Неаполитански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неаполитански език
nnapulitano
Страна Италия
Регион Кампания (Неапол), Базиликата, Абруцо, Молизе
Брой говорещи 7 047 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западни
....-Итало-далматински
.....→Неаполитански
Официално положение
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-2 nap
ISO 639-3 NAP

Неаполитанският език е романски език, говорен в Неапол в Италия и в околностите. През 1976 г. хората, говорещи неаполитански като майчин език, наброяват 7 047 399. Езикът няма статут на официален и не се изучава в училище. Обикновено се смята за непрестижен език.

Класификация[редактиране | edit source]

Неаполитанският език се смята за итало-далматински език. Както всички говори на Апенинския полуостров произлиза от разговорния латински език. Тъй като Неапол е предимно гръкоезичен до 8 век, то със сигурност се наблюдава и гръцко влияние, макар че то не е достатъчно проучено.

Книжовният италиански и неаполитанският са взаимно разбираеми, но съществуват известни разлики. Най-важните от тях са описани по-долу.

Фоентични особености[редактиране | edit source]

  • Ротацизъм на /d/ в началото на думата или между гласни: roje (две), ruje (два) вместо due; veré (гледам) вместо vedere, Maronna вместо Madonna. Ротацизмът не винаги се отбелязва в писмената реч.
  • Произношение на /nd/ като /nn/: munno (свят), итал. mondo, quanno (кога), итал. quando.
  • Произношение на /mb/ като /mm/: tammuro (барабан), итал. tamburo.

Граматични особености[редактиране | edit source]

  • Поради изпадането на крайната гласна много съществителни имена имат еднакво произношение в единствено и множествено число. Различават се според определителния член или синтаксиса, или чрез глаголната форма. Други съществителни имена имат различна форма за множествено число, при която се променя гласната под ударение, например ò cartone (кутия) - è cartune(кутии).
  • По същия начин се образува мъжки и женски род на прилагателните имена: rossa (червена) - russo (червен).
  • Съществуват форми за среден род, какъвто в италиански отсъства, например, o' niro (негър) - o' nniro (черно).
  • Притежателните местоимения понякога се сливат със съществителното име: fràtemo (брат ми), sòreta (сестра ти), но 'o sole mio (слънце мое), a' sora soja (сестра му/й).
  • Макар че в романските езици не е позволено да се използва неопределителен член пред притежателно местоимение, в неаполитанския съществуват форми като ń'ammico a mme (сравни френски un ami à moi - един мой приятел).
  • За разлика от италиански език, съответствието на спомагателния глагол avere (avé) се изпозва вместо essere при образуване на сложни времена на възвратни глаголи или глаголи за движение: aggio juto, aggio venuto.
  • По подобие на испански език за указване на притежание се използва само глаголът tènere или tené, вместо avere.
  • Прякото допълнение, отнасящо се до лица, се образува като непряко с помощта на предлога а: aggio visto a Pascale (видях Паскале), но aggio visto 'nu chiuovo (видях пирон).
  • Вместо глагол dovere се използва изразът avere da (имам да), например aggia fà (имам да правя), .
  • По същия начин се образува и бъдеще време: adda venì (ще дойде).

Речник[редактиране | edit source]

Речниковият състав отразява историята на Неапол. Има много заемки от испански език, както и от английски и арабски.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]