Национално знаме на Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национално знаме на Ислямска Република Иран

Националното знаме на Иран в сегашния му вид е утвърдено като държавен символ на 29 юли 1980 г. и отразява политическите промени настъпили след Иранската Революция от 1979 г. Знамето има правоъгълна форма с три хоризонтално разположени цветни полета: горе — зелено, по средата — бяло и долу — червено. В центъра на платнището е разположен гербът на Иран. Той представлява стилизован надпис Аллах, (на арабски: الله) и символизира ислямската вяра — Няма Господ, освен Аллах (на арабски: لا إله إلاَّ الله). На вътрешните краища на зеленото и червеното поле със стилизована версия на шрифт, използван в Корана, са изписани думите Аллах Акбар ((на арабски: ﷲ اكبر, Господ е велик). Наличието на надписа е причина знамето да има лицева страна. Формата, цветовете и пропорциите на елементите на знамето са описани в националния стандарт на Иран. [1][2]

История[редактиране | edit source]

Знамената и щандартите са важни национални и царски символи на иранците още от древността. За тях нееднократно се споменава в книгата на зороастрийците Авеста.[3][4][5] Според някои изследователи по външен вид те са подобни на римските вексилуми, при които правоъгълното парче плат виси от напречната част на Т–образната дръжка [6]. Гръцкият историк Ксенофонт съобщава за щандарта на Кир Велики, който представлявал дълго копие със закрепен на него златен орел с разперени крила. [7]

В съответствие с древната иранска хералдична традиция знамената често са украсени с изображения на небесни тела и фигури на животни, носещи символично съдържание. Най-известният символ на Иран през последните няколко века е мотивът Лъв и Слънце. Той е основан върху астрономическите наблюдения и астрологическите схеми, според които зодиакалният знак на слънцето се намира в съзвездието Лъв. [8] През 19 век към мотива Лъв и Слънце се добавя ятаган и цялата композиция се комбинира с зелено-бяло-червен трикольор. С малки изменения това знаме е официалния символ на Иран до 1979 г.

Доислямски период[редактиране | edit source]

Бронзов флаг от Шахдад

В Иран, при археологическите разкопки край града Шахдад в юго-източната провинция Керман е открито най-старото в света метално знаме. Находка се датира към 2400 пр.н.е. и представлява квадратна метална плочка с размери около 23.4 на 23.4 см, закрепена върху меден прът с дължина около 109 см. Върхът на пръта е украсен с птица (предположително орел) с разперени криле. Металната плочка се състои от две части — вътрешната по-тънката част и по-дебелата рамка. Рамката има две подвижни куки за закрепване към пръта[9]. Централната част на плочката е изгравирана с разнообразни изображения. Сред тях са образите на лъв и слънце, които нееднократно се срещат през цялата история на Иран.[10]

Най-древният символ на Иран е митичното знаме "Дерафше Кавиани". Легендата за него се разказва в поемата "Шах-наме" на Фирдоуси. Знамето е свързано с въстанието на иранците срещу жестокия владетел Захак, незаконно узурпирал властта. Водачът на въстанието, ковачът Каве, прикрепва кожаната си престилка към върха на копието и с това знаме повежда хората при Ферейдун, законният наследник на царския род Пишдадиди, първата митична династия на Иран [11] Ферейдун украсява това знаме с 4-лъчева звезда, скъпоценни камъни и червени, жълти и виолетови пискюли и го нарича Дерафше Кавиани (Знаме на Каве). Звездата се нарича Ахтаре Кавиани, а нейните лъчи символизират четирите посоки на света. Дерафше Кавиани е знаме и на Кайанидите, втората митична династия на Иран[11].

Ахемениди[редактиране | edit source]

Щандарт на Кир II Велики, Музей на Древен Иран, Техеран

По време на династията на Ахеменидите (648330 пр.н.е.), при управлението на Кир II Велики, щандартът на империята представлява квадратно знаме, разделено на 4 равностранни триъгълника. Всеки два срещуположни триъгълника са еднакво оцветени. На намерените изображения горният и долният триъгълници са ярко червени, а левият и десният виолетови.

При разкопките на Персеполис археолозите откриват щандарт, на който е изобразен ястреб с разперени криле. Понастоящем се смята, че това знаме е официалният флаг на Иран в епохата на царуванията на Кир II Велики и неговите наследници. Този щандарт се съхранява в Музея на Древен Иран в Техеран под № 2436. Изображения на Ахеменидските щандарти за запазени на стенописите в двореца Ападана в Персеполис.

Аршакиди[редактиране | edit source]

Партската династия на Аршакидите (250 пр.н.е.224 н. е.) смята за своите корени митичните авестийски царе и свързва рода си с ахеменидския цар Артаксеркс II [12]. Предполага се, че техният императорски щандарт е Дерафше Кавиани.[13] Той представлява кожано платно с изображение на 4-лъчева звезда. На върха на носещото го копие е закрепена фигура на златен орел, хванал в лапите си по едно златно кълбо. Тази фигура се разглежда като препратка към Ахеменидския щандарт.[14][15]

Освен императорския щандарт Аршакидите използват копринени военни знамена с изображения на дракони.[16]

Сасаниди[редактиране | edit source]

Сасанидската династия (224650) първоначално свързва родословното си дърво с ахеменидските царе, но по-късните сасанидски царе продължават своята генеалогия дълбоко в минало, до митичната авестийска династия на Кайанидите.[12] Националното знаме на иранците през тази епоха е Дерафше Кавиани, богато украсено със скъпоценни камъни и цветни пискюли. След загуба на сасанидската армия във войната срещу араби знамето попада в ръцете на победителите. Според хрониките халифът Омар сваля от него скъпоценностите и го изгаря.[14][13]

Дерафше Кавиани е символ на националото самосъзнание на иранците. Затова основателят на сафаридската династия (8611003) Якуб ибн Лейс ас-Саффар в стремежа си да се представи за потомък на персийските царе и да възстанови предишната слава на империята провъзгласява:"С мен е Дерафше Кавиани, чрез него се надявам да управлявам народите".[17] Не са намерени данни за възстановяването на Дерафше Кавиани, но изображението на 4-лъчевата звезда върху иранските знамена продължава да се използва до навлизането на символа Лъв и Слънце.

Ислямски период[редактиране | edit source]

Ислямизацията на Иран по време на арабското управление води до премахване на традиционните символи, тъй като новата религия възприема ги като езически.

Газневиди[редактиране | edit source]

При Газневидите (9631187) знамената са със символи върху тях. При бележитият владетел Махмуд Газневи (9981030) се използва черно знаме с изображение на пълна златна луна. Към епохата на Газневидите се отнася използването и на друго знаме — с изображение на сребърен полумесец и паун на зелен фон. [18]

Сефевиди[редактиране | edit source]

При династията на Сефевидите (15011722/1736) се въвеждат последователно три знамена, всички зелени, но с различни символи. Знамето на първия сефевидски цар Исмаил I съдържа изображението на пълна златна луна. През 1524 г. Тахмасп I замества луната с образите на овен и слънце. Овенът се избира, тъй като Тахмасп I е роден през месец Фарвардин, чийто зодиакален символ е Овен. През 1576 г. при Исмаил II върху знамето със златни нишки са избродирани образите на Лъв и Слънце. Това е първата поява на известната емблема, станала най-популярния символ на Иран. В този вид знамето съществува до края на епохата на Сефевидите.

При Сефевидите емблемата Лъв и Слънце се основава върху легендите от Шахнаме, притчите за пророците и другите ислямски източници. Според тях царят (шахът) има две роли — на владетел и на духовна личност. Ролята на владетел е препратка към иранските царе, и по-специално към основателя на древна Персия, митичния цар Джамшид. Джамшид се олицетворява със слънце. Ролята на духовна личност внушава връзка с първия шиитски имам Али. Неговото име се придружава с епитета "Лъвът на Господа" и Али съответно се асоциира с лъв. Според Сефевидите връзката между Лъва и Слънцето, обединени в космическа (астрологическа) група, проектира това единство върху земните цар и имам. По този начин Лъвът и Слънцето символизират двата стълба на обществото — държавата и религията. Предполага се, че съществуват допълнителни основания за използване на слънце като символ. Едното е текстът на Шахнаме, където се срещат изразите "Слънцето на Иран" и "Луната на Туранците". По време на Сефевидите луната (полумесец) е държавен символ на Османската империя, затова иранската династия се идентифицира с алтернативния образ на слънцето. Слънцето има и друго важно значение в света на Сефевидите — времето се отчита по слънчев календар, за разлика от ислямския лунен календар.

Афшариди[редактиране | edit source]

Династичните щандарти на Афшариди (17361802) са многоцветни, с триъгълна форма и без допълнителни символи. Надир Шах има личен щандарт с емблемата Лъв и Слънце.[19]. Надир Шах избягва използването на зеления цвят, тъй като той се асоциира със шиитския ислям и династията на Сефевидите.[17] По време на военно-морските кампании неговото адмиралско знаме е правоъгълно с червена персийска сабя на бял фон [20]

Зенди[редактиране | edit source]

Държавното знаме при династията на Зенди (17501794) представлява бял тригълник със зелени ръбове и златна емблема на Лъв и Слънце в центъра.[19]

Знаме на Зенди

Каджари[редактиране | edit source]

Управлението на Каджарската династия (17811925) има два периода: до и след Иранската Конституционна Революция през 1906, която ограничава нейната власт, въвеждайки системата на Конституционна монархия.

Знаме на Мохамед Хан Каджар
Абсолютна монархия[редактиране | edit source]

При управление на Каджарите се използват много знамена, всички с правоъгълна форма. По време на Мохамед Хан Каджар (17941797) знамето е червено с емблемата Лъв и Слънце, включена в централен светъл кръг.

При Фат Али Хан (17971834) се използват няколко версии на знаме, пригодени за различни обстоятелства: военно знаме, мирно знаме, знаме за дипломатически цели. Те всички носят емблемата Лъв и Слънце, но имат различни варианти, отнасящи се до позициите на лъва: лъв, застанал пред слънце; легнал лъв, лъв с меч и др.

При Мохамед Шах Каджар (18341848) Знамето е бяло, а лъвът на емблемата е застанал пред слънцето и носи меч. [17]

При Насир ал-Дин Шах Каджар (18481896) официалното държавно знаме е бяло, три от неговите кантове са оцветени в зелено, по средата е емблемата Лъв и Слънце. Военно-морското знаме е с емблемата и с кантове, оцветени в червено и зелено. Гражданското знаме е със същите с кантове, но без емблемата.

Конституционна монархия[редактиране | edit source]

Иранският трикольор в съвременния му вид се появява след Иранската Конституционна Революция. В Петата поправка към Конституцията от 7 декември 1907 г. той се описва с три цвята — зелен, бял, червен — с емблемата Лъв и Слънце в центъра. Подробностите за размерите, положението и размерите на лъва, меча, слънцето, включително изгъвката на опашката на лъва се уточняват с указ от 4 септември 1910 г. Съотношението на ширината към дължината на знамето е 1:3. По това време се използват 3 вида знамената: държавно, национално и военно-морско. Държавното знаме е трикольорът с емблемата по средата. Националното знаме, което се използва за граждански цели е трикольорът без емблемата. Военно-морското знаме е подобно на държавното, но емблемата е обрамчена със венец, който допълнително е украсен с корона. Цветове на знамената са бледи, а червеното е по-близко до розовото.

Съвременен Иран[редактиране | edit source]

Пахлави[редактиране | edit source]

Династията на Пахлави (19251979) през 1933 внася няколко промени в знамето: цветове на трикольора стават наситени, короната на Каджарите се заменя с короната на Пехлеви, премахват се човешките черти на слънцето. През 1964 г. съотношението ширина:дължина се променя на 4:7, така че емблемата се побира изцяло в бялото поле на знамето.

Ислямска Република[редактиране | edit source]

След Ислямската Революция през 1979 г. трикольорът се запазва, но емблемата се заменя с новия герб на Иран. Новата емблема представлява стилизован надпис "Аллах" във форма на лале. По долния край на зеленото поле и горния край на червеното поле се изписани 11 пъти думите "Аллах Акбар". Самото изписване на 22 израза - 2х11 - е препратка към датата на Ислямската Революция, която се е състояла на 22-ия ден на единадесетия месец Бахман по иранския календар. Зеленият цвят символизира Ислям, белият символизира мир, червеният е цветът на мъжеството и мъченичеството. [21]

Иран е теократична държава от 1980 г. и има няколко дни в календара, когато в страната официално се отбелязва траур по ислямските мъченици. Правителственият указ от 18 юли 2007 забранява в знак на траур националното знаме да се спуска наполовина, тъй като това би било неуважение към думата Аллах, изписанa върху него.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ISIRI 1 1-ва редакция, (на перс.) Посетен на 21 Март 2013
  2. ISIRI 1 / IRANIAN ISLAMIC REPUBLIC FLAG, 1371 3-то издание, Март 1993 (на перс.) Посетен на 21 Март 2013.
  3. Вендидад, 1.7
  4. Ясна, 10.14
  5. Ясна, 57.25; Ящи 1.11, 4.3, 8.56
  6. Литвинский Б. А. (ред.), Ранов В. А. История таджикского народа. Т. 1 — Древнейшая и древняя история. АН РТ, Душанбе, 1998. стр. 227
  7. Ксенофонт, Анабасис. Кинга I, Глава X
  8. H. Kindermann "Al-Asad" Encyclopedia of Islam, Vol.1, p. 681
  9. Archaeology Archive, A publication of the Archaeological Institute of America
  10. Smith/Neubecker: Wappen und Flaggen aller Nationen, München 1981, ISBN 3-87045-183-1
  11. а б Zoroastrian legends
  12. а б Луконин В. Г. Парфянская и сасанидская администрация // Древний и раннесредневековый Иран. М.: «Наука», 1987. 295 стр. — стр. 116
  13. а б Encyclopedia Iranica, Derafs-e-Kavian
  14. а б Kaveh Farrokh, Angus McBride. Sassanian Elite Cavalry AD 224—642. 1st Edition. Osprey Publishing, 2005. 64 p. — p. 21 ISBN 1-84176-713-1, ISBN 978-1-84176-713-0
  15. Shahbazi A. Sh. Parthian Army
  16. Sh.Shahbazi-Derafsh
  17. а б в Flags, Encyclopedia Iranica
  18. flagspot.net Посетен на 26 март 2013.
  19. а б The Lion and Sun Motif of Iran: A brief Analysis. // Посетен на 12 November 2010.
  20. Nādir Shāh's Campaigns in 'Omān, 1737-1744 By Laurence Lockhart, Bulletin of the School of Oriental Studies, University of London,Vol. 8, No. 1 (1935), pp. 157-171
  21. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/flags/flagtemplate_ir.html

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]