Негочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияНегочани
Νίκη
Разрушената през Първата световна война църква в Негочани
Разрушената през Първата световна война църква в Негочани
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Негочани
Негочани на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Негочани
Негочани на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°55′00.12″ с. ш. 21°25′00.12″ и. д. / 40.9167, 21.4167
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 489 (2001)
Надм. височина 588 m

Негочани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 489 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница с Република Македония.

В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Къщи в Негочани през Първата световна война

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.[2]

В началото на 20 век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Негофа като българско село.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[4] Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[5]

В Гърция[редактиране | edit source]

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.[6]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 630 жители
  • 1920 - 562 жители
  • 1928 - 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.[7]
  • 1940 - 834 жители
  • 1951 - 803 жители
  • 1961 - 696 жители
  • 1971 - 508 жители

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νεγκοτσάνη -- Νίκη
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2283604524.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.236.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166-167.
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.