 - 26 януари 1948
41 полковник Станчо Хаджиев 26 януари 1948 - 21 май 1952
42 полковник Крум Руменин 22 май 1952 - 16 юни 1952
43 полковник Георги Ангелов 17 юни 1952 - 9 ноември 1955
44 генерал-майор Димитър Попов 9 ноември 1955 - 25 август 1957
45 подполковник Митов 25 август 1957 - 30 януари 1958
46 генерал-майор Стоян Стоянов 30 януари 1958 - 19 септември 1958
47 полковник Пенчо Янкулов 1 октомври 1958 - 8 септември 1959
48 полковник Иван Янакиев 9 септември 1959 - 30 септември 1959
49 генерал-майор Борис Карамфилов 30 септември 1959 - 20 август 1964
50 полковник Атанас Дамянов 21 август 1964 - 20 октомври 1964
51 генерал-майор Цаньо Бакалов 21 октомври 1964 - 31 август 1968
52 полковник Атанас Дамянов 1 септември 1968 - 13 октомври 1970
53 полковник Бочо Томов 13 октомври 1970 - 22 март 1972
54 полковник Атанас Дамянов 22 март 1972 - 26 юни 1972
55 полковник/генерал-майор Делчо Станимиров 27 юни 1972 - 30 октомври 1982
56 генерал-майор Ганчо Стоянов 30 октомври 1982 - 1 октомври 1985
57 полковник/генерал-майор Пею Янчев 1 октомври 1985 - 30 декември 1991
58 полковник Петко Пенков 31 декември 1991 - 31 август 1996
59 генерал-майор Георги Ангелов Георгиев 1 септември 1996 - 22 май 2001
60 полковник Христо Кротев 22 май 2001 - 30 юни 2002
61 бригаден генерал Ангел Златилов 30 юни 2002 - 20 май 2004
62 бригаден генерал Георги Танев Георгиев 20 май 2004 - 3 юни 2008
63 бригаден генерал Цветан Харизанов 3 юни 2008 - 3 декември 2013[3]
64 полковник Христо Атанасов

Възпитаници[редактиране | edit source]

Държавни глави

Председатели на народното събрание

Министър председатели

И стотици видни български офицери и генерали, командири в българската войска и министри на отбраната

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Указ № 235 от 2 декември 2013 г. Обн. ДВ. бр. 106 от 10 декември 2013 г.
  2. Никола Рухчев "Военното училище на България 1878-2002", изд.2012 София
  3. Указ № 234 от 2 декември 2013 г. Обн. ДВ. бр. 106 от 10 декември 2013 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]