Небна съгласна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Небните съгласни (палатални консонанти) представляват съгласни звукове, чието учленение се извършва като средната част на езика се доближи или допре до твърдото предно небце (лат.: palatum). При тези съгласни дейният учленител е езикът, а неподвижният — твърдото небце.
Съгласните звукове, образувани посредством доближаване завития крайчец на езика назад до твърдото небце, се наричат ретрорефлексни.
Небните съгласни, разпознаваеми от Международната фонетична азбука:
- /c/ – беззвучна небна прерадна съгласна;
- /ɟ/ – звучна небна преградна съгласна;
- /cʼ/ – небна преградна изтласкваща съгласна;
- /ʄ/ – звучна небна имплозивна съгласна;
- /c͡ç/ – беззвучна небна преградно-проходна съгласна;
- /ɟ͡ʝ/ – звучна небна преградно-проходна съгласна;
- /ç/ – беззвучна небна проходна съгласна;
- /ʝ/ – звучна небна проходна съгласна;
- /j/ – небна апроксимантна съгласна;
- /ɲ/ – звучна небна носова съгласна;
- /ʎ/ – небна странична апроксимантна съгласна;
- /ʎ̥/ – беззвучна небна странична проходна съгласна;
- /cʎ̥ʼ/ – небна странична преградно-проходна изтласкваща съгласна;
- /ʎ̯/ – звучна небна странична едноударна съгласна;
- /ǂ/ – небна щракаща съгласна.
Вижте също [редактиране]
- Място на учленение на съгласните
- Начин на учленение на съгласните
- Относително учленение на звуковете
Използвани източници [редактиране]
- Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.