Невролингвистично програмиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Невролигвистичното програмиране (НЛП) е подход за общуване, личностно развитие и психотерапия създаден през 70-те години на 20-ти век. Заглавието се отнася за предполагаема връзка между неврологичните процеси ("невро"), езика ("лингвистично"), и поведенческите модели, които са изучени чрез преживяване ("програмиране") и могат да бъдат организирани за постигането на специфични цели в живота.[1][2]

Основателите на НЛП, които са Ричард Бандлър и Джон Гриндер казват, че НЛП е в състояние да се справи с проблеми като фобии, депресия, разстройство,поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в обучението. Тяхната заявена цел е в "намирането на начини да се помогне хората да имат по-добър, по-пълен и по-богат живот." [3]Бандлер и Гриндер твърдят, че ако може да се моделират ефективните модели на поведение на изключителните хора, тогава тези модели могат да бъдат придобити от други лица. НЛП е приета от частни терапевти, включително хипнотерапевти и при управление на работни срещи и семинари, и е предлагана на бизнеса и правителството.[4][5]

Невролингвистичното програмиране (или НЛП) е модел за междуличностно общуване и подход използван в Психотерапията, създаден от Ричард Бендлър и лингвистът Джон Гриндър през 1970 г. Начинанието се основава на изучаване на езика, общуването и по-специално личностните промени, главно чрез моделиране на трима психотерапевти, доказали се като успели в професията си: Фритц Перлс, Виргиния Сатир, и Милтън Ериксон. Бандлър и Гриндер претендират, че са открили и създали модел, който описва основните черти в поведението и общуването отличаващи тримата професионалисти, подложени на наблюдение от колегите им, които не постигат техните резултати. Според някой, NLP все още е само съвкупност от техники и стратегии за подобряване на комуникацията и личното влияние, отколкото единен модел или теория. НЛП също може да бъде описано като прагматично прилагане на техники за хипноза и вкарване в транс. Бендлър и Гриндър са изследвали множество хипнотисти, преди да систематизират своите теории за навлизането в транса на субекта, преди променянето му.

История на НЛП[редактиране | edit source]

Възниква в началото на седемдесетте (1970). За основатели се считат Джон Гриндър и Ричард Бендлър. Двамата не възнамеряват да създават нова школа, просто искат да определят шаблоните и последователносттите използвани от водещи психолози и да ги класифицират. Те не се интересуват от теориите, създават успешни модели за терапия, които действат на практика, и които човек може да научи. Започвайки с тези първоначални модели, НЛП започва да се развива в две взаимодопълващи се направления:

  • като процес за откриване на "умение" в различни човешки дейности.
  • като ефективен метод на мислене и комуникация, използван от водещите личности.

През 1976 Гриндър и Бендлър кръщават своите изследвания невролингвистично програмиране.

НЛП произлиза от времето когато Ричард Бандлър, студент в Университета на Калифорния, Санта Крус, слушал и изваждал части от записи на терапевтични сесии на късния Гещалт терапевт Фриц Пърлс. Бандлър повярвал, че е разпознал определена дума и структура на изречение, които подпомагали терапевтичните предположения на Пърлс.Бандлър отишъл с тази идея при един от преподавателите си в университета Джон Гриндер, лингвист. Заедно те изучавали записите на Пърлс, както и наблюдавали друг терапевт Вирджиния Сатир, за да достигнат до така наречения мета модел, модел за събиране на информация и предизвикване на езика на клиента и подсъзнателното мислене.

Мета моделът е представен през 1975 г в два тома "Структурата на магията I: книга за езика и терапията и Структура на магията II: книга за комуникацията и промяната. В тези книги те описват вярването си, че терапевтичната магия, която случвали Пърлс и Сатир, от най-добрите представители във всяка сложна човешка дейност, има структура, която може да бъде научена от другите, ако им се дадат подходящите модели. Те вярвали, че в поведението на Пърлс и Сатир се долавяло умението да предизвикаш изкривяването, генерализацията и изтриването в езика на клиента си. Например:

Клиент: "Чувствам се ужасно."

Терапевт: "За какво точно се 'чувстваш ужасно'?"
Клиент: "... за представянето ми вчера."
Терапевт: "Какво представяне, точно?"

Клиент: "..."

Лингвистичните аспекти са базирани на предишна работа на Гриндер, която ползвала трансформационната граматика на Ноам Чомски. Като предизвикваш лингвистичните изкривявания, уточнявайки генерализациите, прихващайки изтритата информация от съобщеното от клиента, повърхностната структура, би трябвало да даде по пълна картина за това какво се случва в дълбочина и това да има терапевтична полза.[21] Те взаимствали идеи от Грегори Бейтсън и Алфред Корзибски, особено за човешкото моделиране и свързването на идеите с тяхното изразяване, "картата не е територията". Сатир и Бейтсън се съгласили да напишат предговори към първата книга на Бандлър и Гриндер. Бейтсън също представил двамата на Милтън Ериксън, който станал третият им модел. Ериксон е написал предговора към двутомната поредица от книги, базирани на наблюденията им върху работата на Ериксон с клиенти, Модели на хипнотичните техники на Милтън Х. Ериксон, том I & II.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tosey, P. & Mathison, J., (2006) "Introducing Neuro-Linguistic Programming Centre for Management Learning & Development, School of Management, University of Surrey.
  2. Dilts, R., Grinder, J., Delozier, J., and Bandler, R.. Neuro-Linguistic Programming: Volume I: The Study of the Structure of Subjective Experience. Cupertino, CA: Meta Publications, 1980. ISBN 0-916990-07-9. с. 2.
  3. In a seminar about NLP and hypnosis, Bandler & Grinder (1981, p. 166) claimed that a single session of NLP combined with hypnosis could eliminate certain eyesight problems such as myopia or cure a common cold (op.cit., p. 174)...(Also, op.cit., p. 169) Bandler and Grinder make the claim that by combining NLP methods with hypnotic regression, a person was not only effectively cured of a problem, but also rendered amnesic for the fact that they had the problem in the first place. Thus, after a session of therapy, a smoker denied that they smoked before, even when their family and friends insisted otherwise, and they are unable to account for such evidence as nicotine stains. – Grinder, John.; Richard Bandler; Connirae Andreas (ed.) (1981). Trance-Formations: Neuro-Linguistic Programming and the Structure of Hypnosis. Moab, UT: Real People Press. ISBN 0-911226-23-0.
  4. Bergen Von. Selected alternative training techniques in HRD. // Human Resource Development Quarterly 8 (4). 1997. DOI:10.1002/hrdq.3920080403. с. 281–294.
  5. Ashley Dowlen. NLP – help or hype? Investigating the uses of neuro-linguistic programming in management learning. // Career Development International 1 (1). 1996. DOI:10.1108/13620439610111408. с. 27–34.
  • NLP, английска уикипедия (10 June 2008)

Външни препратки[редактиране | edit source]