Негушко въстание
| Негушко въстание | |||
| Гръцка война за независимост | |||
 Паметникът на загиналите негушанки | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 19 февруари – 18 април 1822 г. | ||
| Място | Негуш и Негушко, Османска империя | ||
| Резултат | потушаване на въстанието | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Негушко въстание в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Негушкото въстание (на гръцки: Επανάσταση της Νάουσας) е въоръжен бунт срещу османската власт, част от Гръцката война за независимост, избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш. Бунтът е под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Добра (Доврас) и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме – бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.
Но на 18 април същата година Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав.
В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.[1]
След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.
Балканските историографии за Негушкото въстание[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте гъркомани).
- Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието – Ангел Гацо.[2]
- Новата историография в Република Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Το Ολοκαύτωμα της Νάουσας // Νάουσα – Επίσημος ιστοχώρος του Δήμου Νάουσας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2010-08-04. Посетен на 23 февруари 2016.
- ↑ „История на България. Българско възраждане XVIII – средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
- ↑ Stefov, Risto. History of the Macedonian People From Ancient times to the Present. Toronto, Canada, 2015. с. 290.
