Национален стандарт за българско кисело мляко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национален стандарт за българско кисело мляко

БДС 12:2010 Българско кисело мляко[1] е български национален стандарт, определящ изискванията към характерния за страната млечно-кисел продукт. Одобрен е от Българския институт по стандартизация и е в сила от 15 юли 2010 г.

Област на приложение[редактиране | редактиране на кода]

Стандартът се отнася за кисело мляко, произведено от овче, краве, биволско, козе мляко или смесено мляко чрез заквасване със симбиотични култури, произведени в България от щамове Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които са изолирани в България и неподлагани на генетична модификация.

Класификация на киселото мляко[редактиране | редактиране на кода]

Според БДС 12:2010 киселото мляко се разделя по вида на суровината и маслеността на:

  • Краве, овче, биволско, козе и смес;
  • Пълномаслено и частично обезмаслено;

Изисквания[редактиране | редактиране на кода]

Суровини и материали[редактиране | редактиране на кода]

Според стандарта суровините и материалите, които трябва да отговарят на определени европейски и български нормативни актове, са:

  • суровото мляко;
  • обезмасленото мляко;
  • млечната сметана;
  • закваската – трябва да бъде произведена от изолирани в България щамове на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, неподлагани на генна модификация;
  • водата;
  • опаковки – от полимерни, стъклени и керамични материали, предназначени за контакт с храни;

Готов продукт[редактиране | редактиране на кода]

  • Без консерванти, стабилизатори и емулгатори;
  • Повърхност – гладка и блестяща, със или без слабо забележим слой от млечна киселина;
  • Цвят – бял, може да е с различни нюанси на кремав оттенък в зависимост от млякото;
  • Консистенция след разбиване – хомогенна, сметаноподобна, допуска се слабо зърнеста консистенция при овче и биволско мляко;
  • Вкус и аромат – специфичните, приятно млечнокисели, характерни за използвания вид мляко и ароматообразуващи свойства на закваската;
  • Други органолептични, физикохимични и микробиологични показатели, които трябва да осигурят високо качество и здравословен продукт;

Вземане на проби и методи за изпитване[редактиране | редактиране на кода]

Измерването на показатели като киселинност, масленост, органолептична оценка, микробиологични изпитания и много други трябва да се извършват според съответните национални, европейски и международни стандарти.

Технологичен процес[редактиране | редактиране на кода]

Необходимо е киселото мляко да се произвежда при специфични показатели на производствения процес, които да отговарят на изискванията в БДС12:2010. Изискванията са за:

  • машини и съоръжения – за хигиената при производството;
  • приемане, окачествение и съхранение на суровините (тези дейности трябва да осъществат и отчитат по определена методология от стандарта);
  • стандартизиране на млякото – граници на маслеността при различните видове кисело мляко;
  • хомогенизиция на млякото – горни и долни граници на температурата и налягането;
  • пастьоризация на млякото – горни и долни граници на температурата и времето за пастьоризация;
  • охлаждане – горни и долни граници за температурата;
  • приготвяне на производствена закваска – методология на приготвяне;
  • заквасване на млякото – методология на заквасване;
  • охлаждане – методология на охлаждане;

Оценяване на съответствието[редактиране | редактиране на кода]

Оценяването на съответствието на продукта с изискванията на БДС 12:2010 се извършва от органи за оценяване на съответствието, определени при спазване на изискванията на европейските и национални нормативни актове. При оценяване на съответствието се отчитат и данните от входящия контрол, контрола на технологичните процеси и изходящия контрол.

Входящ контрол[редактиране | редактиране на кода]

  • на основната суровина;
  • за закваските;
  • на опаковките.

Контрол на технологичния процес[редактиране | редактиране на кода]

Контролът на технологичния процес се осъщестява системно и ежедневно. Следват се основните етапи на процесите и съответните технологични параметри. Води се документация в технологичния дневник на производството.

Изходящ контрол[редактиране | редактиране на кода]

Изходящия контрол на производството се извършва по органолептични, физикохимични и микробиологични показатели в съответствие с БДС 12:2010.

Опаковане и етикиране[редактиране | редактиране на кода]

  • Опаковането на българското кисело мляко се извършва в съдове, произведени с материали, които са предназначени за контакт с храни;
  • Върху всяка опаковка се нанася маркировка съгласно изискванията;
  • Задължително се отбелязва хранителната информация;
  • Продуктът се обозначава с наименованието „БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО“;
  • Продукти, на които е извършено оценяване на съответствието, носят означението БДС 12:2010.

Съхранение и трайност[редактиране | редактиране на кода]

Българското кисело мляко се съхранява при температура от 2 до 6 °C и е със срок на годност до 20 дни от датата на производството.

Отличителни черти на продуктите по БДС 12:2010[редактиране | редактиране на кода]

  • Вкус – продуктът е значително по-кисел и това може да бъде ясен ориентир за потребителите;
  • Означение на опаковката – специфично лого и текст „БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО БДС 12:2010“ са ясно видими на опаковките на продуктите, произведени по БДС 12:2010;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]