Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (чете се „Свети Кирил и Методий“), по-известна като Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (което е наименованието й до юли 2009 г.), намираща се в град София, е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: „Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, „Библиотекознание, библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.
Съдържание |
[редактиране] История
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
[редактиране] Преименуване
С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
[редактиране] Директори
- 1879-1884 : Георги Кирков
- 1884 : Константин Иречек
- 1885 : Петко Славейков
- 1893-1894 : Васил Стоянов
- 1895 : Димитър Маринов
- 1895-1899: Райчо Каролев
- 1903-1908 : Стоян Заимов
- 1909-1911 : Пенчо Славейков
- 1916 : Михаил Тихов
- 1919-1922: Стилиян Чилингиров
- 1922-1923: Станимир Станимиров
- 1923-1928 : Божан Ангелов
- 1928-1934: Велико Йорданов
- 1934-1944: Райчо Райчев
- 1945 : Тодор Боров
- 1949 : Трайчо Костов
- 1990-1991 : Атанас Натев
- 1996-1997 : Вера Ганчева
- 1997-1998 : Кирил Топалов
- 1998 - ... : Боряна Христова
[редактиране] Колекции
- Славяноезични и чуждоезични ръкописи
- Български исторически архив (БИА) съхранява много документи свързани с революционно движение за национално освобождение и други.
- Колекции на Ориенталски отдел
- Старопечатни, редки и ценни книги сред които "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански (1806 г.), "Рибен буквар" от д-р Петър Берон (1824 г.), „Болгарска граматика“ от Неофит Рилски (1835 г.) и много други.
- Справочни издания
[редактиране] Услуги
- ползване на библиотечни материали на библиотеката
- интернет
- справочно-библиографски и информационни услуги
- междубиблиотечно заемане
- ксерокопиране и фотокопиране.