Неизплатеният дълг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неизплатеният дълг
Неоплаченный долг
РежисьориВладимир Шредел
СценаристиЮрий Нагибин
В ролитеДаниил Илченко
Елеонора Прохницкая
Нина Антонова
Виктор Маркин
Борис Владимиров
Борис Новиков
Владимир Самойлов
МузикаИсаак Шварц
ОператорСамуил Рубашкин
РазпространителЛенфилм
Жанрдрама
Премиера1959
Времетраене82 минути
Страна СССР
Езикруски
Външни препратки
IMDb

„Неизплатеният дълг“ (на руски: Неоплаченный долг) е съветска драма от 1959 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Зима. На малката железопътна спирка, където преминаващите влакове спират само за по една- две минути, старият конник Марушкин (Даниил Илченко) посреща новия агроном, младата специалистка Люся Кречетова (Елеонора Прохницкая). Отначало тя с любопитство се вглежда в новите хора, в новия живот. Много скоро обаче започват да я дразнят някои факти от селския живот- ту ще изгасне тока, ту няма да има вода.

Люся започва да не забелязва усърдието, с което работят новите и познати- самоотвержената пощальонка, влюбеният в нея първокурсник- градинар, новият председател на колхоза, чувстващият се като властелин на района старец Марушкин.

Смятайки да се погрижи за собственото си благополучие, което явно няма да стане тук, Люся захвърля всичко и заминава. Но къде?...

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неоплаченный долг“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​