Негатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветен позитив(A) и негатив (B), черно-бял позитив(C) и негатив(D).

Във фотографията, негатив е най-общо тонално обърнато (по цвят и осветеност) изображение на сниман обект, но може да се нарекат три неща (А., Б. и В.), които да имат връзка по един или друг начин.

Първият негатив е бил направен от Жозеф Ниепс (френски: Joseph Niépce) през май 1816 година [1], а първата цялостна снимка е била на живописен портрет на папа Пий VII-ми, снета през 1822[1]. През 1824 е бил заснет първият пейзаж с камера обскура[1], която само по физически принципи напомня сегашната камера и е била изработена негативна плака върху литографска плоча покрита с битумен, която е била проявена до негатив[1]. Едва през 1828-1831[1] е изобретена втората стъпка - втори негативен процес, за обръщане на образа и показване на позитивно изображение.[2]

А.) Негатив[редактиране | edit source]

Filmstrip.jpg

Филмът, за 35мм камери е дълга тясна ивица покрита с фотохимически активна смес и нанесена върху целулоидна лента. С моментно излагане на лентата на светлина идваща през обектива на апарата от обекта[3], който заснемаме се променя химичната структура на веществата върху лентата. Следва прехвърляне на филма и излагане на неосветена лента до изразходване на лентата. Когато се проявява филмът, той представлява дълга лента от малки негативи. Лентата се нарязва на по-малки отрязъци за по-лесно боравене. Всеки един от тези по-малки отрязъци обикновено съдържа от един до няколко тонално обърнати образи, които се наричат негативи. Тези негативи са един вид матрица за отпечатване на други копия.

Б.) Негативно изображение[редактиране | edit source]

От оптична гледна точка негатив е тоналната инверсия (тонално обръщане) на цветовете и осветеността на изходящия образ, като светлите части са потъмнени и обратно, а при цветния негатив освен това се наблюдават инверсирани цветове; всеки един цвят на оригинала е представен от допълнителния му цвят[4], [5]; така например, червените участъци изглеждат синьо-зелени, зелените - цикламени, а виолетовите-жълти. През 1931 Международната Комисия по Осветлението (френски: Commission Internationale de l´Eclairage) е приела модел за стандартизация на светлинните тонове, като е определила първичните три цвята: червен (λ=700.0 нанометра), зелен с дължина на вълната (λ=546.1 нанометра) и син (λ=435.8 нанометра), както и алгоритъм за изчисление дължината на вълната на всички останали цветове.[6]

Оптичният кръг е представен като шестолъчка с основните три цвята - червен, зелен и син разположени срещу черните компасни стрелки в центъра. Белите ромбове сочат към допълнителните им цветове.

В.) Негативен филм[редактиране | edit source]

По стечение на обстоятелствата много фотографски процеси създават няколко негативни изображения: химикалите, участващи в процесите се видоизменят при излагане на светлина и при проявяването им тези изложени на светлината химикали стават непрозрачни[7] в права пропорционалност на количеството погълната от тях светлина - колкото повече светлина са погълнали, толкова по-непрозрачни.[8] После, неизложените на светлина химикали лесно биват измити от лентата, оставяйки фиксирани тъмни петна с различа степен на непрозрачност. При повторно осветяване на друга фото-химически активна среда (например фотохартия) със светлина прекарана през първия негатив, по силата на логиката на първия процес се получава негатив на негатива - тоест позитивен образ върху крайното местопредназначение - хартия, филм или друга медия. В известен смисъл фотографията поради това е двустепенен процес.

диапозитиви[редактиране | edit source]

При нужда да се направят диапозитиви, съществува специален фотохимичен процес, изработен за изпълнение на тези цели, който извършва двустепенното фотохимично превръщане в една стъпка, като след измиване на лентата, върху нея остава позитивен образ. Процесът на заснемане е сравнително лесен за опитен фотограф с добър филм и камера,[9] Процесът на проявяване на диаозитиви се нарича E-6.[10] неавтоматичното проявяване на филма е изкуство.[11]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Изобретяване на Фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията. // Maison Nicephore Niepce. Academie des Sciences.
  2. Изобретяване на Фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията. посетена на 4 януари 2009. [[1]]
  3. How Photographic Film Works. Woodworth, C.. © 1998-2009 HowStuffWorks, Inc.[2], посетена на 4 януари 2009. "...the reflected light causes a chemical change to the photographic film inside the camera..."
  4. Hess, Robert Color Basics. Pump up the Contrast.(2008).[3]
  5. Basic techniques for combining colors.(2000 - 2008). Tiger Color.[4]
  6. Peres, Michael R. (2007) The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science.Focal Press. стр. 388. ISBN 0240807405
  7. Rosen, M.J.; Devries, D.L. (2002) Photography & Digital Imaging. Глава:"Range of density in film images" pp.114-115. "...areas of the film receiving much light will possess greater silver density...". ISBN 0757511597. [5]
  8. Photography I Study Guide - Developing film & Making a Print[6]
  9. Diapositives (Color Slides).[7]
  10. Photo Glossary - C (1999-2008). [8]
  11. C-41 Negatives Developmentпосетена 4 януари 2009. [9]


Разширен превод с намерени източници за представени твърдения.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Negative (photography)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.