Негуш
Тази статия е за града в Егейска Македония. За град Науса на гръцкия остров Парос вижте Науса (Парос).
  НегушΝάουσα |
|
 Панорама на града. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Негуш
Негуш на картата на Гърция
|
|
 Негуш
Негуш на картата на дем Негуш и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Население | 19 870 (2001) |
| Надм. височина | 330 m |
| Пощ. код | 592 00 |
| Тел. код | 23320 |
Нѐгуш (на гръцки: Νάουσα, Науса, на турски: Ağostos, Агостос, на арумънски: Niausta, Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония с 19 870 жители (2001 година).
Съдържание |
[редактиране] География
Градът се намира в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на 21 километра северозападно от град Бер (Верия) и на 40 километра южно от Воден (Едеса). Негуш е разположен на река Арапица.
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са фригите, изместени по-късно от македонците. В равнината под днешен Негуш до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза, открит при разкопки през 50-те години на 20 век. В Миеза според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел.
Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Аугуста (на латински: Nova Augusta) и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без представката Неа като Агустос или Агуста.
[редактиране] В Османската империя
През Средновековието градът постепенно упада, за да бъде възстановен през 14 век от българи християни от района на Каракамен. Благодарение на Шах Лиани, учителят на завоевателя на Тракия и Македония Евренос бей, след като пада под османска власт градът се радва на значителни привилегии. През 40-те години на 17 век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан.[1] Относителната автономия и развитието на манифактурата постепенно превръщат населеният предимно с българи град във важен икономически и културен център в Южна Македония, влязъл в орбитата на елинизма под влияние на съседния голям гръцки град Бер.
В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничарския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности. Според Франсоа Пуквил в началото на 19 век Негуш е град, населен от българи и гърци.[2] Богатството на града привлича вниманието на епирския феодал отцепник Али паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 и въпреки съпротивата на гражданите успява през 1804 година да подчини Негуш. Икономиката на града запада, но пък Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие.
[редактиране] Негушкото въстание
Основна статия: 
След избухването на Гръцкото въстание през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Доврас и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати. На 18 април Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Стените на града са разрушени и той е изоставен. В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“ (Ηρωική Πόλη, Ироики Поли).[3]
[редактиране] Възстановяване
След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит - населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер. Градът преживява голям икономически разцвет и в него се основават едни от най-големите тъкачни фабрики в Османската империя, изнасящи платове дори за Европа.
В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Негуш:
| „ | Негуш - нов град в Македония с население 2000 християнски домакинства от български род, под административното ведомство на Солун.[4] | “ |
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Науса (Naussa), Берска епархия, живеят 5000 гърци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов в Нѣгушъ (Няхуста, Агустосъ) живеят 1 500 българи християни, 800 турци, 3 500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негуш живеят 1 500 българи патриаршисти.[7] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града освен другите има 50 патриаршистки семейства власи.[8]
Изследователят на аромъните Густав Вайганд пише за Негуш, че
| „ | въпреки че е български град е на път да бъде гърцизиран, защото голяма част от жителите говорят в семейството си гръцки.[9] | “ |
След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мингас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край воденското село Техово.
В 1910 година в Негуш (Νάουσα) има 6 000 жители патриаршисти и 1 000 мюсюлмани.[10] При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия и гръцки език и гръцка религия.[11]
[редактиране] В Гърция
През Балканската война в 1912 година в Негуш влизат гръцки части. Един единствен негушанин - Марко Тома, се включва в Македоно-одринското опълчение.[12] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в града има 4 989 мъже и 4 692 жени.[11] В 1920 градът е посочен с 640 къщи на християни славяни, 250 на мюсюлмани турци, 350 на християни власи и 510 на християни гърци.[13] След 1924 година по Лозанския договор турското население на Негуш е изселено в Турция и на негово място са заселени 1 863 гърци бежанци от Понт.[11] Населението на града се увеличава и от вътрешна миграция - от съседните български и влашки села. В 1928 година Негуш е смесено селище с 211 бежански семейства и 862 жители бежанци.[14]
По време на Гражданската война през януари 1949 година Негуш е за кратко превзет от силите на Демократичната армия на Гърция.
Негуш се слави открай време със своето първокачествено вино - сортовете негушка (произлизащо от българската форма на името на града Негуш) и пополка.
В Негуш има архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[15]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки и турски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική και τουρκική).[16]
[редактиране] Побратимени градове
Негуш е побратимен град с:
Асеновград, България
Згожелец, Полша
Науса, Гърция
Пергам, Турция
Подгорица, Черна гора
Фаш Туменил, Франция
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 10 000
- 1920 - 8 468
- 1928 - 10 250
- 1940 - 12 556
- 1951 - 12 584
- 1961 - 15 492
- 1971 - 17 375
- 1981 - 19 430
- 1991 - 19 794
[редактиране] Забележителности
- Площадът на националните мъченици от 1821 година
- Паркът Киоски с малкото езеро
- Водопадът на Арапица Стубани, в който се хвърлят негушанките, за да не попаднат в турски ръце
- Руините на римския нимфеон
- Църквата „Свети Николай“
- Руините на римска вила с красиви мозайки в местността Балтането
[редактиране] Личности
- Родени в Негуш
Алекси Атанасов, български зограф
Анастасиос Михаил (? - 1722), гръцки философ и просветител- Георгиос Константинидис (1853 - ?), гръцки историк[17]
Димитрие Сабов Атанасиевич (1726 - 1803), търговец, дарител- Елени Цалигопулу (р. 1964), гръцка певица
- Заферакис Теодосиу (1772 - 1822), гръцки революционер
- Марко Тома, македоно-одрински опълченец, Струмишка чета[18]
- Филотей Охридски (17-18 век), православен духовник
- Стоян Димов, гръцки революционер
- Починали в Негуш
- Яни Барбареско (? - 1822 ), гръцки революционер и участник в Негушкото въстание
- Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Александрос Фиданцис (Αλέξανδρος Φιντάντσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на Василиос Ставропулос[19]
- Антониос Дидос (Αντώνιος Ντίντος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, убит в сражение с четата на Лука Иванов край Голишани[20]
- Антониос Мингас (? - 1907), гръцки андартски деец
- Атанасиос Кипритис (Αθανάσιος Κυπρίτης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, подпомага Константинос Мазаракис да избяга в Атина[20]
- Василеос Васалас или Сионис (Βασίλειος Βασάλας ή Σιώνης), гръцки андартски деец, четник през 1906 година[21]
- Василиос Михаилидис (Βασίλειος Μιχαηλίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[20]
Георгиос Зисис или Кирацос (Γεώργιος Ζήσης ή Κυράτσος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на Георгиос Франгакос и борец срещу румънската пропаганда[21]- Георгиос Несторас (Γεώργιος Νέστορας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренасящ провизии за Мазаракис и Гарефис[20]
- Георгиос Прапас (Γεώργιος Πράπας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
- Георгиос Теологис (Γεώργιος Θεολόγης), градски първенец и гръцки андартски деец, агент от първи ред[21]
- Георгиос Цицис (Γεώργιος Τσίτσης), гръцки андартски деец, агент от първи ред, подпомага четата на Василиос Ставропулос, а къщата си превръща в склад за оръжие, арестуван е от младотурците през 1910 година[19]
- Димитриос Маламис (Δημήτριος Μαλάμης), гръцки андартски деец, четник, убит през юли 1908 година край Бистрица [20]
- Димитриос Скуртас (Δημήτριος Σκούρτας), гръцки андартски деец, четник[20]
- Димитриос Стойос или Скривас (Δημήτριος Στόιος ή Σκρίβας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
- Димитриос Цирис или Макрис (Δημήτριος Τσίρης ή Μακρής), гръцки андартски деец, четник[19]
- Димитриос Цярас (Δημήτριος Τσιάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
- Димос Родовитис (Δήμος Ροδοβίτης), гръцки андартски деец, четник[20]
- Екатерини Манганари (Αικατερίνη Μαγκανάρη), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, арестувана от османската власт[20]
- Епаминондас Гарнетас (Επαμεινώνδας Γκαρνέτας), гръцки андартски деец и лекар, връзка между Христос Пердикарис и четите на Константинос Мазаракис, Михаил Мораитис и Спирос Спиромилиос[21]
- Зафириос Лонгос (Ζαφείριος Λόγγος), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос в последното му сражение заедно с Митро Бису, Георгио Толиа, Георги и Антонис Мингас[20]
- Йоанис Бацалос (Ιωάννης Μπάτσαλος), гръцки андартски деец, четник[20]
- Константинос Куцойоргос (Κωνσταντίνος Κουτσογιώργος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и сътрудник на гръцкото консулство в Солун[20]
- Константинос Пасхос (Κωνσταντίνος Πάσχος), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Катехакис между 1905-1908 година във Вермио, подпомага и четата на Николаос Рокас[20]
- Мария Евтимиу (Μαρία Ευθυμίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, учителка в Невеска през 1906-1907 година[21]
- Петрос Янкулас (Πέτρος Γιαγκούλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
- Ставрос Хонос (Σταύρος Χώνος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[19]
- Стефос Балиас (Στέφος Μπάλιας), гръцки андартски деец, агент от първи ред[20]
- Христодулос Пердикарис - Махаон (Χριστόδουλος Περδικάρης, Μαχάων), гръцки андартски деец, агент от втори ред, работи в гръцкото консулство в Солун през 1904 година[20]
- Томас Гусопулос (Θωμάς Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, учител в Долно или Горно Граматиково[21]
- Томас Цукалас (Θωμάς Τσουκαλάς), гръцки андартски деец, четник[19]
[редактиране] Литература
- Царевна Миладинова-Алексиева. След Тесалийската война - В Негуш. Из „Епоха, земя и хора“.
- ((el)) Официална страница на Дем Негуш
- Πέτσας, Φ., "Νιάουστα-Γλυτουνιάουστα", Μακεδονικά 7, Θεσσαλονίκη 1966-1967.
- Στουγιαννάκης, Ευστάθιος, "Νάουσα", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1911.
- Στουγιαννάκης, Ευστάθιος, "Ιστορία της Νάουσας από της ιδρύσεως μέχρι την επανάσταση του 1822", Θεσσαλονίκη 1976.
- Φιλιππίδης, Ν.Γ., "Η επανάσταση και η καταστροφή της Νάουσας", Αθήνησι 1881.
[редактиране] Бележки
- ↑ История на България. Том IV Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, БАН, 1983, стр. 173.
- ↑ Pouqueville, F. Voyage de la Grece. Paris, 1826
- ↑ Сайт на Дем Негуш.
- ↑ Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 116.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“, т.1, София, 1992, стр.465.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.717 и 865.
- ↑ Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Γεώργιος Κωνσταντινίδης
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.717.
- ↑ а б в г д е Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 39
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 38
- ↑ а б в г д е ж Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 37
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
