Национален статистически институт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Национален статистически институт.
Националният статистически институт на Република България (НСИ) е държавна агенция, пряко подчинена на Министерски съвет, която се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на България. Националния статистически институт е част от Националната статистическа система (заедно с органите на статистиката и Българска народна банка [1]), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз - Евростат.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите институции, извършващи системна статистическа дейност в България, са Статистическата служба към Отдела за вътрешни работи на Временното руско управление (1877-1879) и Статистическото отделение към Министерството на правосъдието (1880-1883). Днешният Национален статистически институт води началото си от създаденото на 7 юли (25 юни стар стил) 1880 година Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите. През 1881 година то е преобразувано в Статистическо бюро, а от 1894 година е подчинено на Министерството на търговията и земеделието. От 1897 година службата се нарича Дирекция на статистиката, а от 1910 година - Главна дирекция на статистиката. От 1946 година е пряко подчинена на Министерския съвет, а от 1948 година - на Държавната планова комисия.[2]. В момента в НСИ работят 1130 човека.
[редактиране] Кратък исторически преглед
| 1880 | Учредяване на Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (21 януари 1880 г.) |
| 1880 | Образуване на Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите (25 юни 1880 г.) Указ № 296 от 28 юни 1880 г. |
| 1880 | Поставяне началото на преброяванията на населението в Княжество България със закон от 13 декември 1880 г. |
| 1881 | Проведено е първото преброяване на населението към 1 януари 1881 г. |
| 1881 | Създаване на българската държавна статистическа институция - Статистическото отделение прераства в самостоятелно статистическо бюро |
| 1896 | Провеждане на първото преброяване на чиновниците |
| 1897 | Закон за Дирекцията на статистиката на Българското Княжество и Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък |
| 1897 | За първи път в България е извършено преброяване на поземлената собственост |
| 1907 | Закон за Главната дирекция на статистиката на Българското царство |
| 1908 | Издаване на списание “Месечни статистически известия” |
| 1909 | Провеждане на първото преброяване в сферата на индустрията |
| 1910 | Издаване на първия “Статистически годишник на Българското царство” |
| 1925 | Провеждане на първото наблюдение на домакинските бюджети |
| 1926 | Осъществяване на първото общостопанско преброява не заедно с това на населението през същата година. За първи път в Европа се използва репрезентативен метод за получаване на бърза сводка на материалите от общото преброяване на земеделските стопанства |
| 1929 | Започва издаването на първото специализирано списание на националната статистическа институция - “Списание на Главната дирекция на статистиката”, което продължава да излиза и сега под името сп. “Статистика” |
| 1934 | Провеждане на земеделска анкета, при която за първи път се използва извадков метод при събиране на данните |
| 1946 | Закон за организирането на статистиката в България - Главната дирекция на статистиката минава към Министерския съвет и за първи път се изгражда мрежа от местни статистически органи |
| 1953 | Създаване на Централно статистическо управление към Министерския съвет като общодържавен орган за ръководство на статистическата дейност в страната |
| 1991 | Закон за статистиката - създава се Националният статистически институт (НСИ) |
| 1993 | Подписване на Съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между НСИ на България и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат) |
| 1999 | Закон за статистиката, разработен в съответствие със законодателството на Европейския съюз |
| 2000 | Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. |
| 2000 | За първи път е разработена и приета от Националния статистически съвет Стратегията за развитие на статистиката до 2006 г. |
| 2000 | Закриване на преговорите по глава 12 “Статистика” от преговорния процес с Европейския съюз |
| 2001 | Провеждане на Глобална оценка на Националната статистическа система от Евростат |
| 2003 | Официално присъединяване на България към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд |
| 2006 | Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки |
| 2007 | Включване на българската статистика в Европейската статистическа система |
| 2007 | Партньорска проверка за прилагане на Кодекса на европейската статистическа практика относно повишаването на качеството на статистическата информация и доверието в статистиката |
| 2008 | Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2008 - 2012 г. |
| 2008 | Изменения и допълнения в Закона за статистиката, които създават условия за функциониране на Националната статистическа система в съответствие с новия Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика |
| 2009 | Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. |
[редактиране] Ръководители
| 1880-1884 | Михаил Сарафов | началник на Статистическото отделение от 1.08.1880 до 27.04.1884 година |
| 1884-1886 | Петър Калинков | управител (директор) на Статистическото бюро от 1.08.1884 до 27.01.1886 година |
| 1886-1893 | Иван Славов | директор на Статистическото бюро от 6.02.1886 до 15.12.1893 година |
| 1893-1899 | Тодор Иванчов | директор на Статистическото бюро от 23.12.1893 до 18.01.1899 година (от 1897 г. - директор на статистиката) |
| 1899 | Никола Имаретски | управляващ Дирекцията на статистиката от 18.01.1899 до 14.04.1899 година |
| 1899 | Райчо Каролев | и. д. директор на статистиката от 14.04.1899 до 7.09.1899 година |
| 1899-1903 | Васил Дюстабанов | директор на статистиката от 7.09.1899 до 22.04.1903 година |
| 1903 | Кирил Попов | управляващ Дирекцията на статистиката от 23.05.1903 до 2.07.1903 година |
| 1903-1908 | Владимир Шишманов | и. д. директор на статистиката от 2.07.1903 до 19.07.1908 година |
| 1903-1908 | Петър Германов | директор на статистиката от 19.07.1903 до 27.01.1908 година |
| 1908-1917 | Кирил Попов | директор (а след 1910 година главен директор) на статистиката от 28.01.1908 до 6.05.1927 година, през периода от 1.06.1917 до 21.01.1919 година ГСК се управлява от Ненчо Михайлов |
| 1927-1931 | Стефан Димитров | управляващ Главната дирекция на статистиката от 7.05.1927 до 15.09.1931 година |
| 1931-1933 | Ненчо Михайлов | управляващ Главната дирекция на статистиката от 15.09.1931 до 9.08.1933 година |
| 1933-1934 | Прокопи Киранов | главен директор на статистиката от 9.08.1933 до юни 1934 година |
| 1934-1937 | Славчо Загоров | главен директор на статистиката от юни 1934 до 1937 година |
| 1937-1943 | Пенко Въжаров | и. д. главен директор на статистиката от 1937 до края на 1943 година |
| 1944 | Яни Грудев | и. д. главен директор на статистиката от началото на 1944 до 8.09.1944 година |
| 1944-1946 | Прокопи Киранов | главен директор на статистиката от 9.09.1944 до края на 1946 година |
| 1947-1949 | Кирил Лазаров | главен директор на статистиката от началото на 1947 до 20.08.1949 година |
| 1949-1950 | Кирил Владимиров | и. д. главен директор на статистиката от 20.08.1949 до 31.12.1950 година |
| 1951-1952 | Слав Георгиев Караславов | зам. председател на ДПК и директор на статистиката от 1.01.1951 до 10.06.1952 година |
| 1952-1953 | Руси Русев Пенев | директор на Главна дирекция на статистиката от 11.06.1952 до 1.02.1953 година |
| 1953-1961 | Евгени Матеев | главен директор на статистиката, а след това председател на Централното статистическо управление от 2.02.1953 до края на 1961 година |
| 1961-1971 | Стефан Станев | председател на Централното статистическо управление (след това на Държавното управление за информация) от края на 1961 до юли 1971 година |
| 1971-1976 | Дано Балевски | началник на Централното статистическо управление при Министерството на информацията и съобщенията от юли 1971 до юни 1976 година |
| 1976-1977 | Стефан Станев | председател на ЦСУ при Министерски съвет (след това на Комитета по единна система за социална информация) от юни 1976 до ноември 1977 година |
| 1977-1984 | Дано Балевски | председател на Комитета по ECCИ от ноември 1977 до януари 1984 година |
| 1984-1087 | Веселин Никифоров | председател на Комитета по ЕССИ от 11.01.1984 до 21.02.1986 година, председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) до 26.01.1987 година |
| 1987-1991 | Станой Тасев | председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) от 26.01.1987 до 19.07.1991 година |
| 1991-1998 | Захари Карамфилов | председател на Националния статистически институт (НСИ) от 19.07.1991 до 20.05.1998 година |
| 1998-2007 | Александър Хаджийски | председател на Националния статистически институт (НСИ) от 20.05.1998 до 27.04.2007 година |
| 2007-2008 | Стоян Цветков | председател на Националния статистически институт (НСИ) от 27.04.2007 до 25.01.2008 година |
| 2008-2012 | Мариана Коцева | председател на Националния статистически институт (НСИ) от 25.01.2008 до 21.04.2012 година |
| 2012 | Ренета Инджова | председател на Националния статистически институт (НСИ) от 21.03.2012 година |
[редактиране] Източници
- ↑ НСС, Сайт на НСИ
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 67-68.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на НСИ
- Център за подпомагане на потребителите на европейска статистическа информация (ESDS Help Desk)
- Дигитална библиотека на НСИ - Публикациите на НСИ достъпни онлайн
