Национален събор на българското народно творчество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национален събор на българското народно творчество
Информация
Място Копривщица, България
Основан1965 г.
Активни годиниОт 1965
ЖанрБългарска народна музика
ОрганизаторМинистерството на културата на България
Община Копривщица
Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“

Националният събор на българското народно творчество е събор на народното творчество, провеждан през около 5 години в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 година насам. Той е насочен към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи, включително лечебни практики), провежда се без участието на професионални изпълнители и е централното и най-значимо събитие в системата на съборите на народното творчество в България. Песента Хубава си, моя горо с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на събора[1]. През 2014 година е взето решение и песента вече е официално обявена за химн на „Бунтовната столица на българското Възраждане“, гр. Копривщица.[2][3] Мото на събора е „България пее в Копривщица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сред успешното провеждане на първите регионални събори на народното творчество в началото на 60-те години, през 1963 година Комитетът за изкуство и култура взема решение за организиране на национален събор, като по предложение на фолклористката Райна Кацарова за негово място е определена Копривщица.[4] Други активни инициатори за провеждането на събора са Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов.[5]

Първият събор е проведен между 12 и 15 август 1965 година с участието на около 4 хиляди изпълнители, представящи се на три естради – по една за певци, инструменталисти и танцьори. На това издание на събора се провежда и Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, преместено впоследствие в Орешак, община Троян. Вторият събор е на 7 – 8 август 1971 година с около 3000 участници, като на него е въведено не жанрово, а регионално разпределение, което се запазва и в следващите издания. На третия събор 7 – 9 август 1976 година също участват около 3000 изпълнители, подбрани в сложна система от предварителни конкурси, в които участват 90 хиляди души.[4]

Четвъртият събор на 7 – 9 август 1981 година се провежда като част от кампанията за 1300-годишнината на българската държава и е по-мащабен от предходните. На 7 сцени се представят над 12 хиляди участници, извън основната програма се провеждат вечерни концерти на професионални музиканти и импровизирани свободни изпълнения. Конкурсната част на събора завършва с отличаване не само на отделни изпълнители, но и на окръзите, като първа награда получават Хасковски и Благоевградски. На петия събор (8 – 10 август 1986) участниците достигат 18 500 души.[6]

Шестият събор е проведен на 9 – 11 август 1991 година, като въпреки икономическата криза, довела до двадесеткратно намаляване на бюджета на събитието, в него се включват над 18 хиляди изпълнители. Седмият събор на 11 – 13 август 1995 година и осмият събор на 11 – 13 август 2000 година представят по около 16 хиляди участници, а деветият (4 – 7 август 2005) – към 18 хиляди.[7]

На 1 декември 2016 г., на единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.[8]

Заради Пандемията от COVID-19:

  • Дванадесетото издание на събора, планирано за 7 – 9 август 2020 година е отложено за 2021 година.
  • Националният съвет по нематериално културно наследство провежда неприсъствено заседание в периода 12 – 22 март 2021 г., на което взема решение за подкрепа на отлагането на XII Национален събор на народното творчество в Копривщица през 2021 г. и неговото провеждане при първа подходяща възможност.[9]

На проведеното дванадесето издание на събора на 5, 6, и 7 август 2022 г., Община Копривщица получава наградата „Златна роза“ за особени заслуги.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011 стр. 122
  2. ↑ Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3
  3. ↑ Общински съвет Копривщица. Решение № 440 /31 октомври 2014 г.
  4. ↑ а б Пейчева 2008, с. 208.
  5. ↑ Rnews.bg. Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на ЮНЕСКО. Посетен на 3 декември 2021
  6. ↑ Пейчева 2008, с. 209.
  7. ↑ Пейчева 2008, с. 209 – 211.
  8. ↑ Bnr.bg Съборът в Копривщица е вписан в регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО Посетен на 3 декември 2021
  9. ↑ Mc.government.bg. Националният съвет по нематериално културно наследство проведе заседание, на което разгледа възможностите за провеждане на събора в Копривщица в ситуацията на пандемия (05 април 2021) Посетен на 16 юли 2021
  10. ↑ Никол, Николова. Националният събор на народното творчество в Копривщица бе тържествено закрит с музикални изпълнения // bta.bg, 7 август 2022. Посетен на 26 януари 2023.
Цитирани източници
  • Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_събор_на_българското_народно_творчество&oldid=12120691“.