На брега

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
На брега
On the Beach
Режисьор Стенли Крамър
Сценарий Джон Пакстън
В ролите Грегъри Пек
Ава Гарднър
Фред Астер
Антъни Пъркинс
Музика Ернест Голд
Оператор Джузепе Ротуно
Монтаж Фредерик Кнудтсон
Разпространител Стенли Крамър Продакшънс
Жанр драма
фантастика
Премиера 17 декември 1959
Времетраене 134 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Цветност черно-бял
Бюджет $ 2 900 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

"На брега" (на английски: On the Beach) е американски постапокалиптичен фантастичен филм от 1959 година на режисьора Стенли Крамър по романа на Невил Шут с участието на Грегъри Пек, Ава Гарднър, Фред Астер и Антъни Пъркинс.

Филмът описва агонията на човечеството след размяната на ядрени удари в северното полукълбо и трагичните съдби на последните хора в Австралия като завършва с оптимистичният лозунг "Все още има време, братя".

Премиерата на филма през 1959 година се осъществява едновременно във всички световни столици, включително и Москва.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1964 година. В месеците, последвали края на Трета световна война, конфликт довел до опостушаването на Северното полукълбо от замърсената с атомни отлагания атмосфера, избивайки всичко живо там. Бавно въздушните течения понасят отлаганията на юг към единствените останали годни за живеене райони в Южното полукълбо.

В Австралия оцелелите засичат неразбираем Морзов сигнал, идващ от западното крайбрежие на Съединените щати. На последната американска атомна подводница, под командването на Австралийските кралски военоморски сили, е заповядано да отплава на север към САЩ, за да се опита да осъществи контакт с подателя на сигнала. Командир на подводницата е капитан Дуайт Тауърс (Грегъри Пек), на който му се налага да изостави новата си приятелка, алкохоличката Мойра Дейвидсън (Ава Гарднър).

Австралийското правителство организира снабдяването на гражданите със самоубийствени хапчета и инжекции, така че те да могат да доведат нещата по-бързо до своя край, преди да се появи агонията и страданията, причинени от Лъчевата болест. Австралийският морски офицер Питър Холмс (Антъни Пъркинс) и съпругата му Мери (Дона Андерсън), която отказва да приеме предстоящото бедствие, имат бебе-дъщеричка. Призован да пътува с американската подводница в продължение на няколко седмици, Питър се опитва да обясни на Мери как да направи евтаназия на бебето и след това да се самоубие, в случай, че той не се прибрал преди да е настъпил края. Мери реагира много емоционално на переспективата да убие детето и себе си.

Според една от научните теории, радиационните нива в близост до Северния ледовит океан е възможно да са по ниски в сравнение с тези, измерени в средата на Северното полукълбо, което означава, че радиацията може да се разпръсне преди да достигне Южното полукълбо. Проверяването на тази теория е възложено на екипажа на подводницата паралелно с основната им мисия. След като плават до Пойнт Бароу, Аляска, те установяват, че напротив, радиационните нива се засилват.

В близост до Сан Диего, офицера по комуникациите, екипиран в противорадиационен костюм и кислородна маска е изпратен на брега, за да проучи електроцентралата. Той открива, че източник на тайнствения сигнал се явява една наклонена бутилка от Кока-Кола, която е превързана през гърлото с корда, завързана за отворения прозорец. Окенския бриз отваря и затваря прозореца, от което бутилката се мести и удря в околните метални флакони, като по този начин се превръща в предавател. Използвайки Морзовия код, офицерът изпраща съобщение, в което обяснява ситуацията и след това се връща на подводницата.

Подводницата и нейния екипаж се завръщат в Австралия и се опитват да се насладят на всички удоволствия преди да е настъпил края. Ученият Джулиън Осбърн (Фред Астер) печели Гран При на Австралия, в което много от състезателите, нямайки какво да губят, загиват при различни инциденти. Дуайт и Мойра се отправят на риболовно пътешествие за уикенда. Двамата се настаняват в курорт и прекарват една романтична нощ в стаята си под грохота на надигаща се буря. Завръщайки се в Мелбърн, Тауърс научава, че един от екипажа е развил Лъчева болест. Смъртоносната радиация е пристигнала в града.

Осбърн се самоубива в затворения си гараж, задушавайки се от газовете, отработвани от запаления двигател на автомобила си. Други прибягват до смъртоносните хапчета. Мери Холмс става емоционално неуравновесена и се налага да бъде упоена. Идвайки на себе си, тя разбира, че е дошло времето заедно с Питър и бебето да приемат фаталното лекарство.

Дуайт иска да остане с Мойра, но членовете на екипажа настояват да отплуват към Америка и да умрат у дома си. Тауърс избира дълга пред любовта си и повежда екипа си за тяхното последно плаване към радиоактивните руини на САЩ. Мойра гледа как подводницата се отдалечава от бреговете на Австралия, отправила се на финалното си пътуване към дома. Улиците на Мелбърн опустяват.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Снимките на филма протичат от средата на януари до края на март, 1959 година в Австралия. Сцените на брега са заснети на плажовете в Коуи на остров Филип. Една част от филма е снимана в Беруик, а друга във Франкстън, и двете- предградия на Мелбърн. Бюджета на лентата е бил $ 2 900 000.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Awards for On the Beach. // IMDb. Посетен на 2015-2-21.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „On the Beach (1959 film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.