Негован

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

Негован
St. Nicholas of Myra church, Negovan, Sofia, Bulgaria (1).jpg
Черква ,,Св. Николай Мирликийски"
България
Red pog.png
Негован
Област София
Red pog.png
Негован
Общи данни
Население 1 984 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 9,33 km²
Надм. височина 549 m
Пощ. код 1222
Тел. код 996
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 51250
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Негован
Валентин Павлов
(ГЕРБ)
Допълнителна информация
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Негован е село в Западна България. То се намира в Област София, Столична община, Район Нови Искър. На 3 юни 2010 година в чест на Негован, един връх в Антарктида получи името Неговански камък.

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Село Негован се намира в североизточната периферна част на Софийската котловина. Отстои на 10 километра северно от центъра на София и на 3 километра от Стара планина (Софийска планина) в равнинната част на полите и. Надморската височина на територията на селото е 512-527м.

Лесновска река при Негован

На юг от селото непосредствено до застроените му граници тече Лесновска река, която се влива при село Кубратово в река Искър. В северния край на селото преминава подбалканската железопътна линия. На запад, на разстояние 1,5 километра се намира с.Световрачене, а на изток, на разстояние 1 километър се намира с.Чепинци. На 2 километра на юг от селото се намира местността "5-те могили",която е обявена за "Архитектурен паметник на културата-могилен некропол" състоящ се от 7 тракийски надгробни могили. Селото се намира в района на миграционния път на прелетните птици през България, т.н. "Виа Аристотелис" (Via Aristotelis).

Голямото езеро
Малкото езеро

Територия[редактиране | edit source]

Територията на землището на Негован е 8930 декара от които 958 декара е застроената площ на селото. Около 12% от обработваемата площ на землището е унищожена за пътища, напоителни канали, кариера за инертни материали, сервитут на железопътната линия, сервитут на Лесновска река и насип за укрепване на реката. Селото е застроено на брега на бившо езеро.

Климат и води[редактиране | edit source]

Климатът има изразено умереноконтинентален характер. Температурите през зимата падат до минус 28,8 градуса по Целзий, но средногодишната температура на въздуха е около 10 градуса по Целзий при атмосферно налягане 715 мм. и средна относителна влажност на въздуха 71-72%. Сняг вали често и снежната покривка се задържа 50-60 дни. Валежите през лятото са умерени, средно за година около 640 мм/кв.м. при дъждовни около 87-88 дни. Най-дъждовни са месеците май, юни, октомври и ноември, а най-малко валежи се наблюдават през февруари и март. Има чести температурни инверсии с продължителност на задържане от няколко часа до няколко дни без прекъсване. Преобладаващата посока на вятъра е Запад-Изток-92,2% и Изток-Запад-7,8%. Близо една трета от дните в годината са с безветрие. Слънцегреенето е около 2000 часа за година, което се равнява на 167 дни. През Софийското поле, на разстояние 2 километра на юг от селото преминава река Искър. В района около село Негован са открити следните минерални извори: в село Чепинци, в село Световрачане, в град Нови Искър (в кварталите Кумарица и Гниляне), в село Кътина, в село Мрамор, в кварталите Требич и Биримирци и в село Горни Богров. В южния край на селото са разположени две езера — Голямото езеро и Малкото езеро.

Население[редактиране | edit source]

Към 15 септември 2012 г.на територията на с.Негован живеят с настоящ адрес 2 077 човека[1]. Гъстотата е 222,62 души/км2. Забелязва се масово преселване на живущи от София към Негован.За да се случи това,спомага местоположението на селото- близо до София ,но не е в натовареното софийско движение,спокойното отглеждане на децата и факта,че за 15 минути се стига до центъра на София и то без метро.

Демографско развитие[2][редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Първите заселници в Негован са от началото на XVII век – според данни от 1630 година. Вероятно това са били един или два големи рода, които поставят началото на сегашното селище.

„Негованският надпис"

Археологическите данни потвърждават, че на това място е съществувало римско поселище с култови традиции. Най-старата историческа забележителност датира от 240 година. Това са останки от римска крепост и светилище издигнато в чест на римския император Гордиан III. Върху един от сегментите е запазен четлив надпис на гръцки език известен на историческата ни наука като “Негованският надпис” и е вписан в националния регистър на древните надписи. Надписът е разчетен и регистриран през 1894 година от Херман Шкорпил. Той гласи: “Издигната за добър спомен на бога статуя, колкото може прелестна, когато бяха консули Сабин за втори път и Венуст. Император Гордиан III е прогонил варварите отвъд Дунав и укрепил християнската вяра по нашите земи. Римското светилище е открито в югоизточната част на селото край десния бряг на Лесновска река. Имало е извор с лековита вода. Запазени са множество предания и легенди за изцеления на болни и недъгави хора. Днес на мястото на римското светилище са изградени два параклиса,носещи името "Рождество Богородично" и "Успение Богородично".

Параклиси ,,Успение Богородично" и ,,Рождество Богородично"

В края на XIX в., през 1873 година една млада жена от Негован сънува християнски храм и лечебен извор до него. Тя припознава местността край селото. Това е било ниско вдлъбнато място на брега на едно езеро. Нивото му е било 5 метра под нивото на брега. Жената е била неподвижна и тежко болна. Вероятно е била парализирана след първото си раждане. По нейно настояване близките ѝ я откарват с волска каруца на посоченото от нея място, което е видяла в съня си. Настоява да започнат да копаят и не след дълго откриват останки от стари зидове на храм, една икона, три черепа на хора, сребърен християнски кръст и О, чудо! – бликва лечебна вода. Пие от водата и измива лицето си с нея. Става от каруцата и сама се прибира до дома си без чужда помощ. Това е Кръстана (1851-1914) от рода на “Чакърските”. По нейна молба близките ѝ построяват малък параклис на това място и възстановяват каптажа на извора. Иконата и кръста са поставени в параклиса, а черепите са откарани в Рилския манастир и погребани там. Това събитие е станало в деня на християнския празник т. н. “Голямата Богородица” или “Успение на Пресвета Богородица”. През 1990 година нейната правнучка Стоянка Христова поема инициативата за възстановяване на параклиса и със собствени средства и дарения параклиса е съграден отново. През 30-те години на ХХ век друга жена от Негован – Спаса (1876-1956) от рода на “Гърчевите” също сънува зарит християнски храм на брега на езерото в близост до построения параклис от Кръстана. При разкопките е открит каменен кръст. Близките ѝ построяват също малък параклис, наречен от хората “Църквето на баба Спаса” и поставят намерения кръст пред параклиса. До 1950-1955 година двата параклиса бяха действуващи. На празника “Успение на Св. Богородица” се правеха курбани за здравето на всички жители на селото. През 1957 година след създаването на т.н. ТКЗС първият параклис е разрушен и езерото заедно с извора е засипано с боклуци. Днес параклиса е възстановен със средства от местните хора, но на височина 5 метра от предишното му място. Каптажа на водата е безвъзвратно затрупан и все още неоткрит. Втория параклис, “църквето” в периода (1957 - 1990) се използуваше от ТКЗС за склад и дори за обор на телета. Днес този параклис е възстановен на старото си място с дарения от местната фирма “Интериор-И” СД . Двата параклиса са в един общ двор, осветени и действуващи по християнските канони. Построена е и магерница, засадени са много цветя и декоративни храсти.

През 1883 година единадесет будни неговански рода подемат инициативата за построяване на християнска църква и основно училище в Негован. Събират пари, докарват с волски каруци дървен материал от Стара планина, прекарват червен камък (пясъчник) от дерета и реките на съседните планински села, докарват негасена вар от Сливница, изкопават варници, докарват пясък от реката край Негован и през 1885 година започват строителството на църквата. От с.Касилаг, Радомирско спазаряват майстора зидар Игнат Петров и всички жители на селото се включват с труда си за построяването на християнския храм. Храма го построяват през пролетта и лятото на 1885 година. От есента на 1885 година до лятото на 1886 година храма се изписва изцяло от братя Михаил и Христо Благоеви – майстори зографи от с.Тресонче – Западна Македония. Иконостасът е изработен и резбован с плитка резба и рисуван от майстора-резбар Стойчо Любенов. Иконите са изписани от двама художници зографи — Михаил Блажев от с.Тресонче и Иван Доспевски от гр.Самоков – брат на Станислав Доспевски. Стенописите и декорацията в храма могат да бъдат отнесени към едни от най-интересните образци на късновъзрожденския примитив у нас. Стенописите, дърворезбата и иконописта в църквата са в духа на възрожденската традиция в България. През есента на 1886 година църквата е завършена и на 8 септември 1886 година е осветена с името на “Свети Николай Мирликийски” от митрополит Партений. От вън на северната стена на църквата върху червения пясъчник е издълбан и разчетен следния надпис: “НАСТОЯЩИТО ЗДАНИЕ БОЖЕСТВЕНИА ХРАМ СВ. НИКОЛА ... ИЗРАБОТ......... ОТ АРХИТЕКТОР АПОСТОЛАНИЙ МАКЕДОНЕ”. За днешните поколения църквата в Негован е с висока степен на автентичност и с висока художествена стойност. На 22 май 2003 година Националния институт за паметници на културата обяви църквата “Св. Николай Мирликийски” в Негован за архитектурно-художествен паметник на културата с “национално значение“. През същата година църковния двор е ограден от масивна каменна ограда с декоративни платна със средства дарени от населението и действуващите фирми на територията на селото.

През 1885 -1886 година едновременно с изграждането на църквата е построено и основното училище в Негован изцяло с волните пожертвувания и доброволния труд на жителите. За времето си сградата е била масивна, добре осветена и хигиенична сграда с две отделения: голяма стая за учениците и малка стая за учителите. В голямата стая, до построяването на читалищната сграда, са се провеждали всички културно-просветни мероприятия в селото – вечеринки, събрания, забави и други.

През 1914 година в Негован се сформира организация наречена “Желязна ръка” в която са членували предимно каруцари (собственици на каруци теглени от коне или волове). Тази организация е взела участие в построяването на Народния дом в София – сегашната сграда на столичната дирекция на полицията на булевард “Сливница”. По-късно членовете на тази организация са участвали в построяването на църквата “Св. Спас” в София с доброволен труд със собствените си каруци като превозно средство.

Религия[редактиране | edit source]

Преобладават православните християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Народно Читалище "Култура". Фолклорът на шопите е много богат както от към песенното творчество, така и от към народните хора, пословици и поговорки, благословии, клетви, гатанки, наричания, хумор, сатира, драма. За него може много да се говори и не е предмет на настоящата книга. Тук ще споменем за “песните на баба Бона” от Негован, които са записани и съхранени в Националния Фолклорен Институт към БАН. Песните са записани и нотирани от фолклориста Райна Кацарова през 1945 година. Бона е омъжена за Васил Цветанов от род “Бельови”. Родена е през 1871 година и е живяла до дълбока старост. Знаела е наизуст и е пяла над 200 шопски народни песни. Нейния син Стамен Василев Цветанов (1901-1978) е наследил хубавият ѝ глас и е изучил за свещеник. Бил е свещеник в Негованската църква “Св. Никола Мирликийски “ от запопването си до смъртта си. Бона е имала още две дъщери – Траянка (1898-1976) и Гюргелена (1905-1924). Траянка има наследници, а Гюргелена е починала на 19 години неомъжена. Големият син на поп Стамен – Кирил Стаменов Василев е съавтор на настоящата книга. Ето една от 200-те песни на баба Бона Василева, в която се пее за негованските моми и ергени: Записана е с код В 24552 ИМ-БАН. Песента се е пяла от две моми.

Снощи седехме седенкювахме

и си чекахме, мамо, любе да ни дойде.

Нема го, мамо, нема да дойде,

че са го възпрели горнобански моми

тънки и високи жълти кат лимони.

А пък ергени, низки дебели като шебеци.

Нема го мамо да дойде,

че са го възпрели, мамо, Неговански моми,

Неговански моми, писани икони,

а пък ергени, мамо, ментови бонбони.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 8 септември е ежегодният селски събор.

Личности[редактиране | edit source]

Списък на загиналите НЕГОВАНЦИ във войните увековечени върху паметника в центъра на селото:

Паметник на загиналите за България

В Сръбско-българската война- 1885 г.

Гето Пенчов Кедов – роден през 1866 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк, в 3 рота – чин “редник”. Убит е край град Пирот в местността “Могиле чифлик” на 5 ноември 1885 г. От род “Кедови” – род 18. Не е бил женен.

В Балканските войни 1912-1913 г.

1. Георги Малинчов Анчов –роден през 1886 г. Служил е в Четвърти артилерийски полк, 4 батальон – чин “канонир”. Ранен е край гр.Селиолу и на 9 октомври 1912 г. умира от раните си.[3] От род “Малинчови” – род 25. Бил е женен. Няма данни за деца. (виж Акт за смърт № 174 от 1912 г. в архива на с. Чепинци).

2. Георги Илиев Стойчев (Стойчов) – роден през 1876 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк, 4 рота – чин “редник”. Умира от раните си в болница в гр. Пловдив на 4 декември 1912 г.[4] От род “Дотини” – род 1. Бил е женен. Имал е една дъщеря Божура и син Никола. (виж Акт за смърт № 175 от 1912 г. в архива на с.Чепинци).

3. Георги Цветков (Цветанов) Кръстанов – роден през 1877 г. Служил е в Тридесет и седми пехотен пирински полк, 15 рота – чин “редник”. Умира от раните си в болница в гр. София на 8 юни 1913 г.[5] От род “Новаците” – род 27. Бил е женен. Имал е един син Богдан. (виж Акт за смърт № 131 от 1913 г. в регистъра на с. Чепинци).

4. Илия Атанасов Колев (Атанас Колев) – роден през 1874 г. Служил е в Първа пехотна софийска дивизия – чин “редник”. Убит е край град Петрич на 21 юни 1913 г.[6] От род “Диварски” – род 11. Бил е женен. Имал е една дъщеря Йорда и трима синове – Петър, Георги и Свилен.

5. Коста Атанасов Тасков – роден през 1884 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк, 4 рота – чин “редник”. Убит е край гр.Чаталджа (чифлик Кара Синан) на 16 март 1913 г.[7] От род Кръндзакови” – род 19. Бил е женен. Имал е двама сина – Трифон и Никола.

6. Мито Георгиев Ненчов – роден през 1879 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк, 13 рота – чин “младши подпоручик”. Убит е край гр. Чаталджа на 16 март 1913 г. От род “Ненчови” – род 26. Бил е женен. Имал е две дъщери – Ливорка и Зора.

7. Михаил Ботев Тасков – роден през 1894 г. Служил е в Четвърти артилерийски полк – чин “редник”. Убит е край гр.Фенер на 16 ноември 1912 г. От род “Кръндзакови” – род 19, Бил е женен. Имал е един син Мирчо.

8. Мишо (Милю) Стоянов Танчов – роден през 1894 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк- охрана – чин “редник”. Убит е на “Драганов връх” на 7 юли 1913 г. От род “Танчови” - род 34. Бил е женен. Имал е син Владо. (виж Акт за смърт № 167 от 1913 г. в архива на с. Чепинци).

9. Найден Паунов Митров – роден през 1871 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк, 2 рота – чин “редник”. Убит е край гр. Селиоглу на 9 октомври 1912 г. От род “Манолови” – род 13. Бил е женен. Имал е трима синове – Георги, Радойко и Златан.

10. Панчо Стоичков Анчов – роден през 1874 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк, 15 рота – чин “редник”. Убит е край Чаталджа през декември 1912 г. От род “Кожарски” – род 25. Бил е женен. Имал е една дъщеря Стоянка.

11. Трайко Тодоров Михов – роден през 1894 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк, 8 рота – чин “редник”. Убит е край гр.Чорлу на 1 юли 1913 г. От род “Михови” – род 38. Не е бил женен.

В Първата световна война 1915-1918 г.

12. Ангел Найденов Калфин – роден през 1887 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк, 12 рота – чин “младши подпоручик”. Убит е на връх “Китка” на 22 ноември 1915 г. От род “Калфини” – род 14. Бил е женен, имал е една дъщеря Иглика.

13. Величко Антов Михов — роден през 1875 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк, 4 рота – чин “редник”. Убит е край Букурещ през м. декември 1916 г. От род “Окадарски” – род 28. Бил е женен. Имал е един син Димитър и три дъщери – Яблена, Еленка и Петра.

14. Димитър Величков Ценов — роден през 1897 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “младши подпоручик”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Разови” – род 31. Не е бил женен.

15. Димитър Тодоров Михов – роден през 1896 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “редник”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Михови” – род 38. Бил е женен. Имал е син Йордан.

16. Косто Иванов Колев – роден през 1875 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “редник”. Убит е край Куршумли през 1917 г. От род “Карови” - род 16. Бил е женен. Имал е 4 деца: двама синове — Веселин и Трайко и две дъщери – Стоянка и Верка.

17. Лазар Стоянов Гелов – роден е през 1887 г. Служил е в Четвърти артилерийски полк – чин “ефрейтор“. Убит е в местността “Дренова глава” през месец октомври 1915 г. От род ”Мраорови” – род 9. Не е бил женен.

18. Маринко Грозданов Пенчов – роден през 1898 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “редник”. Убит е край Добро поле през месец септември 1918 г. От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е една дъщеря Таска.

19. Пене (Петко) Митров Михов – роден през 1877 г. Служил е в 11 опълченски Видински полк. Умира от раните си след като се е завърнал у дома през месец октомври 1918 г. От род “Михови” –род 38. Бил е женен. Имал е един син Павел и три дъщери – Цвета, Дуда и Богдана.

20. Пешо Салиев – бил е калайджия в Негован. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин”редник”. Убит е край Тутракан през месец септември 1916 г. Не е от неговански род.

21. Стефан Гьорев Пенчов – роден през 1887 г. Служил е в Първи пехотен софийски полк – чин “редник”. Умира от раните си през м. септември 1918 г. в болница в гр. София. От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е една дъщеря Данаилка и двама синове – Христо и Павел.

22. Тодор Ангелков Божинков – роден през 1897 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “старши подпоручик”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Божинкови” – род 5. Бил е женен. Имал е една дъщеря Невенка.

23. Веселин Костов Иванов – роден е през 1897 г. Служил е в Шести пехотен търновски полк – чин “младши подпоручик”. Умира от раните си в болница в гр. София през 1918 г.От род “Карови” – род 16. Не е бил женен. Баща му Косто Иванов Колев също е убит на фронта през 1917 г. (виж точка 16 от настоящия опис)

Във Втората световна война 1941-1944 г.

1. Атанас Александров Цветанов (Нако) - роден през 1923 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Гашови” е – род 6. Неженен.

2. Емануил Александров Иванов – роден през 1913 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Нейсеви” – род 25. Бил е женен. Имал е трима синове –Александър, Йордан и Петър и една дъщеря – Миладинка.

3. Иван Тодоров Грозданов – роден през 1913 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е син Григор и дъщеря Екатерина.

4. Борис Тодоров Найденов – роден е през 1919 г. Убит на фронта през 1944 г. От род ”Найденови ”. Не е бил женен.

5. Стоян Тодоров Донков – роден през 1904 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Бельови” – род 12. Бил е женен. Имал е дъщеря Мария и син Благой.

Списък на НЕГОВАНСКИТЕ родове участвали в строителството на черквата, училището и селската кръчма през 1883-1885 година.

1. От род-2 е взел участие: - Божил Господинов (1827-1902)

2. От род-3 е взел участие: - Велко Алексов (1868-1940)

3. От род-9 е взел участие: - Гело (Ангел) Анчов (1843-1921)

4. От род-11 е взел участие:-АтанасТаско)Стоичков (1855-1936)

5. От род-12 е взел участие:- Донко Миов (Михов) (1823-1895)

6. От род-14 са взели участие: - Стоян Миов (Михов) (1838-1920) и брат му Спас Миов (Михов) (1830-.....)

7. От род-17 са взели участие: - Йордан Ботев (1853-1933), Митър Иванов (1832-1902) и брат му Денко Иванов (1830-1901)

8. От род-24 е взел участие: - Недялко Геков(1861-1927)

9. От род-25 е взел участие: - Малинчо(Стоян) Анчов(1840-...

10. От род-26 е взел участие: - Георги Стоичков (1929-1900)

11. От род-38 е взел участие: - Митър Миов (Михов) (1855-1923)


Други[редактиране | edit source]

Поминъка на населението на село Негован е бил основно земеделски. Като съпътствуващ поминък може да се отбележи и животновъдството, но само за собствени нужди на рода – било за месо или като работен добитък. Земеделието се е развивало предимно като сенопроизводство, а по-късно и зеленчукопроизводство и малко зърнопроизводство. Характера на почвата е определял и вида на земеделското производство. Преди корекцията на коритото на река Лесновска, която се е разливала и са се образували многобройни мочурища не е било възможно да се обработва земята. Залагало се е на сенопроизводството и ливадите и на отглеждането на стада овце, крави, биволи, много патици и гъски. След корекцията на коритото на реката е започнало разработването на много от ливадите и е започнало развитието на зеленчукопроизводството и то предимно край река Искър и река Лесновска с оглед възможностите за поливане. По-късно зеленчукопроизводството е било окрупнено до чифлици, докато зърнопроизводството — до отделни по-малки или по-големи ниви. По-бедните селяни са обработвали земята с дървено рало с впрегнат бивол, вол или кон, като сами са обработвали малките си нивички. По-заможните селяни са имали ратаи (наемни работници), които са орали, сеели, жънели и прибирали реколтата на чорбаджията. Срещу този си труд те получавали мизерни надници било в пари или в натура от прибраната реколта. Повечето от ратаите са били от бедни многодетни семейства, често от бедни крайща на страната и са търсили приют и препитание при по-богатите селяни имащи нужда от помощници. Те били приютявани от стопаните си в техния дом целогодишно. Чорбаджиите са имали и повече работен добитък (биволи, волове или коне) отглеждани в големи обори. Ратаите се грижели и за работния добитък. Отглеждани са били зеленчуци, които са продавани на пазара в София като: чушки, пипер, домати, краставици, моркови, мерудии, спанак, лук, марули, зеле, цвекло, карфиол, картофи. От зърнените култури са отглеждали жито, овес, ечемик, царевица. От техническите култури – коноп, метли, ракита. Добивали са тръстика и папур за тъкане на рогозки (рогожи) които са постилали на пода на стаята и са нощували върху тях, както и слама с която са пълнели дюшещите. От конопа са добивали влакна и са тъкали черги, чували, въжета, постелки и някои горни дрехи като кошули (ризи), чулове за конете. От добитата ракита покрай реката и блатата са оплитали кошове, кошници, плетове, кошери, рибарски кошове и др. От вълната на овцете са добивали прежда и са изплитали и тъкали най-различни долни и връхни дрехи, както и различни платнища (платове, черги, одеяла). Като съпътствуващ поминък може да се отбележи риболова, лова и отглеждането на пчели. Ловувало се е сезонно диви зайци, пъдпъдъци, бърнета (диви патици и гъски) на гюме, лисици, които са се развъждали по блатата и полята. Тук трябва да се отбележи и своеобразната разменна търговия с балканджиите, които са донасяли с магаретата си и в кошове или каруци диви плодове (круши, ябълки, киселици, дренки, сини сливи), а не рядко и ракия и вино, както и дървени въглища или кюмур, срещу което са получавали част от добитата реколта от местните селяни. Търговията е била слабо развита и се е залагало на собственото производство на стоки и храни. Имало е бакалници (бакалии) в които се е предлагало сол, захар, газ, кибрит, свещи, газени лампи и шишета, бонбони и някои домакински съдове като тави, тепсии, котли, глинени стомни, паници , цървули (опинци) и т.п. Имало е и няколко кръчми, които са работили от сутрин до късно вечерта, както и протести от жените за закриването им. В тези кръчми много от по-бедните земеделци са фалирали, тъй като са пропивали дребните си нивички и работен добитък. Някои от семействата са били на ръба на оцеляване след такива фалити. Излишъка от производството на зеленчуци и зърени култури се е продавал на пазарищата в София или директно на Солни пазар (борсата). По-бедните семейства, които не са имали достатъчно земя за поминък са произвеждали рогозки от папур, които са продавали на циганите на пазара “Ибър” в София. Произвеждани са кошове и кошници от ракита, дребни ковашки изделия, домашни тъкани черги и платове, които са се продавали или разменяли. Грънчарството е било слабо развито. След национализацията на земята и образуването на ТКЗС-тата през 1957 година в Негован, както и след национализацията на промишлените предприятия през 1947 г. в България, поминъка на повечето от жителите на селото коренно се е изменил. Жените са работили предимно в блоковете на ТКЗС-то, а мъжете са намирали препитание като работници с машини в заводските производства на столицата.

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционна шопска кухня.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.grao.bg/tna/tab04.txt
  2. http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?f=10&ezik=bul
  3. www.archives.bg/balkanwars/Георги Малинчов Анчов(посетен на 04.10.2013 г.)
  4. www.archives.bg/balkanwars/Георги Илиев Стойчев (посетен на 04.10.2013 г.)
  5. www.archives.bg/balkanwars/Георги Цветанов (посетен на 04.10.2013 г.)
  6. www.archives.bg/balkanwars/Атанас Колев (посетен на 04.10.2013 г.)
  7. www.archives.bg/balkanwars/Коста Атанасов Тасков(постен на 04.10.2013 г.)