Национален дворец на културата

Национален дворец на културата
Изглед към централния вход (северна фасада)
Координати	42°41′05″ с. ш. 23°19′08″ и. д.42.684722° с. ш. 23.318889° и. д. 42.684722, 23.318889
Вид	Многофукнкционална сграда
Местоположение	София, България
Архитект	Александър Баров и Иван Каназирев
Конструктор	Милчо Брайнов, Богдан Атанасов и други
Конструкция	стоманена
Изграждане	1978-1981 г.
Сайт	ndk.bg

Зала 1 на НДК.

Националният дворец на културата или както е известен накратко НДК (с предишно наименование до 1990 Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ по името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му ) е национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в югоизточна Европа . Предназначението на сградата, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на София, е да се използва за културни прояви.

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Най-голямата зала („Зала едно“) е с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра.

История

НДК е открит на 31 март 1981 , а негов архитект е Александър Баров и Иван Каназирев. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Дворецът е изграден за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 година, а е открит през март 1981 година в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.

Наименования

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата, а от 3 юли 1982 година се нарича Народен дворец на културата "Людмила Живкова", през 1990 година става Национален дворец на културата, а през 2006 е направено предложение от интелектуалци да му бъде върнато названието "Людмила Живкова" , което обаче въпреки одобрението на министъра на културата от правителството на Станишев Стефан Данаилов, не е осъществено.

Символика

Емблема на НДК

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.

Символът на НДК

Знакът символ на НДК е дело на от скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра.

Централно фоайе

В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане" и наричана "Майка България" (скулптор Димитър Бойков), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.

Управление

От 1982 г. до май 2011 г. НДК е Творческо-стопанско обединение, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране.

От 4 май 2011 НДК става еднолично акционерно дружество и е обявено за държавна компания на подчинение на Министерство на финансите и министър Дянков, като до шест-девет месеца ще премине към министерство на културата и министър Вежди Рашидов.

Изпълнителният директор на НДК Христо Друмев, който заема този пост цели 24 години от 30-годишната история на НДК , е отстранен, заедно с останалата част от ръководството, с решение на правителството от 4 май 2011 , като НДК ще се управлява от борд на директорите с петима членове, в който ще влизат трима финансови одитори с петгодишен мандат. Тяхната задача ще бъде да преценят финансовото състояние и структурата на НДК, след което да предложат как тя да се подобри.

Фестивалният комплекс във Варна ще бъде апортиран в същото дружество.

Целта на преобразуването е "пълна прозрачност и отчетност" , като е започнат финансов одит на последните десет години.

Скандали

След преструктурирането на НДК от ТСО на ЕАД от в. Дума съобщават, че от ГЕРБ се канят да разпродадат комплекса "на парче", започвайки от административната сграда /известна като ПРОНО или "малкото НДК"/, като 16-ти и 17-ти етаж, където се помещава централата на партията, са прехвърлени на областната управа на София, с минимален наем за ПП ГЕРБ. Изключването на двата етажа от дружеството става два часа след изготвянето на новия устав на НДК. В отговор на това Вежди Рашидов казва, че правителството не само, че няма намерение да продаде Националния дворец на културата, но и е спряло досегашната му бавна приватизация - "Никой не е казал, че НДК ще се приватизира, той в досегашната форма се приватизираше бавно. Всички офиси и магазини в подлеза са разпродадени, продаден и препродаден е закритият паркинг".

Членства

• От 1980 година НДК е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

Любопитна информация

• Според проф. Милчо Брайнов, от 1978 г. до 1981 г. са изкопани 1 700 000 куб. метра пръст, излети са 335 хил. куб. метра бетон, вложени са около 19 700 тона арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула.
• Избран за Най-добър световен конгресен център за 2005 година
• На 31 март 2011 са отбелязани 30 години НДК.

Външни препратки

• Официален сайт