Национален природонаучен музей при БАН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален природонаучен музей при БАН
Natural-history-sofia-ifb.JPG
Местоположение София, България
Тематика природа
Основан 1889 г.
Обект на БТС 65
Печат има
Работно време
Лятно работно време 10 до 18 часа
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 10 до 18 часа
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор ст. н. с. д-р Алекси Попов
Адрес бул. "Цар Освободител" № 1
Сайт http://www.nmnhs.com

Националният природонаучен музей при БАН е научен институт и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.

Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина - над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.

История[редактиране | edit source]

Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Експозицията е открита за посетители през 1907 г. Акад. д-р Иван Буреш, директор на музея от 1914 г. до 1947 г., го превръща в съвременен център на зоологията и ботаниката у нас и основна част от Царските природонаучни институти. Националният природонаучен музей е обособен през 1974 г. като самостоятелен институт при БАН. През 1995 г. на основата на колекциите на местния учител по биология Димитър Ковачев е създаден и Палеонтологичен музей в Асеновград, филиал на НПМ, който съхранява уникална колекция от изкопаеми бозайници.

Дейности[редактиране | edit source]

Освен специализираната музейна дейност, свързана с обогатяването и поддържането на колекциите, научноизследователската работа на сътрудниците е свързана със съвременните международни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда. От 1989 г. музеят издава списанието „Historia naturalis bulgarica“. НПМ е седалище на неправителствените организации Българско орнитологично дружество и Група за изследване и защита на прилепите.

Структура[редактиране | edit source]

64. Национален природонаучен музей при БАН

Музеят включва следните отдели:

  • Рецентни и фосилни бозайници
  • Рецентни и фосилни птици
  • Рецентни и фосилни земноводни и влечуги
  • Рецентни и фосилни риби
  • Насекоми
  • Ненасекомни безгръбначни животни
  • Фосилни безгръбначни животни
  • Растения и гъби
  • Минерали и скали

Директори[редактиране | edit source]

Експозиция[редактиране | edit source]

Експозицията на музея е разположена на четири етажа. Етаж 1 запознава посетителите с неживата природа, а именно разнообразието на скалите и минералите.Във витрините са експонирани 450 вида минерали, подредени на системен принцип. Показани са новите закономерности на образуването и вътрешния строеж на кристалите и са онаглдени физическите свойства на минералите. На втория етаж започва срещата с богатствата на живата природа. Третия предствавя разнообразието на съвременните бозайници. Изложени са едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа. Двуметровата изправена на задни лапи мечка от Рила е спчелила златен медал за най-голяма мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г. Диорами пресъздават сцени от живота на едрите хищници в екваториалните гори на Америка и Азия.

Изкопаеми животни и растения[редактиране | edit source]

Представена е геоложката история на Земята и еволюцията на организмовия свят. Показани са вкаменени останки от различни геоложки периоди. Гигантският амонит изложен в музея е на възраст около 84 милиона години.

Най-големият амонит открит в България. Открит е през 1932 година в местността Илчов баир край Шумен. Възрастта му се оценява на около 84 милиона години. Диаметърът му е 1,44 m. Parapuzosia sp. горна креда.

Риби[редактиране | edit source]

В музея са представени ихтиофауната и всички видове земноводни в България. Експонирани са всички основни видове и родове риби,обитаващи нашите сладководни води. Диорама представя живота в кораловите рифове на Карибско море.

Птици[редактиране | edit source]

В тази част на експозицията се представя екзотичната авифауна чрез препарати на едри птици от всички континенти. Следват експонати, които показват почти всички разреди от съвременните птици, включително и техни български представители. :Музеят е единственото място в България, където могат да се видят няколко стотин вида птици, вкл. и вече изчезнали от българската природа видове, като брадат лешояд (Gypaetus barbatus), момин жерав (Anthropoides virgo), както и видове, изчезнали или пред изчезване в света.[1][2][3][4] Колекцията от птици надхвърля 12 000 екз.[5]

Литература


Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1991. Орнитологичните колекции на Националния природонаучен музей при БАН. - Historia naturalis bulgarica, 3: 37-48.
  2. Боев, З. 1993. Националният природонаучен музей и природозащитата в България. - Historia naturalis bulgarica, 4: 78-86.
  3. Боев, З. 1994. Националният природонаучен музей през годините. - Природа, БАН, 3: 88-94.
  4. Боев, З. 1999. Птичите бисери на Националния природонаучен музей в София. - За птиците. Зима 1999-2000: 18.
  5. Боев, З. 1989. Богатствата от света. - в. "Работническо дело", бр. 273/ 30.09.1989: 3.


Външни препратки[редактиране | edit source]