Брукхейвънска национална лаборатория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Брукхейвънската национална лаборатория (на английски: Brookhaven National Laboratory, BNL) или накратко Брукхейвън, е американска национална научна лаборатория, разположена на о. Лонг Айлънд в гр. Брукхейвън, щат Ню Йорк.

Основана е през 1947 г. на мястото на бивша военна база. Принадлежи на Министерството на енергетиката на САЩ. Специализирана е в изследванията по ядрена физика и физика на елементарните частици. Управлява се от Брукхейвънската научно-изследователска асоциация.

В лабораторията работят над 3000 учени, инженери, техници и обслужващ персонал, а пристигащите ежегодно чужди изследователи от цял свят достигат 4000 души. В лабораторията са направени общо 6 открития, удостоени със 7 Нобелови награди за физика.

В Брукхейвън са разположени следните съоръжения: релативистки ускорител на насрещни снопове (колайдер) от тежки йони (RHIC), конструиран за изследвания на кварк-глуонна плазма, Национален източник на синхротронно излъчване (NSLS), два циклотрона, за производство на радиоактивни материали за медицината (пълен списък на научните съоръжения има на [1]). Областите на научни изследвания включват ядрена физика и физика на елементарните частици (физика на високите енергии), молекулярна биология и неразпространението на ядрено оръжие.

През 1974 г. група учени под ръководството на Самюел Тинг открива J/ψ частицата, което доказва съществуването на чаровния кварк (c-кварк), за което получава Нобелова награда за физика за 1976 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брукхейвенская национальная лаборатория“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.