Невронаука и сексуална ориентация

Сексуална ориентация

Сексуални ориентации

Асексуалност Бисексуалност Хетеросексуалност Хомосексуалност

Алтернативни понятия

Куиър Не-хетеросексуален Пансексуалност

Допълнителни понятия

Андрофилия и гинофилия Полисексуалност Интерсексуалност

Изследвания

Скала на Кинси Скала на Клайн Скала на Стормс ЛГБТ психология Куиър изследвания Сексология

Свързани теми

Биология на сексуалната ориентация Избор и сексуална ориентация Демография на сексуалната ориентация Хомосексуалност при животните

Категория:Сексуална ориентация

Понятието сексуална ориентация (още — полова ориентация) се отнася до трайните модели на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към мъже, към жени или и към двата пола. Решаващите фактори и механизми за развитие на дадена сексуална ориентация у човека остават неизяснени напълно. Съществуват множество хипотези за причините човек да има определена сексуална ориентация, много от които са спекулативни и противоречиви. Напредъкът в невронауките обаче обяснява и илюстрира характеристики, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност. Различни изследвания имат за предмет структурните и функционални невронални и/или когнитивни корелати на сексуалната ориентация, както и теориите за развитието ѝ при хората.

Невробиология на развитието

История

Още в края на 19. век британският лекар Хенри Хейвлък Елис пише монография върху хомосексуалността, озаглавена „Сексуалната инверсия“ (Sexual inversion). В нея той преосмисля това състояние не като проява на социално девиантно, криминално поведение, а като биологична аномалия, сравнима с далтонизма, която е извън свободния избор на човека и е непроменяема. Според него съществуват някакви генетични, конституционални и биологични фактори, които водят до „модификация на организма [така че] той да стане по-податлив и склонен от нормалния или обикновения организъм да изпитва сексуално привличане към същия пол“.

В началото на 20. век германският лекар-сексолог Магнус Хиршфелд пръв изказва хипотезата за съществуването на нервни центрове в мозъка, отговорни за привличането към мъже и жени. Той предполага, че в ембрионалното си развитие всички хора притежават два такива центъра, но в последствие единият от тях се разраства и започва да доминира над другия, който пък регресира. Така според Хиршфелд се формира влечението към мъже и жени. Нещо повече — той вярвал, че „половите хормони“ (разбирани по онова време в много рудиментарен вид) и „генетични предразположения“ оформят процеса на развитие на влеченията.

С откриването на жлезите с вътрешна секреция, тяхната функция, както и различните хормони, на хомосексуалността започва да се гледа като на симптом на хормонален дисбаланс. В изследванията си върху човешката сексуалност Алфред Кинси доразвива хипотезата, като изказва мнението, че конституционални (физиологични) фактори играят роля в развитието на хомосексуалността, поради което тя е ранно установен, фиксиран, неподлежащ на модификация поведенчески модел, който става манифестен поради специфичен ранен опит.

Пренатален андрогенен модел

Почти всички случаи на полов диморфизъм в мозъчните структури и поведението на гръбначните се дължат основно на гонадните стероидни андрогени. Един от механизмите, за които се смята, че лежат в основата на формирането на сексуалната ориентация, e именно мозъчната организация под влиянието на андрогените в пренаталния (преди раждането, т.е. в утробата) период.

Теорията за мозъчната организация в днешния си вид е формулирана от Чарлс Финикс, Уилям К. Йънг, Робърт Гой и Арнолд Герал през 1959 г. в тяхно изследване върху гвинейски прасета. Според теорията, щом се случи диференциацията на половите органи на мъжки или женски, следва диференциацията на мозъка, основно под влиянието на половите хормони върху развиващите се мозъчни клетки. Промените в мозъчните структури в резултат на това влияние, както и на поведенията, които тези структури обслужват, се наричат организационен ефект, тъй като са перманентни. Пак чрез хормоните, мозъчните зони, формирани в майчината утроба, по-късно се активират през пубертета.

Влиянието на стероидните хормони върху централната нервна система (ЦНС) се осъществява чрез вътреклетъчни рецептори, активиращи генна транскрипция. Тя води до промяна на броя на рецепторите за молекули на самите хормони и промяна на синтеза на медиаторните молекули. Доколкото синтезът на медиаторите и скоростта на разграждането им се определят от ензими, които са белтъчни молекули, активността на генната транскрипция под влиянието на стероидните хормони става регулаторна. Това е, което прави невростероидите организиращи фактори за невронните мрежи.

Тази парадигма на половата диференциация на мозъка доминира възгледите за церебралния диморфизъм през последните десетилетия. Изследването на Финикс и колеги поставя началото на нова ера в разбирането на половата диференциация на поведението и води до хиляди изследвания сред множество животински видове, показващи, че хормоналната дистрибуция в периода на ранното развитие влияе върху половата диференциация на поведението и на репродуктивната анатомия и функциониране.

В изследването си Финикс и колеги подлагат женски и мъжки прасета на изкуствена аномалия в нивата на тестостерон по време на развитието им в майчината утроба. Установяват, че женските прасета, изложени на по-високи нива на тестостерон в пренаталното си развитие, проявяват много по-голяма тенденция да възкачват други прасета в зряла възраст (копулативна поза, характерна за мъжките), и много по-рядко проявяват лордоза (характерна за женските по време на полов акт, тъй като улеснява коитуса), когато биват възкачвани. Противоположното поведение се наблюдава у мъжки, лишавани от обичайните нива на тестостерон в пренаталния период — те по-често проявяват характерно женско, рецептивно сексуално поведение с лордоза, и по-рядко характерно мъжко, пенетративно сексуално поведение, възкачвайки женски.

Смята се, че различията в мозъчните структури, предизвикани от организационните ефекти на андрогените в пренаталния период, са главна причина за половите различия в широк спектър от поведения, като половата роля (поведение на мъж или на жена в обществото), половата идентичност (чувството за принадлежност към единия или към другия пол), сексуалната ориентация, както и половите различия в когницията, агресивното поведение и организацията на езика. Доколкото половата диференциация на гениталиите се случва много по-рано по време на бременността (първите два месеца), а половата диференциация на мозъка започва едва през втората й половина, тези два процеса могат да бъдат повлияни независимо един от друг, което е възможен механизъм за формиране на транссексуалност, т.е. хора с един телесен пол, но друг психичен пол.

Няма доказателства, че обкръжаващата социална среда или ефекти от заучаване са отговорни за развитието на нетипична сексуална ориентация (бисексуалност, хомосексуалност).

В същото време теорията за мозъчната организация като полово диференцирана е обект на критични оценки.

Поведенческите ефекти на пренаталните хормони не могат да се изследват експериментално при хора по етични съображения. Поради това, за да проверят връзката на пренаталните хормони със сексуалната ориентация в зряла възраст, учените изследват различни анатомични и функционални „маркери“, които могат да бъдат показателни за степента, в която даден индивид е бил изложен на андрогени по време на развитието си в утробата. Сравняването на тези маркери при нехетеросексуални и хетеросексуални хора може да очертае различни тенденции в пренаталното развитие на двете групи.

Съотношение между втори и четвърти пръст на ръката (П2:П4)

Един от анатомичните белези, сочещи особени нива на андрогените в пренаталното развитие на индивида, е дължината на пръстите и по-точно съотношението между дължините им. Изглежда, че най-информативен в това отношение е показалецът (П2), чието съотношение спрямо другите пръсти е по-малко при мъжете, отколкото при жените. Обичайният начин за измерване е разделянето на дължината на показалеца (П2) на дължината на безименния (П4). Така цифрата от делението П2:П4 средно взето е по-малка при мъжете, в сравнение с жените. Освен това тази тенденция се проявява предимно в дясната ръка. Това полово различие съществува още пренатално, но става визуално забележимо през първите години от постнаталния (след раждането) живот.

За първи път съотношението П2:П4 е предложено като маркер за пренаталните хормони през 1998 г. от британските биолози Джон Манинг, Даян Скът, Дж. Уилсън и Дейвид Айуан Луис-Джоунс. От тогава до 2006 г. има над 100 публикувани доклади от научни изследвания на тази тема.

Няколко вида доказателства сочат това, че съотношението П2:П4 се повлиява от пренаталните андрогени, което означава, че ако пренаталната хипотеза е вярна, хомосексуалните и хетеросексуалните хора трябва да се различават в това съотношение. Сред тях е наблюдението, че пациенти, изложени на високи андрогенни нива пренатално (като пациентите с конгенитална адренална хиперплазия) са с по-ниско съотношение П2:П4. Друг пример пък са лицата с XY хромозома, които имат синдром на андрогенна резистентност поради нефункционален ген, водещ до малфункция на андрогенните рецептори. Поради тази малфункция по време на зародишното си развитие те са изложени на по-ниски количества тестостерон дори от жените. Произведеният в техните тестиси тестостерон няма ефект върху тъканите, към които нормално е насочено неговото въздействие. При раждането си тези индивиди са с женски гениталии, през пубертета у тях се появява бюст и присъщи за жените форми. Тези пациенти имат характерно за жени съотношение на П2:П4, като това не е свързано само по себе си с Y хромозомата. Демонстрирано е също така, че съотношението П2:П4 се влияе от вариации в гена, отговорен за андрогенните рецептори.

Седем от десет проведени изследвания показват, че хомосексуалните жени имат маскулинизирани (по-ниски) съотношения П2:П4. Това е потвърдено при допълнителен статистически анализ. При хомосексуалните мъже данните показват, че те имат или хипермаскулинизирани съотношения (по-високи от тези на хетеросексуалните мъже), или по-феминизирани (по-ниски) от хетеросексуалните мъже. Тези данни не само подкрепят пренаталния андрогенен модел, но и показват, че хомосексуалността е част от „пакет“ полово атипични черти с обща етиология.

Използвана литература

На български език

• Мондаймър, Ф.М. (2002). Истината за хомосексуалността. София: Изд. „Планета-3“. ISBN 9549926788
• Пирьова, Б. (2008). Невробиологични основи на детското развитие. София: Издателство на Нов български университет. ISBN 9789545354816
• Пирьова, Б. (2011). Невробиологични основи на човешкото поведение. София: Издателство на Нов български университет. ISBN 9789545356469

На английски език

• American Psychological Association. (2008). Answers to your questions: For a better understanding of sexual orientation and homosexuality. Washington, DC: Author. Посетен на 02.09.2012.
• Berenbaum, S. A., et al. (2009). Fingers as a marker of prenatal androgen exposure. Endocrinology, 150(11), pp. 5119–24. doi:10.1210/en.2009-0774
• Berenbaum, S.A., & Beltz, A.M. (2011). Sexual differentiation of human behavior: Effects of prenatal and pubertal organizational hormones. Frontiers in Neuroendocrinology, 32, pp. 183–200. doi:10.1016/j.yfrne.2011.03.001
• Brown et al. (2002). Masculinized Finger Length Patterns in Human Males and Females with Congenital Adrenal Hyperplasia. Hormones and Behavior, 42, pp. 380–386. doi:10.1006/hbeh.2002.1830
• Byne, W., and Parsons, B. (1993). Human Sexual Orientation: The Biologic Theories Reappraised. Archives of General Psychiatry 50 (3): 228–239. doi:10.1001/archpsyc.1993.01820150078009
• Clarke, V., Ellis, S.J., Peel, E., & Riggs, D.W. (2010). Lesbian, Gay, Bisexual, Trans and Queer Psychology. An Introduction. New York: Cambridge University Press. ISBN 9780521876667
• Fausto-Sterling, A. (1985). Myths of gender: biological theories about women and men. New York: Basic Books. ISBN 9780465047901
• Fine, C. (2010). Delusions of Gender: How Our Minds, Society and Neurosexism Create a Difference. New York: W.W. Norton Company. ISBN 9780393068382
• Jordan-Young, R.M. (2010). Brain storm: the flaws in the science of sex differences. Cambridge, MA: Harvard University Press. ISBN 9780674057302
• LeVay, S. (2011). Gay, straight, and the reason why: the science of sexual orientation. New York: Oxford University Press, Inc. ISBN 9780199737673
• LeVay, S., Valente, S.M. (2003). Human Sexuality. Sunderland: Sinauer Associates, Inc. ISBN 0878934545
• Lippa, R. A. (2003). Are 2D:4D finger-length ratios related to sexual orientation? Yes for men, no for women. Journal of Personality and Social Psychology, 85(1), pp. 179-188. doi:10.1037/0022-3514.85.1.179
• Loehlin, J. C., Medland, S. E. & Martin, N. G. (2009). Relative finger lengths, sex differences, and psychological traits. Archives of Sexual Behavior, 38(2), pp. 298–305. doi:10.1007/s10508-007-9303-z
• Manning, J. T., Scutt, D., Wilson, J., Lewis-Jones, D. I. (1998). The ratio of 2nd to 4th digit length: a predictor of sperm numbers and concentration of testosterone, lutenizing hormone and oestrogen. Human Reproduction, 13(11), pp. 3000-3004. doi:10.1093/humrep/13.11.3000
• Manning, J. T., Bundred, P. E., Newton, D. J., Flanagan, B. F. (2003). The second to fourth digit ratio and variation in the androgen receptor gene. Evolution and Human Behavior 24(6), pp. 399–405. doi:10.1016/S1090-5138(03)00052-7
• Manning, J. T., Churchill, A. J. & Peters, M. (2007). The effects of sex, ethnicity, and sexual orientation on self-measured digit ratio (2D:4D). Archives of Sexual Behavior, 36(2), 223–233. doi:10.1007/s10508-007-9171-6
• Morris, J.A., Jordan, C.J., Breedlove, S.M. (2004). Sexual differentiation of the vertebrate nervous systems. Nature Neuroscience 7, pp. 1034–1039. doi:10.1038/nn1325
• Phoenix, C. H., Goy, R. W., Gerall, A. A., & Young, W. C. (1959). Organizing action of prenatally administered testosterone propionate on the tissues mediating mating behaviour in the female guinea pig. Endocrinology, 65, 369–382. doi:10.1210/endo-65-3-369
• Rahman, Q. (2005). The neurodevelopment of human sexual orientation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 29(7), pp. 1057–1066. doi:10.1016/j.neubiorev.2005.03.002
• Savic, I., Garcia-Falgueras, A., & Swaab, D.F. (2010). Sexual differentiation of the human brain in relation to gender identity and sexual orientation. doi:10.1016/B978-0-444-53630-3.00004-X In I. Savic (ed.), Sex Differences in the Human Brain, Their Underpinnings and Implications (pp. 41-62). New York, NY: Elsevier B.V. ISBN 9780444536303
• Tourney, G. (1980). Hormones and Homosexuality. In J. Marmor (ed.), Homosexual Behavior: A Modern Reappraisal (pp. 41-58). New York: Basic Books, Inc. ISBN 0465030459
• Wallen, K. (2009). The organizational hypothesis: reflections on the 50th anniversary of the publication of Phoenix, Goy, Gerall, and Young (1959). Hormones and Behavior, 55, pp. 561–565. doi:10.1016/j.yhbeh.2009.03.009