Национален исторически музей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- НИМ пренасочва насам. За политическия термин от 70-те години вижте Нов икономически механизъм.
| Национален исторически музей | |
 Сградата на НИМ в Бояна |
|
| Местоположение | Бояна, София |
|---|---|
| Тематика | история, етнография |
| Основан | 5 май 1973 г. |
| Обект на БТС | 58 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април – октомври 9.30 – 18.00 ч. (Касата работи до 17.30 ч.) (почивни дни: 24 май, 24 и 25 декември) |
| Зимно работно време | ноември – март 9.00 – 17.30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.) (почивни дни: 1 януари, 3 март) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Ст.н.с. д-р Божидар Димитров |
| Адрес | Национален исторически музей ул. „Витошко лале“ 16 София 1618 |
| Телефон | Заявки (02) 955 42 80 Тел. централа (02) 955 76 04 Факс (02) 955 76 02 |
| http://www.historymuseum.org/ | |
Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.
Съдържание |
История [редактиране]
НИМ е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерски съвет на НРБ през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.[1]
По решение на Министерския съвет от 15.4.1998 г. на музея е предоставена сградата на бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна.[2] Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.[2]
Директори на НИМ [редактиране]
През годините длъжността Директор на НИМ е заемана от[1]:
- проф. д-р Страшимир Димитров (юни 1974 — 31 деkември 1975)
- Емил Цанов (1 януари — 31 август 1976)
- акад. Васил Гюзелев (1 септември 1976 — 31 декември 1977)
- Анчо Анчев (януари 1978 — август 1983)
- проф. д-р Симеон Дамянов (август 1983 — октомври 1985)
- ст.н.с. д-р Румен Катинчаров (ноември 1985 — декември 1994)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 1994 — 1 август 1998)
- ст.н.с. д-р Иля Прокопов (4 август 1998 — 6 февруари 2001)
- ст.н.с. д-р Теофана Матакиева-Лилкова (февруари — декември 2001)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 2001 г. - 27 юли 2009)
- ст.н.с. д-р Цветана Кьосева, и. д. директор (от 27 юли 2009 - м. февруари 2011)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (м. февруари 2011 - )
Колекции и експозиции [редактиране]
Колекциите на НИМ включват над 650 000 паметника на културата[3] в следните периоди и научно-изследователски области[4]:
- палеолит, неолит, енеолит
- бронзова епоха
- старожелязна и новожелязна епоха
- римска епоха и късноантична епоха
- средновековие
- нумизматика
- нагръдни и други отличия и награди
- накити
- оръжие
- битови тъкани, шевици, униформи, градско облекло и аксесоари, традиционно облекло
- изобразително, приложно и изящно изкуство
- църковно изкуство
- старопечатни материали (на български и чужди езици)
- документи снимки от Възраждането
- документи, снимки и периодичен печат от периода 1878–1944 г. и от най-новата история на България
- оръдия на труда и предмети на бита
- плакати
- карти
- образци от производството
- мебели
- кино-фото-фоно архив
- филателия
- знамена
- хералдика, сфрагистика
През 90-те години на ХХ в. НИМ поема съхранението на колекциите на вече закритите Музей на българо-съветската дружба и Национален музей на революционното движение.[3]
Основната експозиция на музея е разположена в следните зали:
- Зала 1: Праистория (VII – II хил. пр. Хр.)[5]
- Зала 2: Българските земи от края на VІ в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр.[5]
- Зала 3: Българската държава през средновековието (VІІ–ХІV в.)[5]
- Зала 4: Българските земи през османското владичество (1396-1878)[5]
- Зала 5: Трето българско царство (1879–1946 г.)[6]
- Зала 8: Аполония[6]
- Зала 9: Българска народна култура[6]
- Зала 10: Монетна колекция[6]
- Зала 11: Българската къща през Възраждането[6]
Постоянни експозиции:
- История на костюма и модата[7]
- Културни ценности от Агенция Митници (от 2002 г.)[7]
- Колекция „Боян Радев“ - спортни и други отличия и културни ценности, дарени от Боян Радев[8]
- Антарктида – българската ледена приказка (от 2012 г.)[9]
Административна структура [редактиране]
Към м. септември 2012 г. НИМ има следната административна структура[10]:
Ръководство [редактиране]
- директор - ст.н.с. д-р Божидар Димитров
- зам.-директор - доц. д-р Цветана Кьосева
- зам.-директор - доц. д-р Иван Христов.
Отдели [редактиране]
- „Връзки с обществеността“
- „Археология“
- „История“
- „Изкуствознание, етнография и интердисциплинарни изследвания“
- „Фондове“
- Илюстративен фонд
- Централна лаборатория за консервация и реставрация
- „Пространствено художествено оформление и техническо обслужване“
- Административен и финансов отдел
- „Охрана и сигурност“
Филиали [редактиране]
Към м. септември 2012 г. НИМ има следните филиали[11]:
- Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ в кв. Бояна (София)
- Музей "Параход "Радецки" в гр. Козлодуй
- Манастир "Св. Йоан Богослов" в гр. Земен
- Църква „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ - с. Добърско
Източници [редактиране]
- ↑ а б http://www.historymuseum.org/page.php?key=Museum_history
- ↑ а б Иван Костов ще открие експозицията на Националния исторически музей. News.bg. 29.06.2000.
- ↑ а б http://www.historymuseum.org/halls.php?id=1&floor=1
- ↑ http://www.historymuseum.org/collection.php
- ↑ а б в г http://www.historymuseum.org/halls.php?id=1&floor=2
- ↑ а б в г д http://www.historymuseum.org/halls.php?id=1&floor=3
- ↑ а б http://www.historymuseum.org/page.php?key=exhibitions
- ↑ http://www.historymuseum.org/halls.php?id=2&floor=1
- ↑ В НИМ откриват постоянна експозиция за Антарктида.//Академика. 17.05.2012.
- ↑ http://www.historymuseum.org/page.php?key=departments
- ↑ http://www.historymuseum.org/branches.php
