Нейково (област Сливен)
Тази статия е за котленското село. За добруджанското вижте Нейково (Област Добрич).
| Нейково | |
  Нейково  Нейково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 191 души[1] (15 март 2024 г.) 2,51 души/km² |
| Землище | 76,205 km² |
| Надм. височина | 527 m |
| Пощ. код | 8993 |
| Тел. код | 04586 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 51398 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
Нèйково е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Нейково се намира на около 15 km север-североизточно от областния център град Сливен и около 11 km югозападно от общинския център град Котел. Разположено е край Нейковска река (десен приток на Котленска река), в Котленска планина, южно от рида Разбойна. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и кафяви планинско-горски почви[2].[3] Надморската височина в селото при църквата е около 519 m и нараства до около 600 m към южния край и около 560 – 580 m – към северния край.
Минаващият през Нейково общински път води на изток през село Катунище до връзка северно от село Градец с второкласния републикански път II-48 и с отбивка преди Катунище на север към село Жеравна, а на запад води през село Раково към Сливен.
Землището на село Нейково граничи със землищата на: град Котел на север; село Жеравна на изток; село Ичера на юг; град Сливен на югозапад; село Раково на югозапад; село Кипилово на северозапад.
Населението на село Нейково, наброявало 1580 души при преброяването към 1934 г. и 1671 към 1946 г., намалява до 886 към 1985 г. и 198 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 347 лица, за 339 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „ромска“, а за „турска“ етническа група и за „не се самоопределят“ не са посочени данните.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Осеница, която обхваща територията от около 2,5 km север-североизточно от центъра на Нейково до около 2 km на север по посока към Осенишки връх (1024 m), има няколко надгробни могили, следи от антично селище (намерени са каменни чукове, остриета за копия, монети), както и останки от няколко средновековни манастира.[6][3]
Нейково е едно от селата от Сливенския революционен окръг, което е въстанало по време на Априлското въстание. През селото е минала четата на Стоил войвода, чието знаме е осветено в църквата „Света Троица“. Не много далече от селото на 10 май 1876 г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и военният инструктор на окръга Георги Обретенов.
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия, присъединено е към България след Съединението 1885 г.[3]
Църква[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в село Нейково е построена в 1863 г. от неизвестни майстори. Първи свещеник в църквата е бил Никола Генов от сливенското село Стара река. По запазени спомени за него, той е бил патриот и лично е подвел под клетва четниците от четата на Стоил войвода – 25 души, всички от село Нейково, за което е бил викан в Сливен и подложен на разпит и изтезания от сливенския каймакам. Иконите в храма са рисувани от зографа дядо Недко от село Жеравна по образеца на Византийската школа, с трайни бои. През 1947 г. при енорийския свещеник протойерей Ценко Дюлгеров църквата е основно ремонтирана и заздравена.[7]
Училище[редактиране | редактиране на кода]
Частно килийно училище в селото е имало в началото на 19 век; по-късно е построена едноетажна сграда към църквата. През 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище.[6] Споменава се наличие на летописна книга на училището в Нейково от периода 1864 – 1949 г.[8]
Прогимназия е открита през 1921/1922 учебна година. Първоначално учебните занятия се водят в частни къщи, а през 1926 г. сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназията. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище; тогава двете училища се сливат в основно училище.[6]
Основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Нейково е закрито през 2003 г. поради намалелия под нормативния минимум брой на учениците в селото.[9]
Читалище[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност: самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в основно ремонтираната стара сграда на училището. От 1 ноември 1997 г. читалището е самостоятелно юридическо лице.[10]
Потребителна кооперация[редактиране | редактиране на кода]
Кооперацията е създадена през април 1939 г. под наименованието Всестранна кооперация „Бъдеще“. Създадена е от група селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев със задача да подпомага селяните при закупуване на стоки, като за целта тя открива магазин. След 9 септември 1944 г. към кооперацията се открива горски отдел, който добива дърва за огрев и строителен материал. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 г. до 30 юни 1991 г. кооперацията е обединена към Районна потребителна кооперация „Георги Сава Раковски“ – Котел, а от 1 юли 1991 г. кооперацията е самостоятелна единица.[11]
На 28 януари 1999 г. е регистрирана фирмата Потребителна кооперация „Бъдеще“ К.[12]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Нейково към 2023 г. е център на кметство Нейково.[13][14]
В село Нейково към 2023 г. има:
- действащо читалище „Изгрев – 1928 г.“;[15][16]
- православна църква „Света Троица“;[17]
- пощенска станция.[18]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В село Нейково се намира паметникът на хайдутина Дели Ради, който след като бива обезглавен от турците, прави няколко крачки без глава и пада и умира до един бук. Днес този бук се нарича Дели-Радевия бук. Тук се намира и църквата „Св. Троица“, в която е осветено знамето на Стоил войвода.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3059, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен
- ↑ а б в Енциклопедия "България", том 4, стр. 562, Издателство на БАН, София, 1984 г.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 109К „Църковно настоятелство при храм „Света Троица“ – с. Нейково, Сливенско (1863 – 1948)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 360К „Групов фонд „Начални и основни училища в Сливенски окръг“ (1864 – 1977)“; Характеристика на документите
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 979 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – 2003)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 569 „Народно читалище „Изгрев“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 512 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Нейково, Сливенско (944 – 1980, 1991 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Потребителна кооперация „Бъдеще“ К
- ↑ Справка за събитията за кметство Нейково, област Сливен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Нейково
- ↑ Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Нейково – храм „Св. Троица“ – 1863 г.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8993 Нейково // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-03-27.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-041-4. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||