Национален статистически институт (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Национален статистически институт (България).


Националният статистически институт на Република България (НСИ) е държавна агенция, пряко подчинена на Министерския съвет, която се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на България. Националния статистически институт е част от Националната статистическа система (заедно с органите на статистиката и Българска народна банка [1]), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз - Евростат.

История[редактиране | edit source]

Първите институции, извършващи системна статистическа дейност в България, са Статистическата служба към Отдела за вътрешни работи на Временното руско управление (1877-1879) и Статистическото отделение към Министерството на правосъдието (1880-1883). Днешният Национален статистически институт води началото си от създаденото на 7 юли (25 юни стар стил) 1880 година Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите. През 1881 година то е преобразувано в Статистическо бюро, а от 1894 година е подчинено на Министерството на търговията и земеделието. От 1897 година службата се нарича Дирекция на статистиката, а от 1910 година - Главна дирекция на статистиката. От 1946 година е пряко подчинена на Министерския съвет, а от 1948 година - на Държавната планова комисия.[2]. В момента в НСИ работят 1130 човека.

Кратък исторически преглед[редактиране | edit source]

1880 Учредяване на Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (21 януари 1880 г.)
1880 Образуване на Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите (25 юни 1880 г.) Указ № 296 от 28 юни 1880 г.
1880 Поставяне началото на преброяванията на населението в Княжество България със закон от 13 декември 1880 г.
1881 Проведено е първото преброяване на населението към 1 януари 1881 г.
1881 Създаване на българската държавна статистическа институция - Статистическото отделение прераства в самостоятелно статистическо бюро
1896 Провеждане на първото преброяване на чиновниците
1897 Закон за Дирекцията на статистиката на Българското Княжество и Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък
1897 За първи път в България е извършено преброяване на поземлената собственост
1907 Закон за Главната дирекция на статистиката на Българското царство
1908 Издаване на списание “Месечни статистически известия”
1909 Провеждане на първото преброяване в сферата на индустрията
1910 Издаване на първия “Статистически годишник на Българското царство
1925 Провеждане на първото наблюдение на домакинските бюджети
1926 Осъществяване на първото общостопанско преброява не заедно с това на населението през същата година. За първи път в Европа се използва репрезентативен метод за получаване на бърза сводка на материалите от общото преброяване на земеделските стопанства
1929 Започва издаването на първото специализирано списание на националната статистическа институция - “Списание на Главната дирекция на статистиката”, което продължава да излиза и сега под името сп. “Статистика
1934 Провеждане на земеделска анкета, при която за първи път се използва извадков метод при събиране на данните
1946 Закон за организирането на статистиката в България - Главната дирекция на статистиката минава към Министерския съвет и за първи път се изгражда мрежа от местни статистически органи
1953 Създаване на Централно статистическо управление към Министерския съвет като общодържавен орган за ръководство на статистическата дейност в страната
1991 Закон за статистиката - създава се Националният статистически институт (НСИ)
1993 Подписване на Съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между НСИ на България и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат)
1999 Закон за статистиката, разработен в съответствие със законодателството на Европейския съюз
2000 Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
2000 За първи път е разработена и приета от Националния статистически съвет Стратегията за развитие на статистиката до 2006 г.
2000 Закриване на преговорите по глава 12 “Статистика” от преговорния процес с Европейския съюз
2001 Провеждане на Глобална оценка на Националната статистическа система от Евростат
2003 Официално присъединяване на България към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд
2006 Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
2007 Включване на българската статистика в Европейската статистическа система
2007 Партньорска проверка за прилагане на Кодекса на европейската статистическа практика относно повишаването на качеството на статистическата информация и доверието в статистиката
2008 Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2008 - 2012 г.
2008 Изменения и допълнения в Закона за статистиката, които създават условия за функциониране на Националната статистическа система в съответствие с новия Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика
2009 Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.

2013 Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2013 - 2017 г.

Ръководители[редактиране | edit source]

1880-1884 Михаил Сарафов началник на Статистическото отделение от 1.08.1880 до 27.04.1884 година
1884-1886 Петър Калинков управител (директор) на Статистическото бюро от 1.08.1884 до 27.01.1886 година
1886-1893 Иван Славов директор на Статистическото бюро от 6.02.1886 до 15.12.1893 година
1893-1899 Тодор Иванчов директор на Статистическото бюро от 23.12.1893 до 18.01.1899 година (от 1897 г. - директор на статистиката)
1899 Никола Имаретски управляващ Дирекцията на статистиката от 18.01.1899 до 14.04.1899 година
1899 Райчо Каролев и. д. директор на статистиката от 14.04.1899 до 7.09.1899 година
1899-1903 Васил Дюстабанов директор на статистиката от 7.09.1899 до 22.04.1903 година
1903 Кирил Попов управляващ Дирекцията на статистиката от 23.05.1903 до 2.07.1903 година
1903-1908 Владимир Шишманов и. д. директор на статистиката от 2.07.1903 до 19.07.1908 година
1903-1908 Петър Германов директор на статистиката от 19.07.1903 до 27.01.1908 година
1908-1917 Кирил Попов директор (а след 1910 година главен директор) на статистиката от 28.01.1908 до 6.05.1927 година, през периода от 1.06.1917 до 21.01.1919 година ГСК се управлява от Ненчо Михайлов
1927-1931 Стефан Димитров управляващ Главната дирекция на статистиката от 7.05.1927 до 15.09.1931 година
1931-1933 Ненчо Михайлов управляващ Главната дирекция на статистиката от 15.09.1931 до 9.08.1933 година
1933-1934 Прокопи Киранов главен директор на статистиката от 9.08.1933 до юни 1934 година
1934-1937 Славчо Загоров главен директор на статистиката от юни 1934 до 1937 година
1937-1943 Пенко Въжаров и. д. главен директор на статистиката от 1937 до края на 1943 година
1944 Яни Грудев и. д. главен директор на статистиката от началото на 1944 до 8.09.1944 година
1944-1946 Прокопи Киранов главен директор на статистиката от 9.09.1944 до края на 1946 година
1947-1949 Кирил Лазаров главен директор на статистиката от началото на 1947 до 20.08.1949 година
1949-1950 Кирил Владимиров и. д. главен директор на статистиката от 20.08.1949 до 31.12.1950 година
1951-1952 Слав Георгиев Караславов зам. председател на ДПК и директор на статистиката от 1.01.1951 до 10.06.1952 година
1952-1953 Руси Русев Пенев директор на Главна дирекция на статистиката от 11.06.1952 до 1.02.1953 година
1953-1961 Евгени Матеев главен директор на статистиката, а след това председател на Централното статистическо управление от 2.02.1953 до края на 1961 година
1961-1971 Стефан Станев председател на Централното статистическо управление (след това на Държавното управление за информация) от края на 1961 до юли 1971 година
1971-1976 Дано Балевски началник на Централното статистическо управление при Министерството на информацията и съобщенията от юли 1971 до юни 1976 година
1976-1977 Стефан Станев председател на ЦСУ при Министерски съвет (след това на Комитета по единна система за социална информация) от юни 1976 до ноември 1977 година
1977-1984 Дано Балевски председател на Комитета по ECCИ от ноември 1977 до януари 1984 година
1984-1987 Веселин Никифоров председател на Комитета по ЕССИ от 11.01.1984 до 21.02.1986 година, председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) до 26.01.1987 година
1987-1991 Станой Тасев председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) от 26.01.1987 до 19.07.1991 година
1991-1998 Захари Карамфилов председател на Националния статистически институт (НСИ) от 19.07.1991 до 20.05.1998 година
1998-2007 Александър Хаджийски председател на Националния статистически институт (НСИ) от 20.05.1998 до 27.04.2007 година
2007-2008 Стоян Цветков председател на Националния статистически институт (НСИ) от 27.04.2007 до 25.01.2008 година
2008-2012 Мариана Коцева председател на Националния статистически институт (НСИ) от 25.01.2008 до 21.04.2012 година
2012 Ренета Инджова председател на Националния статистически институт (НСИ) от 21.03.2012 до 25.04.2014 година

| 2014 || Сергей Цветарски || и.д.председател на Националния статистически институт (НСИ) от 25.04.2014 година, а от 11.06.2014 година - председател на Националния статистически институт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. НСС, Сайт на НСИ
  2. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 67-68.

Външни препратки[редактиране | edit source]